Десет мерки за подобряване на ефективността на електроенергийния пазар в България и за рационализиране на разходите на домакинствата за потребяваната от тях електроенергия предложиха днес от платформата „Климатека“ на състоялата се пресконференция „Нова енергийна реалност със стари правила: Защо системата не е ефективна? Как това влияе на цените на тока и кои са 10-те ключови мерки за подобряване на пазара?“ в Националния пресклуб на БТА в София. 
Участници в събитието бяха авторите в платформата за публикуване на информация за климата д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли" на Софийския университет „Свети Климент Оридски“ и заместник-директор на Net Zero Lab към факултета, и Генади Кондарев, икономист и експерт по климатични и енергийни политики. 
Изведените от тях предложения засягат както пазара на дребно, така и пазара на едро на електроенергия – по пет за всеки един от двата сегмента.  
За пазара на дребно двамата автори в „Климатека“ предлагат следните мерки в подкрепа на битовите потребители: пълна пазарна интеграция и права на активните потребители чрез цялостно транспониране на втората и третата версии на Директивата за възобновяеми енергийни източници; мащабни програми за енергийна ефективност и обновяване на сградите и целеви социални механизми не стимулиращи употребата на изкопаеми горива; дигитализация на сегмента и масово внедряване на смарт електромери; децентрализация и локално производство и потребление на енергия и целеви енергийни помощи без изкривяване на пазара. 
Представените мерки в подкрепа на пазара на едро на електроенергия и за подобряване на пазарния дизайн са свързани с ускореното развитие на вятърна  енергия; подсилване на пазарния дизайн чрез въвеждане на двустранни Договори за разлика за нови нисковъглеродни мощности; регионална интеграция на Югоизточна Европа и междусистемна свързаност, включително със Централна Европа; ясно разграничаване на ролята на държавата с фокус върху инвестиции в мрежовата и системната инфраструктура и ограничаване на разчитащите на държавния бюджет инвестиции в нови мощности и накрая – оценка и отключване на гъвкавостта, за което е необходимо регулаторното признаване на гъвкавостта  като пазарен продукт и премахване на бариерите пред съхранението на електроенергия, управлението на търсенето и агрегаторите.    
Трифонова и Кондарев се застъпиха и зад идеята за пълна либерализация на електроенергийния пазар в страната и излизането на битовите потребители на него. Според тях това ще е от полза както за домакинствата, така и за самия пазар. Ползите от участието на битовите клиенти в пазарния сегмент, според двамата автори на „Климатека“, се състоят в повишаване на пазарната ликвидност; по-добри ценови сигнали; гъвкаво управление на търсенето; приспособяване към ВЕИ-доминиран профил и до намаляване на пиковите натоварвания. 
А за потребителите ползите, според двамата, произтичат от по-голямата прозрачност на цените; контрола върху разходите; стимулите енергийна ефективност и собствено производство; участие в енергийни общности; възможност за спестяване на средства и печалба чрез гъвкавост; достъп до иновативни продукти; повишена енергийна независимост и по-голяма енергийна култура и информираност. 
Според Георги Кондарев домакинствата в момента, като част от регулирания пазар, не използват ефективно електроенергията, защото пиковото им потребление е в сутрешните и вечерни часове на денонощието, когато липсва производството на възобновяема енергия от фотоволтаичните инсталации. Затова той препоръча да се предложат мерки, които да насърчат промяна в поведението на бита. 
С днешната пресконференция организаторите си бяха поставили за цел и да развенчаят циркулиращи в публичното пространство митове за електроенергийния пазар на фона на високите фактури за потребена електроенергия в началото на 2026 година и политизирането на темата в предизборна обстановка.