Проф. д-р Марин Георгиев, дм, е новият председател на Съвета на директорите на УМБАЛ „Канев“. Проф. д-р Марин Георгиев, дм, е сред водещите имена в съвременната българска урология с международно признание и дългогодишен принос в развитието на минимално инвазивната и робот-асистираната хирургия. Роден и завършил средното си образование в Русе - в Английската езикова гимназия „Гео Милев“, той завършва медицина в Медицински университет-София и започва професионалния си път като клиничен ординатор в Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“.
Професионалното му развитие преминава през всички академични степени - асистент, главен асистент, доцент и професор в Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“ и Катедрата по урология към Медицински университет-София. В момента проф. Георгиев е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“, ръководител на Катедрата по урология в Медицински университет-София, главен координатор на Експертния съвет по урология към Министерството на здравеопазването и председател на Българското урологично дружество.
Той е член на борда на секцията по високи технологии към Европейската асоциация по урология, както и на редица престижни международни организации, сред които Европейската и Световната асоциация по урология, Американската асоциация по роботизирана хирургия и Американската асоциация по ендоурология. Автор е на над 160 научни публикации в реномирани международни списания и активен преподавател и ментор, с ключова роля в обучението по лапароскопска урология у нас.
Проф. д-р Марин Георгиев е носител на редица национални отличия, сред които „Signum Laudis“ на Медицински университет-София, признание за принос в развитието на трансплантационната дейност в България, отличието „Лекар, на когото българите вярват“ на в. „24 часа“, както и наградата „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз за принос в иновативната медицина.
Повод за това интервю е не само избирането на проф. Георгиев за председател на Съвета на директорите на УМБАЛ „Канев“, а и предстоящото закупуване на роботизирана хирургическа система за университетската болница. Новината беше съобщена неотдавна от изп. директор на лечебното заведение Иван Иванов: „Обществената поръчка за роботизирана хирургическа система приключи. Надяваме се на финансиране и още през тази година системата да бъде доставена“. По думите му болницата залага на проф. д-р Марин Георгиев, дм, като ключова фигура в този процес: „Разчитаме на него не само като ментор, но и като ръководител и гаранция, че в момента, в който роботът бъде доставен, ще съдейства за обучението на специалистите по урология и гинекология, така че всички възможности на роботизираната хирургическа система да бъдат използвани пълноценно“.

- Проф. Георгиев, вече сте част от екипа на УМБАЛ „Канев“. Какво видяхте при първото си посещение в болницата?
- Първо видях един директор, който гори в работата си и е постигнал много... Видях чисто новите отделения и операционни зали, които съперничат по облик на всяка една европейска клиника, в която съм бил. Това, което прави впечатление, е също така липса на хаос по коридорите, общите части  и пред приемните кабинети, което говори за добра и ефективна организация на лечебно-диагностичния процес.
- Вие сте уролог, специализирал роботизирана хирургия. Има ли област в урологията, която бихте искали да развиете в Русе?
- Урологията е едно от най-добре работещите звена в УМБАЛ „Канев“. В отделението се изпълняват всички съвременни методи на диагностика и лечение. Това, което трябва да въведем, е прицелната биопсия на простата и роботизираната хирургия.
- Колко години минаха от първата робот-асистирана операция у нас и как се разви този подход до днес?
- От първата роботизирана операция в урологията минаха 15 години. България е една от страните не само на Балканите, но и в Европа със силно развита минимално-инвазивна роботизирана хирургия като в момента в страната има 23 центъра. 
- Колко робот-асистирани операции сте извършили през тези години?
- От началото на 2013 година 
досега съм извършил около 1900 операции
Допълнително съм бил обучаващ хирург при въвеждане на нови роботизирани платформи в УМБАЛ „Каспела“-Пловдив, УМБАЛ „Сърце и Мозък“-Бургас и Университетската болница в Печ, Унгария.
-  Да припомним какви предимства дава роботизираната хирургия за пациента и какви за хирурга?
- Роботизираната хирургия позволява изключително прецизна работа поради триизмерния образ с 10-15-кратно увеличение на оперативното поле, както и благодарение на точната и фина работа на инструментите, които държат ръцете на робота. Но все пак да подчертаем дебело, че работи хирургът, а роботът само му позволява да е по-точен и операцията да е по-безопасна. Всичко дотук изброено гарантира по-бързо възстановяване на пациента, липса или много лека постоперативна болка и по-добри онкологични резултати.
- Има ли клинични случаи, при които все още предпочитате класически хирургични техники?
- Класическата хирургия вече се налага много рядко - основно при много напреднали онкологични заболявания и при множество предходни оперативни намеси, при които се очакват сраствания в коремната кухина.
 - Как се решава, че даден пациент е подходящ за робот-асистирана операция?
- Всички пациенти са подходящи с изключение на тези случаи, които вече споменах.
 - Каква е ролята на мултидисциплинарните екипи при комплексните урологични случаи?
- Съвременната медицина се базира основно на три принципа:
медицина, основана на научни доказателства, мултидисциплинарен подход и спазване на правилата на добрата медицинска практика и етика
В урологията ние работим рамо до рамо с анестезиологични и реанимационни екипи, колеги от други хирургични специалности, специалисти по образна диагностика, медицински онколози, лъчетерапевти и, разбира се, да кажем на висок глас, че без специалистите по здравни грижи ние не можем.
 - Колко от Вашите пациенти не са от София и какво показва това?
- В Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“ приемаме по 4100-4200 пациенти годишно, като около половината от тях са от страната. В амбулаторната си практика консултирам средногодишно около 2800 пациенти, като делът на тези, които не са от София, е близо две трети. Това, че значителна част от пациентите са от страната, потвърждава факта, че е налице все по-добра обществена информираност и все по-големи изисквания и очаквания от страна на пациентите и техните близки да получат максимално добра диагностика и лечение и при невъзможност това да се случи в регионите, където живеят, се насочват към високоспециализирани с добро име центрове и лекари.
- Кои са най-честите урологични заболявания, които виждате при мъжете след 50-годишна възраст?
- Най-честото онкологично заболяване при мъжете над 50-годишна възраст е ракът на простата, като той е на второ място по смъртност от раковите заболявания при мъжете. Другият голям здравен проблем са доброкачественото разрастване на простатата и бъбречно-каменната болест.
- Преди две години споменахте, че най-младият пациент с карцином на простатата, когото сте оперирали, е бил на 42 години. „Подмладява“ ли се простатният карцином?
- Много е важно да отбележим, че ракът на простата е водещ, но от друга страна, при откриване в началните стадии Т1 и Т2, когато е ограничен само в органа, оперативното лечение може да доведе до трайно излекуване. В този смисъл
ранната диагностика е крайъгълният камък в лечението на рака на простатата
За радост все повече мъже изследват туморния маркер ПСА и посещават уролог и това води до все по-ранно откриване при все по-млади пациенти в по-начален стадий.
- В последните години кампаниите за профилактика на рака на простатата станаха по-активни и креативни. Къде се намира България спрямо други държави по отношение на ранното откриване?
- България по отношение на ранната диагностика не стоеше добре спрямо другите европейски държави, но тенденцията се променя всяка година доста бързо в правилната посока. Важното са не само кампаниите... Нека да припомним, че нашите колеги общопрактикуващи лекари разполагат с финансов ресурс за изследване на ПСА при мъжете след 50 години  и аз виждам, че все повече мъже са изследвани регулярно, а не кампанийно.
- Кои симптоми при мъжете не бива да се игнорират, но често се подценяват?
- От урологичните симптоми, които не трябва да се подценяват, на първо място е кръв в урината - може да се дължи на възпалително заболяване, на уролитиаза, но и на туморно заболяване по хода на цялата пикочо-отделителна система. Симптоми, свързани с уринирането,  например: често уриниране, ставане за уриниране нощем, тънка и вяла струя, чувство за недоизпразване на пикочния мехур, внезапни позиви, изпускане на урина, са алармиращи както за мъжете така и за жените.
- Какви са най-честите страхове или заблуди на мъжете, когато говорим за простатата и урологичните прегледи?
- Най-голямата заблуда, когато говорим за простатата, е, че „ако нямам оплаквания - нямам проблем“. Много случаи, например с рак на простатата, не дават никакви оплаквания, а могат да са вече в стадий с разсейки.
Другата голяма заблуда и страх е, че при отстраняване на простатата изчезва мъжествеността
При операции на простатата еректилната функция остава, но без да има отделяне на еякулат (сперма) при полов акт.
- Има ли случай от Вашата практика, който никога няма да забравите?
- Има не един случай, който ще помня цял живот, както такива на моите учители, така и мои, но това е и смисълът - да се учим първо от сложните операции, изпълнени от най добрите, а когато добием опит, да си правим необходимата равносметка от тежките и интересни случаи в нашата собствена практика.
- Как ще изглежда урологичната хирургия след 10–20 години според Вас?
- Четири основни неща според мен предстоят: още по-бурно развитие на методите на образната диагностика, което ще ни позволи още по-бърза, точна и навременна диагноза. Точно тук считам, че изкуственият интелект ще може да бъде най-полезен и най-точен. Второто важно, което смятам, че предстои, е навигацията в реално време по време на хирургични интервенция - отново изкуственият интелект ще  асистира на хирурга не само по време на операцията, но и при предоперативното ланиране. Трето - това е телемедицината както по отношение на обучение, така също и при извършване на оперативни и диагностични интервенции във всички области на медицината. Четвърто - развитието на медицинската онкология в направления - имунотерапия, биомаркери, генетичен анализ, противотуморни ваксини. 
- Какво научавате от пациентите си през годините?
- Най-важното е да си почтен и да имаш добро отношение.
- А какво според Вас отличава една добра болница от просто болница?
- Освен добрата организация, добрите битови условия, съвременната апаратура, които вече имат много болници в страната, важна е душата на болницата - а именно - добро отношение и доверие между лекар и пациент, както и постоянния стремеж към развитие.

Силвия ДИМИТРОВА