С наближаването на пролетта започва и периодът, в който се излюпват малките сови. Няколко седмици по-късно те започват да се придвижват по съседни клони, а при първите си опити да летят често падат на земята, което ги прави лесна жертва на хищници в населените места.
„Бебетата сови често попадат в ръцете на хора с добри намерения, които обаче невинаги знаят как да постъпят правилно“, обясни за БТА д-р Руско Петров, ветеринарен лекар и оперативен управител на Спасителния център за диви животни – „Зелени Балкани“.
По думите му най-важната първа стъпка при намиране на младо диво пиле е човек да се свърже със специалисти – със самия спасителен център или със съответната Регионална инспекция по околна среда и води. Консултацията по телефона е от съществено значение, за да се прецени видът и състоянието на птицата и дали тя действително има нужда от намеса.
Д-р Петров подчерта, че в много случаи малките сови не са изоставени, а се намират в естествен етап от развитието си. При преминаването от бебешка към „тийнейджърска“ възраст те често падат на земята, докато се учат да летят. „В голям процент от случаите птиците могат да бъдат върнати обратно в природата, ако бъдат качени на подходящо място – клон или по-ниско дърво, близо до мястото, където са открити“, посочи той.
Когато обаче малкото е на земята в урбанизирана среда, в повечето ситуации трябва да му се помогне, тъй като е лесна жертва на котки и бездомни кучета. При съмнение за нараняване хората не бива да се опитват сами да го лекуват. Препоръчва се птицата да бъде поставена внимателно в кашон с отвори за въздух и транспортирана до спасителен център, където ще ѝ бъде оказана професионална помощ.
Рехабилитацията на птиците е строго индивидуална, обясни още д-р Петров. Част от тях постъпват след удар от автомобил, други са простреляни или ранени от други животни. Всеки случай изисква различен подход, лечение и време за възстановяване, преди животното да може да бъде върнато в дивата природа.
Посегателствата срещу защитени видове продължават, предупреждават от центъра. Освен случаи на отравяния, редовно постъпват и простреляни птици, включително емблематични за България видове като щъркелите. В отделни години броят на простреляните щъркели, достигнали до центъра, е надхвърлял 17.
В България се срещат няколко вида нощни грабливи птици – бухалът като най-едър представител, уралската улулица, блатната сова, горската ушата сова, забулената сова, горската улулица, кукумявката, врабчовата кукумявка и чухалът, който е единственият мигриращ вид сред тях. Всички те са защитени по Закона за биологичното разнообразие.
По данни на Спасителния център само през 2025 г. там са приети близо 4000 животни, като между 40 и 60 процента от тях са били успешно излекувани и върнати обратно в природата.
Д-р Петров призова хората да бъдат по-отговорни към дивата природа. „България има изключително богато биоразнообразие и опазването му зависи от ежедневните действия на всеки от нас“, посочи той. По думите му бракониерството, отравянията и стрелбата по защитени видове унищожават дългогодишни усилия на природозащитници само за дни.
„Тези дни беше открит още един мъртъв лешояд и това е изключително тежък удар. За едва два дни бяха унищожени резултати от близо 35 години целенасочени усилия за възстановяване на вида в България“, добави д-р Руско Петров.