35 години живот на сцена. 18 албума. Над 6000 концерта в цяла България и почти в цял свят.
Това е само част от биографията на една от легендарните български музикални групи. И заедно с това - от биографията на един от легендарните български рок изпълнители, чието име вече само по себе си предизвиква звученето на хитови мелодии в съзнанието на всеки. Какво струва само едно „Не съм готов да те загубя като ключе от пощенска кутия“...
Точно така. Става дума за Йордан Караджов и за група „Сигнал“. На 24 юли от 20 ч на сцената на Летния театър в двора на Военния клуб всички млади и стари фенове на групата могат да изживеят за пореден път удоволствието, което може да се сравни с твърде малко неща - удоволствието да чуят на живо своите любимци, да правят спорадична мексиканска вълна в ритъма на култови романтични песни, да забравят кой на колко години е и да се предадат на онази симпатична еуфория, която е живителна - особено в не особено весели делници, каквито страната преживява в този момент.
Голямото юбилейно турне на група „Сигнал“
започна още през ранната пролет. При това - на една многозначителна дата. На Трети март в Гоце Делчев Данчо Караджов и неговите момчета подариха на публиката изумителен концерт, с който поставиха началото на концертната обиколка, посветена на 35-годишнината на групата. В средата на следващата седмица Русе ще бъде една от летните спирки по пътя на „Сигнал“, който преминава през шумни аплодисменти и невероятни приключения на сетивата.
Че са шумни, шумни са, но все пак едно от преживяванията, мисля, че ще запомним задълго, признава лидерът на групата, който е и композитор на най-славните й хитове. Концертът във Варна преди няколко дни наистина беше уникален, казва той, очевидно все още под впечатлението от посрещането в морската столица. Свирили сме къде ли не, посрещали са ни навсякъде радушно, но когато във Варна на отиване към сцената за концерта, се оказа, че ще ни поведе
истински рокерски кортеж, ние направо загубихме дар слово
разказва музикантът. Толкова години сме виждали какво ли не, но такова нещо не бяхме виждали и изпитвали - ревящите мотори, поривът на вятъра, стотиците фенове, покрай които минавахме ние на моторите на нашите домакини - уникално беше, повярвайте! - не крие възхитата си Караджов. На музикантите не им оставало друго, освен с широко отворени очи да наблюдават тази фиеста, в която те самите били главни действащи лица и изпълнители...
„Публиката - където и да е, и в големите градове, и в малките селища, за нас винаги е една. През тази година като тръгнахме от Гоце Делчев, сме пели в около 30 града. Бяхме и във Варна, и в Балчик, и в Лондон, в Мюнхен, в Берлин. Не че не сме го знаели, но за пореден път се уверихме, че всичко зависи от това как ти самият излизаш пред публиката. Останалото всъщност няма никакво значение - дали пееш в мегаполис, или излизаш на импровизирана сцена в някоя родопска махала, защото и в такива сме пели, не сега, но имаме такива факти в биографията си. Публиката е една и съща - особено когато хората повярват в теб. Когато виждат, че ти заставаш на сцената и се отнасяш към хората, които са дошли на концерта, с честност, коректност,
даваш цялата си душа и не щадиш дарбата си
Ето, точно това се долавя безпогрешно от всички, които са си купили билети за концерта. Ние знаем твърде добре, че нямаме право да ги подведем. И никога не сме го правили - нито преди, нито сега. Това е едно от измеренията на марката „Сигнал“. Не можем да си позволим подобно нещо“, казва Данчо Караджов.
И прави паралел между някои от концертите в юбилейното турне. Вярно е, че в Мюнхен, Берлин и Лондон, примерно, по-голямата част от нашата публика в залите беше съставена от българи. Да речем, че заради това те така сърдечно и всеотдайно ни възприемаха и ни се радваха, разказва фронтменът. Но когато групата направила концерт в македонското градче Щип, където нямало нито един сънародник, поне в смисъла, в който тази дума се подразбира - като човек с български паспорт, израсъл в пределите на България - но и в Щип публиката реагирала спонтанно и взривно на песните на „Сигнал“. Значи, работата не е в „близките и паспорта“, а в това какво даваш от себе си на сцената.
Когато постъпиш честно и отговорно, насреща си виждаш същото
обяснява кратко Данчо Караджов.
Има и друго нещо, продължава той. Според него, най-лесно е да пристигнеш в големия град и да изнесеш концерт пред многобройна публика. Другото обаче е истинско предизвикателство. Защото когато отиваш в планинската махаличка или в някое малко градче, където никой от известните, от хората „от телевизора“ не се е вясвал от години, тогава внезапно разбираш, че тук не бива да допускаш дори мисълта да се правиш на интересен, обяснява един от най-лиричните гласове в българския рок. Всъщност там предизвикателството е в това да предизвикаш хората срещу теб - да ги накараш да се отворят, да се разкрепостят, да забравят поне за няколко часа за унилия си бит. А това те ще направят, ако ти повярват - ето, тук вече удря часът на изпитанието за нас, казва Караджов. Ние никога не сме пренебрегвали нашата публика по такъв признак - голям град-малко село, познавачи-непознавачи - и това хората очевидно уважават и ценят при „Сигнал“, заключава той.
Същите качества и отношение - построени върху честността и коректността, вероятно са и в основата на това, че ни харесват и млади, и зрели хора, разсъждава музикантът. Направихме и много популярни текстове и музика, които младата публика оценява, а когато те, съвременните младежи, усетят, че нещо е преборило времето, няма как да не го оценят, допълва той. Имаме още много работа - в една изключително малка държава като нашата, с нищожен пазар, който
като се разпредели процентно, се вижда колко е чалгата и колко е останалото
ние просто нямаме право да не направим нещо, убеден е Караджов.   
Цената, която платихме през тези 35 години музика и концерти - това е почти постоянната откъснатост от нашите семейства, пропуснали сме много важни моменти, и радостни, и сложни, когато е било добре да сме при близките си, но те ни разбират и всъщност едва ли биха се радвали повече, ако бяхме домошари, казва Караджов.
В Русе винаги свирим с огромно удоволствие, връща темата към предстоящия концерт.
„Русе си остава един от най-интелигентните градове в страната - достатъчно е да застана в центъра на града и виждам такава архитектура, каквато съм виждал във Виена. Гордея се, че България има такъв град като Русе - с много силна история, с много впечатляващ дух, с много впечатляваща атмосфера. За мен това, което изпитвам в Русе, е привкусът на интелигентния европейски град!“, обяснява музикантът.
На концерта в дунавската столица на България музикантите от групата ще покажат на видео и на запис една от най-новите си песни - „Приказка“. Тя още не е влязла в репертоара ни, но ще я „покажем“ - това е един от нашите подаръци за публиката, казва Данчо Караджов. Той е убеден, че
русенската публика ще оцени и жеста, който групата прави на финала
на концерта. И обяснява: „Закриваме с песента „Нашата любов“ - адресираме я към хората пред сцената, към тези, които ни обичат - така, както и ние ги обичаме. Това е наистина „нашата любов“, която е взаимна. А в това, че е взаимна, нямаме причина да се съмняваме. А и как да се съмняваме, щом като след толкова години все още всеки път, преди да излезем на сцената, изпадаме в сценична треска. Вълнението от това, че ти предстои да излезеш и да застанеш очи в очи с хората, които са дошли със своите очаквания, а ти не бива по никакъв начин да ги разочароваш, си остава същото, както беше някога, в началото... Това те държи нащрек на сцената - и често си признаваме, че сме благодарни на това усещане. И друго - нямаме нито една песен, която да сме изпели на концерт по един и същи начин, всеки път тя звучи адски различно, понякога дори самите ние се чудим на това. А всеки концерт е с различна трактовка - и сигурно това е част от онази магия, която прави привличането между нас и тези, които ни харесват и обичат, все така живо...“