Пламен Дим. Петков е психолог, арт терапевт и клиничен социален работник.
Има дългогодишен опит в системата на помагащите професии, където е заемал експертни и ръководни позиции.
Понастоящем работи като супервизор на екипи на социални услуги и като психолог/терапевт в частна практика.
В свободното си време се занимава с творчество: свири на пиано и китара, пише поезия и създава авторска музика.
Връзка за консултации с него може да осъществите на тел. 0878841616  или e-mail: [email protected]

От гледна точка на еволюционната биология и психология, тревожността не е „грешка“ в нашия софтуер, а една от най-важните адаптивни функции, позволили на човешкия вид да оцелее. Съвременна науката все по-често я разглежда като свръхчувствителна алармена система.
Еволюционната полза: Защо сме програмирани да се страхуваме?
Нашите предци са живели в свят на постоянни физически заплахи. Тревожността е била емоционалният израз на активирането на симпатиковата нервна система - легендарният механизъм „Борба или бягство“.
Когато мозъкът (амигдалата) засече опасност, той моментално освобождава кортизол и адреналин. Това повишава сърдечния ритъм и насочва кръвта към мускулите. В миналото това е давало енергия за бягство от хищник; днес същият механизъм се активира от краен срок в офиса или стрес в социалните мрежи. Това наричаме еволюционен дисонанс.
Хипотезата за „Детектора на дим“
Еволюционният психиатър Рандолф Неси обяснява, че тревожността работи като домашен детектор за дим. За него е по-добре да изсвири фалшиво, докато готвите, отколкото да замълчи при реален пожар. Цената на „фалшивата тревога“ е малко изразходвана енергия, но цената на пропуснатата опасност е фатална. Затова еволюцията е селектирала хора с по-бърза и чувствителна тревожна реакция.
 Разликата между тревожност и паник атака
Важно е да знаем, че тези състояния са обратими и не ни дефинират:
1. Тревожност: Натрупва се постепенно. Свързана е с притеснения за бъдещето, мускулно напрежение и безсъние.
2. Паник атака: Внезапен, интензивен прилив на страх, който достига пик за минути. Симптомите включват задух, замаяност и усещане за загуба на контрол.
Методът 3-3-3 за моментална реакция:
Ако усетите настъпваща паника, назовете 3 неща, които виждате, 3 звука, които чувате, и раздвижете 3 части от тялото си. Това прекъсва цикъла на паническите мисли.
Стратегии за справяне и професионална помощ
В съвременния свят умерената тревожност може да бъде съюзник, но ако тя пречи на живота ви, не отлагайте консултацията:
* Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Златният стандарт за лечение на тревожни разстройства.
* Медицински преглед: Понякога симптомите се дължат на дефицит на магнезий или витамин B12.
* Физическа активност: Редовните упражнения буквално „изгарят“ хормоните на стреса.
Смелостта е избор
Истински смелите хора не са тези, които не изпитват страх (това често е безразсъдство), а тези, които продължават напред, въпреки че коленете им треперят. Справянето с паниката е върховна форма на кураж, защото битката се води вътре във вас, срещу собствените ви древни инстинкти.

Дихателни техники за овладяване на паниката

Когато тялото ви е в режим на паника, дишането става плитко и учестено. Тези две техники могат стабилизират нервната ви система и да я върнат в състояние на покой:
1. Коремно (диафрагмено) дишане
Поставете едната ръка на гърдите, а другата на корема.
Вдишайте дълбоко през носа за 4 секунди - коремът трябва да се надуе, а гърдите да останат почти неподвижни.
Задръжте дъха за 2 секунди.
Издишайте бавно през устата за 6 секунди. Повторете 5-10 пъти.
2. Квадратно дишане 
Вдишайте (4 сек) -> задръжте (4 сек) -> издишайте (4 сек) -> задръжте (4 сек).
Тази техника се използва от специалните части за запазване на самообладание при екстремен стрес.

Пламен Дим. ПЕТКОВ