Сякаш семейството ти се завръща в родния си дом, казва Инес Луна за българските антарктици, които я посещават в дома ѝ в чилийския град Пунта Аренас всяка година. Тя казва, че е родена и израснала тук.
Българската история на Инес започва преди около 20 години, когато се запознава с проф. Христо Пимпирев. Тогава е млад и ентусиазиран учен, мечтаещ за Антарктида. Всички „стари“ полярници определят това време като „романтичните години“ на българските антарктически експедиции. Тогава сънародниците ни пристигат в Пунта Аренас без да имат къде да нощуват, но късметът ги спохожда и ги отвежда до Луна - една жена, родена в Чили, но с българска душа.
„Преди около 20 години познавах един човек, който ме запозна с Христо Пимпирев. Усетих сила. В този момент срещнах един авантюрист. За мен беше много интересно, защото никога не бях срещала българи“, споделя Инес Луна пред БТА. От този момент българските антарктици започват да нощуват в дома й всяка година, на път за Ледения континент.
„И от първия момент всичко беше специално между тези хора и мен. Сякаш част от семейството ти се завръща в родния си дом. Емоциите бяха много странни за мен, защото никога преди не бях познавала българи, а с тези хора се чувствах сякаш са ми братя. От този момент до днес виждам как един човек - Христо Пимпирев, е двигателят на голям проект, безкраен проект, развиващ се постоянно“, отбеляза Инес Луна. 
Според нея реалността на науката в България щеше да е много различна без проф. Пимпирев и неговите постижения. „Сега имате наука на високо равнище. Много млади хора искат да дойдат на Антарктида и да се занимават с наука. И всичко това е от името на България. Извоювате мястото на България в света. Сега светът познава България“, каза тя. 
Днес Инес Луна живее сама между дома, който е създала за българите в Чили, и дома, който създала в последните години в Аржентина. Чилийският ѝ дом се е превърнал в български – стените му са украсени с подаръци от България – знамето, карта на о. Ливингстън, сувенири, снимки на проф. Пимпирев и на антарктици.
Тя казва, че нищо не я задържа в Пунта Аренас, освен българското ѝ семейство. Затова иска да завещае дома си на антарктиците, които да продължат да го изпълват всяка година по пътя си към Антарктида и обратно.
„Аз нямам семейство, вие сте моето семейство. За любовта, която усещам от вас, нямам какво да дам обратно - аз съм бедна, обикновена жена. Но в един момент си помислих - имам този дом и това е единственото нещо, което имам“, разказа Луна. „Затова направих завещание и завещах къщата на Българския антарктически институт. Направих го миналата година и за мен това беше абсолютно добра идея - бях щастлива и в мир с решението си“. 
Единственото ѝ притеснение е дали и как ще може да се поддържа домът ѝ. Надява се българското правителство да подпомогне Българския антарктически институт, за да може домът ѝ да приема българите и след като нея вече я няма.
Броят на българските полярници се увеличава и къщата на Инес Луна не може да побере всички, затова те предпочитат да не я притесняват и наемат хотели. В хотел е била настанена и групата, която трябвало да стигне до българската база на о. Ливингстън по време на пандемията от КОВИД-19. Въпреки че българите са поставени под карантина и нямат възможност да посетят Инес Луна, тя отива пред хотела им със изработен от нея плакат с надпис „Силни българи!“.
„Не можехме да вечеряме с момчетата от тази експедиция, както обикновено и аз не можех да видя никого от тях по време на пандемията. Само в този момент от улицата. И те ми казаха: „Кажи, че сме силни!". Христо Пимпирев беше на прозореца в хотела“, спомни си тя. 
Инес Луна разказа също, че любовта ѝ към България е силна и необяснима. Тя е била в страната ни само веднъж и планира отново да дойде през лятото, да остане в малките градчета и да усети българския дух. Надява се да успее да научи малко български дотогава, за да може да говори езика, който душата ѝ вече знае. 
„Когато виждам хората, когато пристигат, не виждам имена или професии. Усещам хората много, много близо до мен отвътре. Говоря за вълнението си, защото това е най-странното нещо за мен, моята реакция към вас. Не помня в този момент, например, името на някои момчета. Но когато ги видя, аз познавам тези хора. Все едно винаги съм ги познавала. Не ви познавам отсега. Познавам ви от много време“, казва тя със сълзи в очите.
„Познавам хора от други страни. Но само с българите имам това много силно чувство вътре. Всеки път плача, защото е много силно вълнението ми. Умът ми не може да разбере. Само някаква емоция и сълзи, защото не мога да направя нищо повече. Не мога да кажа нищо, не мога, защото всеки път трябва да си говорим, но емоцията ми е голяма. И може би няма да ви видя пак, никога в живота си. Да знаете, че ви обичам толкова много“, каза Луна. 
Четвъртата група от 34-тата българска антарктическа експедиция посети дома на чилийката заедно с проф. Пимпирев. Групата вероятно ще излети утре сутрин за о. Кинг Джордж, след като полетите ѝ бяха отменени в последните три дни.
След отварянето на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в средата на месец ноември, започна същинската работа на 34-тата научна експедиция. В района на Южния залив на остров Ливингстън международният екип от учени, с помощта на логистичния екип от експедицията, събира проби по няколко научни проекта.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.