- В какво има вяра Мадлен?
- В себе си, в доброто, във възможността да се променяме, когато поискаме.
- Имате ли конфликти с други психолози и течения в психологията?
- Аз нямам. Но някои от тях имат с мен, макар че нито един такъв не познавам на живо!
- Българинът чете ли книги? Вашите книги?
- Все повече чете и това ме радва. Гладът за духовност расте, а следователно и шансът за все по-голяма осъзнатост. Истината е, че когато почнах да пиша книги, нямах идея колко много ще се четат.
- Какво казвате на читателите с думи прости?
- Всичко, което искам да кажа, е в книгите и съм гледала да е с думи прости, без термини. А именно: „Мира нямам“, „Вяра имам“, „Всички можем да летим“, „Приказки за пораснали деца“, „Глад за истински неща“ и „Как да се разболяваме качествено“.
- Послушно дете ли беше Мадлен и послушни ли са децата на Мадлен и Нидал?
- Да, аз бях ужасно послушно дете и още копнея да си наваксам с пакостите. Децата ми са по-нормални и балансирани от мен. Навремето ни учеха по някакви правила какво е доброто дете и то се оказа смотаното дете. Моите се опитах да оставя по-палави и самостоятелни. При тях обаче беше трудно с известните родители. Когато жълтите издания започнат да „дъвчат“ мен или баща им, това се отразяваше. Сега пък се занимават с тях - Ники го водят гадже с кого ли не, Али я писаха, че се напивала като прасе по нощните заведения и си сменяла мъжете като носни кърпи. По-гадно е, когато започнат да закачат децата ти. Лично аз никога не съм скачала за „78-мия ми любовник“, но сега направо побеснявам.
- Какво означава да живеем добре
- Да си дадем сметка, че всичко е нормално в живота - и болката, и радостта! Значи, че сме живи! Но като добавим към това и чиста съвест, значи, че живеем добре!
- Колко телефонни номера имате в телефона си?
- Те са два и са претъпкани.
- Как си опазвате личното пространство?
- На мен това ми е проблем. Трябва да се науча да слагам повече граници. Ето тези телефони звънят почти постоянно и с ужасно неудобство понякога отказвам разговор. Това се случва, защото аз го позволявам - моя грешка. Имам нужда от терапия по тази работа.
- Всъщност Мадлен Алгафари също ли има нужда от терапия?
- О, да! Трябва да се науча да се обичам мързелива - да не ме е срам от това. Аз много малко си почивам и това също ми е проблем. Преподавам, че поговорката „За лудо не стой, залудо работи“ не е вярна, а аз самата го правя. Опазването на личното пространство и изключването на телефона е втората тема, по която трябва да поработят с мен. Искам да съм и свобододаваща майка. Сега много обяснявам, досаждам понякога на тийнейджъра вкъщи и той често прави напук. Може би трябва и малко доза егоизъм за неутрализиране на вините. Аз като типичен скорпион се самоизяждам и постоянно търся в себе си някакви отговорности. Трябва ми непукизъм - сутрин една лъжица „Презкурин“, на обед един „Заебин“, а за вечеря „Факдемол“.
- Какви грешки допускаме най-често?
- Грешките ни идват от това, че сме неосъзнати. Изповядваме някакви неща като правилни, а те не са. Дори това да се казва „не“ го приемаме като невъзпитание, а да се молиш - унижение.
Мамината щерка и татиният син. Тя не искаше да остава в България да учи и аз я разбирам. Където и да отиде, едни хора щяха да й подаряват оценките, а други да я късат нарочно, заради мен.
-Как бихте се описали с най-малко думи?
- Мира нямам! Вяра имам! Душата ми лети, краката ми стъпват по земята. Неслучайно така кръстих книгите си. Мисля, че тези думи ме представят най-добре.
- Как подреждате задачите си?
- Занимавам се на първо място с майчинските и съпружеските си задължения, а след това с психотерапия - ежедневно в кабинета си, журналистика - няколко пъти в месеца публикувам статии на професионални теми в различни издания, преводаческа дейност - превеждам психологическа литература от италиански, писателска - пиша следващата си книга, не на последно място със себе си се занимавам, търся, чета, раста. Трудно е да кажа какви качества изисква професията ми, защото тя не е една. Дори упражнявам и втория си занаят - режисурата в работата си. Общото за всичките ми занимания е отдаването и добронамереността. Интересните неща напоследък са много. При мен винаги има интересни неща, най-малкото защото се срещам на всеки кръгъл час с по една съдба-сценарии. Много пътувам в последно време - представям книгите си в различни градове у нас и в българските сдружения в чужбина.
- Още ли сте страстен франкофон?
- Май целият ми живот е предрешен от френския език. Като започнем с това, че съм кръстена на героиня с френско име. Във втори клас тръгнах на школа по френски, после френската гимназия. Професорът ми в Швейцария първо говореше с мен на френски, после благодарение на дългогодишните ми занимания с този език много бързо научих и италиански - за три месеца, съвсем сама. Вероятно, ако брънката „френски език“ я нямаше в живота ми, всичко щеше да е различно - нямаше да съм учила в Швейцария, нямаше да работя като психотерапевт и т.н.
- Интересен ли е животът на Мадлен?
- Много. Аз съм човек, на когото всичко му е интересно - съпругът ми, приятелите, колегите, всичките ми пациенти са интересни, книгите, музиката, манджите ми. Много са ми все още интересни формите на скалите във Врачанския балкан. Много интересно падат и есенните листа... Страшно съм любопитна и това ми пази духа млад.
- Имате ли си любима сентенция?
- „Има два начина да живееш живота си. Единият е като мислиш, че няма чудеса. Другият като вярваш, че всяко нещо е чудо!“. Казал го е Айнщайн. Живея и дишам по втория начин.
- Какво пропускаме за Мадлен Алгафари?
- Че съм републикански средношколски шампион по стенография, че свирех на китара, че се изявявах добре и като актриса, че мога да плета пуловери и чорапи на пет куки, да копая, да садя, да преда, че обожавам животни, че мечтая да пея, че имах комплекс заради ниския си ръст, че съм болна от компютърна идиотия и е наказание за мен да чета технически упътвания, че ужасно трудно се научих да карам кола, макар, че сега неволята ми помага да се справям добре, че си падам малко Плюшкин и пазя много нещица. И със сигурност пропускаме и много неща, които и аз самата още не съм открила.
- Създавате впечатление на усмихнат, безгрижен и ведър човек. Как го правите?
- Не преяждам, ям всичко, спортувам и почивам рядко, но се старая да го променя. Аз съм много емоционален човек и съм поведенчески активна. Зареждам се от природата, музиката, приятелите и нарастващия брой на осъзнатите хора. Това ме кара да чувствам, че животът ми е осмислен. А човек, който прави това, което отговаря на смисъла на живота му, е пълен с енергия и чувство за удовлетвореност винаги.