Общите правила за единно зарядно устройство на Европейския съюз от 28 април 2026 година започват да действат и за лаптопите. Те са последната група електронни устройства, които попадат под регулацията на закона приет преди две години от Европейския парламент и включващ подробен списък от уреди, сред които мобилни телефони, камери, фотоапарати и други преносими продукти, дори четки за зъби.
„Зарядното тип С е най-добрият технологичен стандарт. Разширихме правния обхват, защото не е логично регламентът да важи само за мобилни телефони, а във всички други случаи зарядните да бъдат различни. Практически за нас, потребителите, става много трудно за всяко нещо да търсим устройство за захранване, както и да плащаме за всяко от тях,“ обяснява евродепутатът от Европейската народна партия и ГЕРБ Андрей Ковачев в подкаста на БТА „ЕС право БГ“. 
Според него едни от най-видимите политики за гражданите са тези, които са свързани с всекидневния ни живот. Примерно, когато ЕС приема общо решение на ниво Съвета и Парламента да премахне роуминга, това е регламент, който веднага стана задължителен за операторите и изключва необходимостта всяка държава да решава поотделно за неговото приемане. То произтича от принципа на субсидиарността, който казва, че всяко управленско решение, в зависимост от това в кой от законодателите органи – било национален или европейски парламент - може да бъде взето по-ефективно, се допуска да бъде взето на по-ниското или, съответно, по-високото ниво. „По-отношение на двата регламента за роуминга и единното зарядно е ясно, че е много по-добре, да бъдат приети на ниво Европейски съюз, за да може, ставайки факт, самите производители да го направят също и в глобален план. Защото решението, което ние взехме, се превърна и в глобално. Производители като „Епъл“, например, не правят различни зарядни за европейския и азиатския пазари. Те директно промениха  своите продукти и сега стандартът, който се използва в целия свят, е зарядно тип С. Ние смятаме, че това е най-добрият вариант както за повече удобство, така и за по-малко замърсяване на околната среда, предвидимост по отношение на пътуванията, така че да може да се използва едно и същи устройства, които са взаимно заменими и с еднакво качество“, коментира още Ковачев. 
В хода на разговорите с представители на големите технологични компании те изтъкват аргумента, че регламентът може да спре иновациите. По думите на евродепутата в законодателството обаче ясно е посочено, че Комисията е длъжна на всеки няколко години да прави анализ дали на хоризонта се задава по-добро решение, „Разбира се, и този стандарт със сигурност не е вечен и в бъдеще ще бъде открито нещо по-добро. Това не означава, че ЕС няма да се адаптира към новостите, които предстоят. Не искаме да спираме прогресът по никакъв начин“, допълва Ковачев.
Той посочва също, че ЕС е първият в света законодател, който предприема правни действия по адрес на технологичните компании, регулирайки цялостно световната мрежа с актовете DSA /Акт за цифровите услуги/ и DNA /Акт за цифровите мрежи/. „Знаете, че сегашната администрация във Вашингтон не е много щастлива от това. Те смятат, че пазарът трябва сам да се регулира, а не законодателят да прави това. А ние смятаме, че всичко това, което офлайн е незаконно, трябва да бъде незаконно и онлайн. Ако в нашия ежедневен живот нямаш право да обиждаш и заплашваш, то по същия начин нямаш право и в социалните мрежи да го правиш. Персонализирането на профилите на потребителите по отношения на техните предпочитания също е нещо, което трябва да се следи отблизо и дали без нашето съгласие е допустимо да се събират такива данни“, обяснява политикът. 
Това води до следващата стъпка в развитието на законодателството на Съюза в отговор на дигиталните технологии - в момента Европарламентът подготвя приемането на резолюция на Специалната комисия към него за демократичния „щит“. „В нея ще разгледаме как може демокрацията да се защити от погрешното разбиране за свобода на изразяване. Тя не включва това да си анонимен профил и като такъв да правиш, каквото поискаш в социалните мрежи, било то като трол, бот или „пчелни кошери“, атакуващи определено съдържание или профили, които не им харесват. Наред с това, алгоритмите на големите социални мрежи, която в повечето случаи се базират на негативните емоции, за да ангажират повече потребители, и в резултат на това съдържания, които разпространяват дезинформация, фалшиви новини и негативни събития получават повече видимост. Това ни поставя в много голяма дилема – бизнес моделът на много големи технологични компании, като всички те са извън ЕС, от което идва и друг голям проблем на Европа, че ние не успяхме чрез нашите мозъци тук да създадем наши европейски платформи, а използваме такива, които са създадени на друго място. Този бизнес модел на големите компании, които, разбира се, искат максимализиране на техните печалби, засяга пряко демокрацията. И тук следва големият въпрос как може да защитим една демокрация, особено в момент на избори, от възможностите, които дават алгоритмите на големите платформи на трети държави. В нашия случай на ЕС става въпрос за Руската федерация, които работят изключително ефективно злоупотребяват с въпросните алгоритми, за да могат да променят обществени и електорални нагласи“.
Според Ковачев случаят със споразумението „Меркосур“, разширяващо обхвата на търговията между Европа и Южна Америка, е много точен пример за дезинформационна кампания и кой какви интереси защитава. „Ние сме сложили най-различни нива на защита най-вече за селскостопанските продукти, където хората се притесняват, че както вкараха украинското зърно, сега ще вкарат и бразилския мед, което ще подбие вътрешните цени. Квотите, за които става въпрос, са изключително ниски. Те и сега се вкарват със съответните мита, но по отношение на безмитните квоти те са много ниски и възлизат на 1% от цялото потребление в ЕС. Освен това, не може по никакъв начин да се сравнява това споразумение с украинската сделка, защото тя е съвсем различен случай. Поради това, че Украйна е във война, Европейският съвет реши временно да бъдат премахнати ограниченията за транзит на тяхното зърно и други стоки за Африка. Това че европейски търговски мрежи злоупотребиха с това и вместо да го пропуснат за Египет или Тунис, го задържаха на европейския пазар, не е по вина на украинците,“ категоричен е евродепутатът. 
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud и Spotify