Нови разсекретени документи разкриват как ЦРУ опитало да започне революция в СССР, като печата и разпространява романа "Доктор Живаго".

Когато служители на ЦРУ изследвали за първи път ръкописа на Борис Пастернак през 1957 г., те осъзнали високия му пропаганден потенциал и започнали да го печатат тайно, като го предавали на съветски представители на международни срещи в Европа. Планът бил отчетен като успех, тъй като съветите внасяли тайно забранената книга в родината си и тя била незаконно предавана от човек на човек.

Авторите Питър Фин и Петра Кувий се сдобили с над 100 доклада на ЦРУ за новата си книга относно ролята на романа в Студената война. "Аферата Живаго: Кремъл, ЦРУ и битката за една забранена книга" се очаква да излезе през юни. Двамата автори разказаха за книгата в статия за в. "Вашингтон пост", като разкриха как ЦРУ за първи път се сдобило с ръкописа на Пастернак от британското разузнаване през 1958 г.

Агентите незабавно осъзнали потенциала на книгата като пропаганда "не само заради посланието си и провокиращия към размисъл характер, а също и заради обстоятелствата около публикуването й". "Имаме възможност да накараме съветските граждани да се замислят какво не е наред с правителството им, когато изящна литературна творба на мъжа, признат като най-великия жив руски писател, дори не е издадена в собствената им страна, на собствения им език, за да бъде прочетена от собствения му народ", се казва в документа на ЦРУ.

Романът разказва за живота на Юрий Живаго, лекар и поет, който се влюбва в две жени в десетилетията на революция, война и комунистическо потистичество в Русия. По много причини, включително факта, че основният герой не споделя официалната марксистка идеология, Пастернак е обявен за предател и съветските издателски къщи отказват да отпечатат книгата. Но италиански литературен критик е впечатлен от романа и той е отпечатан за първи път на италиански език от местно издателство през 1957 г. Но причините, поради които книгата е забранена за публикуване в родината на Пастернак, я правят много привлекателна за американците, стремящи се да подкопаят комунистическия режим.

"Хуманистичното послание на Пастернак, че всеки човек има право на личен живот и заслужава уважение като човешко същество, независимо от степента си на политическа лоялност и принос към държавата, отправя фундаментално предизвикателство към съветската етика на саможертвата на индивидуалното в името на комунистическата система", пише в документа Джон Маури, директор на отдел "Съветска Русия" в ЦРУ.

Американското разузнаване решава да отпечата книгата тайно чрез чуждестранно издателство и да я разпространява чрез свои агенти в Европа. Особено внимание било отделено на Световното изложение в Брюксел, Белгия, през 1958 г., където трябвало да се съберат около 16 000 съветски граждани.

Екземпларите на книгата, разбира се, не можели да бъдат раздавани на павилиона на САЩ, затова те прибегнали до помощта на Ватикана. Именно на павилиона на Светия престол 200 копия от романа били раздавани в малка библиотека зад "малко прикрита" завеса.

Разпространението на книга на Световното изложение било толкова успешно, че до самия Пастернак достигнали слухове, че хората в СССР четат "Доктор Живаго" в руския й оригинал. В плана имало само една спънка. Въпреки инструкциите ръката на Америка да не излиза наяве по никакъв начин, ЦРУ се намесило в печатането на книгата, като нарушило правата на италианското издателство. То протестирало и било привлечено внимание към факта, че се печатат толкова много книги. Колумнист на National Review Bulletin бил достатъчно прозорлив, за да хвърли вината на ЦРУ. Но като цяло американското разузнаване определило операцията като успех и решило да я повтори на Младежка конференция във Виена на следващата година. Този път ЦРУ печата книгата в САЩ в джобно издание. Когато автобуси със съветски младежи пристигнали на конференцията през 1959 г., руски имигранти щурмували превозните им средства като хвърляли книгите през отворените прозорци. Пътниците, които били наблюдавани от КГБ, не знаели какво да правят с толкова много копия на книгата. Изненадващо офицерите от съветското разузнаване на конференцията били снизходителни. "Вземете я, прочетете я, но и дума да не става да я внасяте в страната", отсекли агентите.

Пастернак печели Нобелова награда за литература през 1958 г., но не получава разрешение да пътува до Швеция, за да я вземе. Той прекарва остатъка от живота си в СССР и умира на 70-годишна възраст през 1960 г. Филмът по неговия роман от 1965 г. с участието на Джули Кристи и Омар Шариф спечели пет Оскара, номинация за най-добър филм и остава една от най-касовите ленти за всички времена.