С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act – DSA) Европейският съюз (ЕС) въведе цялостна и единна рамка за регулиране на онлайн средата, която да отговори на трансграничния характер на дигиталните услуги и на нарасналото влияние на големите онлайн платформи върху икономиката, обществения дебат и разпространението на информация. Регламентът замени остарялата Директива за електронната търговия от 2000 г., която се оказа неприложима към среда, доминирана от алгоритми, онлайн пазари с голям обем, социални мрежи и нови форми на дезинформация.
Актът беше предложен от Европейската комисия (ЕК) в края на 2020 г. след широк обществен консултативен процес, приет окончателно през 2022 г. и започна да се прилага поетапно – за много големите онлайн платформи и търсачки още от лятото на 2023 г., а в пълен обем за всички посреднически услуги от 17 февруари 2024 г. Тъй като цифровите услуги функционират трансгранично, регламентът е приет директно на европейско равнище и въвежда еднакви правила за всички държави членки, с цел да се избегне фрагментация между националните режими.
Основни задължения за платформите и защита на потребителите
Законодателният акт за цифровите услуги обхваща всички посреднически услуги – от интернет доставчици и хостинг платформи до социални мрежи, онлайн пазари, платформи за споделяне на съдържание и рекламни системи. Най-строгите изисквания се прилагат към т.нар. много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, които достигат най-малко 45 млн. потребители в ЕС и имат системно въздействие върху вътрешния пазар.
Регламентът въвежда задължения за ефективни механизми за докладване на незаконно съдържание, работа с доверени податели на сигнали и прозрачни процедури при премахване или ограничаване на съдържание. Потребителите получават право на информация и на обжалване чрез вътрешни и извънсъдебни механизми. Онлайн пазарите са задължени да идентифицират търговците, да проверяват информацията за предлаганите стоки и да информират потребителите при установени нарушения.
Съществен е акцентът върху прозрачността на алгоритмите за препоръчване на съдържание и върху рекламните практики. Въвеждат се ограничения за таргетирана реклама към непълнолетни и забрана за използване на чувствителни лични данни за рекламни цели. Регламентът предвижда и механизъм за реакция при кризи, който позволява временно налагане на допълнителни задължения при сериозни заплахи за обществената сигурност.
Европейският модел на надзор и ролята на ЕК
Прилагането на акта се основава на двустепенен модел. ЕК упражнява пряк надзор върху много големите онлайн платформи и търсачки, докато във всяка държава членка функционира национален координатор за цифровите услуги, отговорен за прилагането на правилата спрямо останалите доставчици и за разглеждането на жалби от потребители. Координацията между националните органи се осъществява чрез Европейския съвет за цифрови услуги и чрез системата за обмен на информация AGORA.
По думите на евродепутата Ева Майдел ЕК вече не е само наблюдател, а разполага с преки правомощия спрямо големите технологични компании. В интервю за БТА Майдел подчерта, че глобите по акта не следва да се възприемат като източник на приходи, а като инструмент за гарантиране на спазването на европейските правила. Националните институции, включително регулаторите в България, имат роля да събират информация и да сигнализират за предполагаеми нарушения, докато Комисията разполага с инструменти за проверки и формални процедури.
България: изграждане на националната рамка и ролята на КРС
В България национален координатор по прилагането на Акта за цифровите услуги е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Подготовката за тази роля започва през 2023 г., като с решения на Министерския съвет от февруари 2023 г. и юни 2024 г. КРС е официално определена за координатор. От 1 ноември 2024 г. в комисията функционира специализирана дирекция за прилагането на регламента, заявиха от регулатора в разговор с БТА.
С измененията в Закона за електронните съобщения, обнародвани през ноември 2025 г., е създадена цялостна национална правна рамка, която предоставя изрични надзорни правомощия на КРС. Те включват извършване на проверки, изискване на данни, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове и предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи. От комисията подчертават, че прилагането на акта е сложен и динамичен процес, който изисква постоянно надграждане на експертния и техническия капацитет, както и тясна координация с други национални и европейски институции.
Потребителският фокус: оценката на КЗП и пазарната готовност
Комисията за защита на потребителите (КЗП) играе ключова роля в потребителското измерение на Акта за цифровите услуги. В интервю за БТА временно изпълняващият длъжността председател Александър Колячев подчерта, че по-големите онлайн платформи и търговци в България показват по-висока степен на готовност за съответствие с новите правила, докато по-малките онлайн магазини и продавачите в социалните мрежи по-често срещат затруднения, свързани с идентификацията, прозрачността и публикуването на ясни правила за модериране и алгоритмични препоръки.
КЗП отчита умерено нарастване на сигналите за фалшиви онлайн магазини, което се свързва основно с по-високата информираност на потребителите. Най-чести проблеми се наблюдават при електроника, козметика и хранителни добавки, облекло и абонаментни услуги. Комисията ще следи за нарушения, свързани с таргетиране на непълнолетни и уязвими групи, и ще използва рекламните регистри, които платформите са задължени да поддържат, за целенасочени проверки.
Защитата на непълнолетните и дебатът в Европейския парламент
На европейско равнище прилагането на Акта за цифровите услуги е съпътствано от активен дебат за въздействието на социалните мрежи върху младите хора. В комисията на Европейския парламент по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) се обсъдиха допълнителни мерки, свързани с възрастови ограничения, подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри и дизайн на платформи, който може да води до пристрастяване. Част от евродепутатите настояват от години за по-строги и хармонизирани правила, докато други изразяват резерви поради рискове за личната неприкосновеност, пропорционалността и практическата приложимост на централизирани механизми за възрастова проверка.
Провелият се през декември дебат се разглеждаше като част от по-широка законодателна перспектива и се очаква да повлияе върху бъдещи инициативи на ЕК, включително ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и подготвяния Акт за цифрова справедливост.
Практическо прилагане в ЕС: различни национални профили и първи санкции
След влизането в пълна сила на регламента държавите членки преминаха от етап на институционална подготовка към реално правоприлагане. В различните страни се очертават специфични национални профили – Ирландия като център на трансграничния надзор заради концентрацията на европейските централи на големи платформи, Франция с фокус върху прозрачността, дезинформацията и онлайн търговията, и Германия с приоритет върху достъпа на независими изследователи до данни на платформите. По данни на германската Федерална мрежова агенция от май 2024 г. до края на 2025 г. са постъпили около 850 жалби, основно свързани с процедурите за сигнализиране и мотивите за решенията на платформите.
Европейската комисия демонстрира твърд подход и спрямо държави членки, които не са осигурили достатъчни правомощия или санкционни режими, както и спрямо големи платформи, срещу които вече се водят официални производства за нарушения на задълженията по регулацията. Тези действия показват, че регламентът функционира не само като рамка, но и като инструмент за реално правоприлагане.
Към началото на 2026 г. прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги в ЕС все по-ясно се измерва не с формалното наличие на правила или назначени органи, а със способността на институциите да реагират ефективно, да координират действията си и да постигат проверими резултати в онлайн средата. Заедно с Акта за цифровите пазари и останалите елементи от цифровия пакет на ЕС Актът за цифровите услуги оформя нов модел на европейско регулиране, който цели да съчетае свободата на изразяване, защитата на потребителите и по-високо ниво на сигурност и отчетност в цифровото пространство.