Д-р Бойко Иванов е завършил медицина във Варненския медицински университет през 1995 г. След дипломирането си започва работа в Държавната психиатрична болница в Бяла, после се мести в Русе и от 1996 г. досега работи в русенския Център за психични болести, където е завеждащ женско отделение. Има специализация по психиатрия, обучен е в когнитивно-поведенческа психотерапия. Д-р Иванов приема пациенти и в кабинета си в Медицински център „Медик Консулт“ срещу спирката на Механото. Специалистът работи със Здравната каса и приема за преглед и лечение с направление от личния лекар. Има и свободен прием.

- Модерна болест ли са паническите атаки, д-р Иванов?
- Много близо до това, което в момента се описва като паническа атака съгласно международната класификация на болестите, в края на 19 век Фройд е описал в една от своите книги като остра тревожна невроза. А иначе паническата болест е нещо, което е част от живота на човека и съществува, откакто човек е започнал да се тревожи, а той се тревожи постоянно, защото това е част от нашата психика. Паническите атаки са с нас от древността, но сега им се обръща повече внимание и повече се изследват.
- Какво всъщност представлява паническата атака?
- Това е пристъп на сгъстена, интензивна тревожност. Може да се каже, че така човек разрежда натрупаната психическа енергия. Има различни симптоми, които са много индивидуални, макар да съществуват определени симптоми, които са най-чести при повечето хора. Тази много силна тревога може да е свързана със симптоми от вегетативната нервна система - сърцебиене, учестено дишане. Като психологична емоция и нагласа това може да е свързано например със страх от смъртта, страх от това да не се полудее, защото човек не разбира какво става с него. И в тази криза натрупаното напрежение се изтласква от тялото и психиката на човека.
- Тоест, има психическо и физическо проявление?
- Да, те вървят заедно, може едното да е по-силно изразено или другото, зависи от самия човек, от неговия характер, от особеностите на неговата индивидуална психология. По принцип характерно за паническата атака е, че тя е неочаквана, не е свързана с определена ситуация или с нещо конкретно, което да предизвика този страх. При по-дълга специализирана психотерапевтична работа би могло да се стигне и до по-конкретна причина.
- Каква би могла да бъде тя?
- Паническото разстройство е заболяване като всички останали и влияние оказват различни фактори. И тъй като това е разстройство на тревожността, тук много по-голямо значение има това, което се е случило с човека в неговия личен живот, как са се случили различни събития, как ги е преживял и какви точно травми има в детството и в различни периоди от своето развитие, как е обработил тези травми. Тревожността е резултат на една несигурност, на нещо, което заплашва. За уточняване на причините за появата на паническо разстройство са правени много проучвания, но като цяло по-честа причинна връзка за неговата проява се намира в случаите на раздяла в детството, раздяла от родителя или други неприятни събития, които са оставили този белег на несигурност, на очакване, че нещо лошо може да се случи. Всъщност психиката не разпознава реалната опасност от въображаемата, внушена от нас. И в този смисъл паническата атака представлява израз на тревожност, която ние си въобразяваме, че съществува - страх че сме сърдечно болни, че можем да умрем от инфаркт, че ще се изложим и т.н.
- Добре, но този страх може да съществува с години във времето и да не предизвиква паническа атака. Има ли отключващ момент?
- Няма нещо, което рязко и конкретно да предизвика паническа атака. Даже понякога първата паническа атака, например първото сърцебиене е непознато за човека и той се пита какво става. Но тъй като има предразположението да развие паническо разстройство, е възможно да започне да се страхува от такъв пристъп и, страхувайки се, да получи нов пристъп. Тъй като говорим за една въображаема опасност, се оказва, че самата мисъл за тази опасност предизвиква страха от тази опасност. Един основен метод, чрез който да се контролират паническите атаки, е човек да насочи мисълта си към нещо друго, да ангажира вниманието си с нещо странично, включително и дейност, и най-добре е, ако е възможно, то да носи положителна емоция. Така симптомите на паническата атака могат да отшумят. Колко е силен страхът за един човек, макар и непонятен за друг, може да се каже по една формула: «ужас» умножено по «вероятност» да се случи. Тоест, ако нещо е много, много ужасно за този човек, дори и малко вероятно да се случи, то може да предизвика паника. И друго нещо, което не е толкова ужасно за него, но носи потенциал на опасност и е много вероятно да се случи, също може да предизвика паника. Така че това са две от фантазиите, от страховете, по които би могло да се говори с клиента в психотерапевтичен план. Паническата атака има много древно физическо измерение. Активира се цялата система за защита на организма. Човек съзира или си въобразява някаква опасност и започва целият организъм да работи на по-ускорени обороти. Нещо подобно се случва и в природата - когато например заекът усети приближаващия вълк, всичко в него се активира, за да може той да избяга. Само че при паническото разстройство става дума за въображаема опасност.
- Това означава, че в организма се задействат някакви биохимични процеси?
- Вегетативната нервна система се задейства, оттам идва сърцебиенето, затрудненото дишане. Когато човек ги усети, започва още повече да се страхува, а това, от своя страна, може да усили още повече тези физически прояви. Става един омагьосан кръг.
- Как човек може да разбере, че е паническа атака, а не е нещо друго?
- Ами ако той не разбере, значи не е паническа атака, защото не води до този страх. Ще си каже, сигурно това сърцебиене е, защото се качвах по стълбите, или ще намери някаква друга причина. А при паническата атака човек не търси реалната причина, а фантазира някакъв страх.
- Какъв процент от населението страда от панически атаки?
- Може да разграничаваме паническо разстройство от паническа атака. Разликата е в честотата и силата, с която се получават тези симптоми и дали те влияят върху живота на този човек, както и в причината за паническа атака. Човек може да получава леки паникоподобни пристъпи, но когато той няма този ужасяващ страх, че това може да се случи отново, тогава не говорим за истинско паническо разстройство. Хората с паническото разстройство са около 2-3%, а с панически атаки - 3-4%. При паническото разстройство има повтаряне на панически атаки през някакъв период от време, който може да е променлив при един и същ пациент в хода на психичното разстройство.
- Колко време трае една паническа атака?
- Обикновено минути, но усещането за страх остава до час и повече.
- Търсят ли ви за помощ такива хора?
- Идват при нас, но често след като дълго са обикаляли други специалисти. Понякога симптомите на паническо разстройство могат да имитират или да съпътстват симптомите на друго заболяване. Винаги е необходимо човек да бъде прегледан внимателно, защото може паническата симптоматика да се появи в хода на друго заболяване. И когато бъде отхвърлена вероятността за телесно заболяване, е необходимо страдащият пациент да се насочи към психиатър. Но съществува и тревогата да се обърнеш към психиатър може би заради страх, че ще бъдеш отхвърлен от обществото. От друга страна, самият човек се страхува, че ще полудее, че вече няма да е същият. Съществува и страхът, че психиатърът лекува само със „силни хапчета“ и въобще няма да помогне.
- Как ги лекувате?
- Лечението може да бъде медикаментозно, може да бъде чрез психотерапия, може да е комбинирано. Паническото разстройство е заболяване, за което са правени много изследвания. Има доказани факти, че само при лечение с когнитивно-поведенческа психотерапия при проследяване с модерна електронна техника се вижда, че настъпват промени в мозъчната структура, които са аналогични на тези, които се постигат с медикаментозно лечение. Целта на лечението е да се намали тревожността, за да се намали рискът от възникване на нови атаки. Друга цел е човекът да се научи да се справя с възникнали панически атаки.
- Какво представлява когнитивно-поведенческата терапия?
- Това е метод, при който психотерапевтът заедно с болния идентифицира ирационалните му мисли и търсят по-реалистични вярвания, които да ги заместят, учи го да разпознава симптомите и да ги преодолява. Паническото разстройство например може да доведе до появата на агорафобия - страх от открити пространства, от струпвания на много хора или друга застрашаваща среда, която да предизвика паническа атака. На един конгрес преди години председателят на Световната асоциация по когнитивно-поведенческа терапия Пол Салковскис, английски професор психолог, представи видео на своя терапевтична сесия, с която е излекувал пациентка от паническо разстройство. Жената се страхувала да отиде в голям магазин, където можела да падне и да стане за смях. Той я заведе в един мол и започна да пада на земята и да става. Никой не му обърна внимание, нямаше присмех, по-скоро имаше хора, които се притекоха на помощ. И тази необичайна, но една единствена терапевтична сесия е излекувала неговата клиентка.
- Казахте, че съществува страх от това болезнено тревожният човек да се обърне за помощ към психиатър. Психотерапевтът или психологът по-приемлив вариант ли са?
- Искам да обърна внимание на разликата между психиатър, психолог и психотерапевт. А тя е в това, че само психиатърът е лекар и може да разпознае, ако има и други заболявания, както и да прилага в лечението различни медикаменти. Във всички случаи важни са качествата на терапевта.