Повече от пет години след трагичния пожар във влака София-Кардам, отнел живота на 9 души, делото срещу трима служители на БДЖ – Георги Иванов, Георги Георгиев и Иванка Костадинова, приключи с условното им осъждане.

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Лидия Стоянова и докладчик Елена Авдева потвърди решението на Великотърновския апелативен съд, който на 21 септември м.г. отмени първоначалната оправдателна присъда на бившия директор на поделение "Спални и специални вагони" в БДЖ Георги Иванов и го призна за виновен, като му наложи условно наказание от 1 година и шест месеца затвор с три години изпитателен период.

Апелативният съд във Велико Търново гледа два пъти делото, след като веднъж то стигна до ВКС, но върховният съд го върна, като изрази несъгласие с оправдаването на Иванов. В първото си решение ВКС отбеляза и необходимост да се прецени налагане на условни наказания и такива, които са под най-ниския предел заради множество смекчаващи обстоятелства, припомня "Правен свят".

Първоначалните присъди на кондуктора Георги Георгиев и началник влака Иванка Костадинова, наложени от апелативните съдии бяха съответно 12 години затвор и 8 години затвор. При второто разглеждане Апелативният съд във Велико Търново измени присъдата на Георгиев, като го осъди на 3 години затвор с 4-годишен изпитателен период. Присъдата на Иванка Костадинова беше намалена от осем на 2 години и половина затвор, също с четиригодишен изпитателен срок. Тримата, солидарно с БДЖ "Пътнически превози" ЕООД обаче бяха осъдени да заплатят 1,9 млн. лв. обезщетения на 19-те близки на загиналите във влака, както и разноските по делото. Присъдите очаквано бяха протестирани и обжалвани пред ВКС, като основно искане в протеста на прокуратурата и жалбите на близките е ефективното осъждане на Георгиев и Костадинова.

В решението на ВКС се обръща внимание на направения следствен експеримент с пожар във влак, като по този начин са възстановявани фаталните минути, в които пътуващите в бързия влак "София - Кардам" се спасявали със собствени сили, без да бъдат организирани или подпомагани от кондуктора на кушет вагона или от началник влака.

"Нито един от оцелелите не потвърждава обясненията на касатора, че той уведомил хората за пожара и им осигурил път за напускане на вагона. Напротив, от показанията им става ясно, че не кондукторът, а пътници чукали по вратите на купетата и будели спящите.Установено е също така, че Д.В., който пътувал в купе № 7, държал междинните врати между кушет вагона и спалния вагон, за да могат пътниците да напускат горящото пространство, и намерил там смъртта си. Очевидците добросъвестно описват опитите на кондуктора да гаси с пожарогасител вътре и извън влака, но не подкрепят версията му, че ориентирал хората към челната врата на кушета и ги извеждал през страничната врата почти насила", се казва в решението на ВКС.

Освен това, следственият експеримент е показал, че Георгиев и Иванова са имали възможност да помогнат на жертвите преди обгазяването да стане прекомерно. Установено по делото е, че за изпълнение на всички необходими действия за евакуация на пътниците и предприемане на действия за гасене на пожара, на кондуктора са били необходими малко повече от 3 минути, а токсична концентрация се е създала за около пет минути.

Свидетели са дали показания, които опровергават думите на Костадинова, че е положила усилия за евакуацията им. Напротив, по делото се оказва, че подсъдимата бързо е напуснала влака, а вратата на спалния вагон , която тя твърди да е отключила и през която извеждала пътниците, е била открита при огледа в затворено състояние. В решението си ВКС коментира и защо въпреки тези обстоятелства, справедливи се явяват наложени условни присъди под минимума за Георгиев и Костадинова.

"Констатацията на апелативния съд за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е съобразена със спецификата на изследвания казус. Двамата подсъдими попаднали в изключителна ситуация, за която нямали достатъчна практическа подготовка, тъй като не били обучени за гасене на пожар и за екипна работа. Те разполагали с ограничено време за действие и всяка пропиляна в неправилни манипулации, паника и суетене минута имала фатални последици. Г. допуснал коментираните по-горе нарушения, но не бездействал, а се опитал, макар безрезултатно, да гаси пожара и да проникне в задимения вагон. Подсъдимата К. узнала за пожара едва след аварийното спиране на влака. В изтичащите минути до фаталното обгазяване на кушет вагона тя се подала на възникналата паника и не могла да й противопостави предварително придобити умения или отработени практики за реакция", се казва в решението на ВКС, с което обаче са оставени в сила обезщетенията за близките на жертвите.