Здравейте! Реших да споделя въпрос, който ме занимава от много време. Справям се добре с всички дейности, които изискват отговорно и рационално отношение. Още от детска и юношеска възраст имам богато въображение и бърза мисъл. Проблемът е, че понякога ме обзема много силна тревожност. Обикновено е породена от някоя мисъл, която обаче с такава сила ме връхлита, че за момент започвам да измислям отговори на тази мисъл - в свое успокоение. После се усещам, че не е нужна такава силна реакция и че не съм длъжна да се занимавам с всичко, което ми мине през главата. Тогава се успокояват нещата. Не се случва постоянно, но все пак това ме тревожи. Преди години ми се случваше повече да се стресирам и да си нося всякакви страхове със себе си. Но постепенно се научавам да съм стабилна и цялостна, без страх. И все пак отново се сблъсквам с нелепите тревожни мисли. Вече не се „връзвам“ на теоретичните проблеми, които ми хрумват внезапно понякога. Но все пак чувствам стрес, когато някоя нелепа мисъл се породи. Толкова бърза реакция предизвиква у мен, че е достатъчно да изпитам силна тревога. Не знам дали е нормално. Когато се успокоя, нещата си идват по местата, но сякаш мозъкът ми сканира с каква друга глупост да се захване. Доста е натоварващо. Когато съм заета, нямам тези притеснения. Но обикновено, когато имам време за почивка, се захващам с този самоанализ, вглеждане и притесняване. Мисля, че дълбоко в мен има някаква несигурност, която се маскира с тези мисли. Можете ли да ми дадете някакви насоки? Благодаря Ви много! Дори като само написах това, се успокоих малко. Понякога усещам как организмът и съзнанието ми сами се разтоварват от нещо, което ме мъчи като идея или натрапливост. Не разбирам как става и много мисля върху това. Дали е някаква естествена реакция? Галина, 33 г.

Здравей, Галина! Минавам на "ти" не само за да е по-непосредствена консултацията, но и в името на тази цялостност и стабилност, които споделяш, че се научаваш да постигаш, защото "Вие"-формата намесва и официалното Аз на човека, а ми се струва, че в момента е добре да чувстваш своя Аз обединен, неразделим.
Описаното е мъчително преживяване и за други хора, когато се появи
на екрана на вниманието
Може да се почувстват обзети, завладени, несигурни в себе си. Може да се сдобият със съмнения за реалността. В такива състояния яркостта на впечатленията за вътрешната реалност може да измести от внимание същинската реалност - на себе си във връзка с близкото обкръжение и с големия свят. Животът изисква да имаме съзнание за тази свързаност и същевременно за нашата отделност. Това ни позволява да сме свободни в себе си и в действията си, отчитайки ограниченията, изискващи
гъвкаво да се справяме със задачите на живота
Да се доближим и да разгледаме заедно някои от твоите притеснения. Те са специални заради куража да го направим - ти, като ги сподели за настоящата консултация, аз - че я правя за теб и за други читатели, които може да имат и да ги измъчват подобни преживявания и разсъждения, предполагащи окуражаването да е внимателно, за да не предизвикаме от тази тема допълнително стрес.
"Справям се добре с всички дейности, които изискват отговорно и рационално отношение. Още от детска и юношеска възраст имам богато въображение и бърза мисъл." Като поставяш на преден план отговорното и рационално отношение, Галина, за теб
дали е второстепенно и неприемливо емоционалното отношение?
Има хора, които са свръхконтролирани по отношение на емоциите си. Поради негативен опит с някого са стигнали до извод, че емоциите вредят, че снижават самочувствието, че правят човека уязвим. Други по този начин възпитават децата си - да пренебрегват емоциите си, за да са силни и успешни. Ако в детска възраст са се проявявали твоите богато въображение и бърза мисъл, допускам, че за това е допринесъл емоционалният заряд. Каквато и да е творческа дейност не би била продуктивна и удовлетворителна без необходимата доза емоция или без захранващо чувство, а понякога и без искрицата страст. В основата на
асоциациите, с които борави и бързата мисъл
има не само образи и свързващи се с тях думи и мисли. Ако потискаме емоциите, които се оживяват в нас от мисълта за нещо, без да осъзнаваме защо се опитваме отново да ги "приспим", това предполага, неуважени, неразпознати, те да ни "издебнат" в друг свързващ момент, който ще породи ежедневието. Ако си ги зачетем, ние си отдаваме сами на себе си съпричастие. Така имаме
пряка връзка с нашето чувстващо Аз
което може да страда, да се радва, да бъде във възторг или да се свива при заплаха. Тези чувства и моменти могат да станат поразяващи, ако не им отделяме от вниманието си. Като срещнем неразбиране, може да бомбардираме другите със залпове от чувства или да наказваме с хладнокръвие като знак за негативно отношение.
Навикът да се отхвърлят чувствата може да се формира не по свой избор. Добре би било читателите родители на малки деца да имат предвид, че е вредно да спират изразяването на чувствата от детето.
Ако е много малко детето, още няма думи за чувствата
има само лицево и телесно изражение с мръщене, с плач или с телесно оживление в знак на радостно нетърпение. Родителите могат да улесняват детето, като предполагат гласно чувствата и състоянията му, с което ги уважават - че може би е сърдито, тъжно или уморено, или че може би се радва на подаръка си. Без такава подкрепа то може да развие неприемливост и за своите чувства, и за чувствата на другите. Познавам хора, на които тялото им реагира с конвулсивно разтърсване на рамене,
когато дадена тема опре до личната чувствителност
но реагират отхвърлящо на чувствата на близък човек - "Какви са тези глупости!" - така, както техните родители, когато са били малки, са им забранявали да тъжат.
"Проблемът е, че понякога ме обзема много силна тревожност. Обикновено е породена от някоя мисъл, която обаче с такава сила ме връхлита, че за момент започвам да измислям отговори на тази мисъл - в свое успокоение." Кое може заплашително да връхлита, Галина?
Така бихме говорили за враг или за свръх авторитет
Като вражеска или като осъждаща се проявява някоя твоя лична мисъл. Не даваш конкретен пример, но такива мисли често са свързани с предположение, че нещо лошо предстои - очаквана обида, провал, слабост, лишаване от нечие внимание или че няма да ни стига времето да се справим с нещо в срок или че не сме на ниво, че не сме перфектни.
"Не се случва постоянно, но все пак това ме тревожи." В какви моменти и периоди, Галина, ги няма тези тревожни мисли? Какво точно има на вниманието ти, в мислите и грижите ти през това време? "Преди години ми се случваше повече да се стресирам и да си нося всякакви страхове със себе си. Но постепенно се научавам да съм стабилна и цялостна, без страх."
Стресът и страховете са важна част от природата на човека
иначе биха изчезнали в еволюцията. Дори и идеално да се изолираме, за да не ги изпитваме, това няма да ни освободи от тях, като се лишаваме от свързване със света, в който нашето съзидание има смисъл. А свързването предполага рискове. "И все пак отново се сблъсквам с нелепите тревожни мисли." Има думи клишета, с които така свикваме, че не обръщаме внимание как се настройваме с употребата им. Да се "сблъскаме" с даден проблем, с тревожни мисли, с каквото и да е затруднение, предполага поразителност. Когато това са нашите тревожни мисли или страхове, щетите са в нашите ум и душа - превръщаме ги в арена на съперничество, ставаме врагове на нещо в себе си или
превръщаме собствените ни мисли в наши врагове
Дебнем себе си и вътре чрез мислите си, и външно чрез поведението си. "Вече не се "връзвам" на теоретичните проблеми, които ми хрумват внезапно понякога." Може би имаш предвид натрапливи теории, които ти идват, за да обясниш твои преживявания. Хрумването им има значение за психиката, иначе то нямаше да се появи. "Но все пак чувствам стрес, когато някоя нелепа мисъл се породи. Толкова бърза реакция предизвиква у мен, че е достатъчно да изпитам силна тревога. Не знам дали е нормално."
Бързата мисъл предоставя предимства
в работата, за ориентацията в неочаквани ситуации - при нередовен транспорт, закъсняване за среща. Вероятно би искала да ползваш бързината на мисълта, когато това ти носи ползи, и се отказваш от нея, ако мисълта е нелепа. "Когато се успокоя, нещата си идват по местата, но сякаш мозъкът ми сканира с каква друга глупост да се захване. Доста е натоварващо. Когато съм заета, нямам тези притеснения. Но обикновено, когато имам време за почивка, се захващам с този самоанализ, вглеждане и притесняване." Да,
вниманието търси своите обекти
Ако не се захване спонтанно с нещо навън (извън нас) или ако не му предоставим външна привлекателност, то се захваща за нещо вътре в нас. Ако работата ти е свързана с хора и техните проблеми, може да не изпитваш потребност в свободното време непременно да се отразяваш в другите в чести контакти с тях. Това не е порок. Наред с бързата мисъл и богатото въображение е твоя силна черта. Може би си обичала да четеш по-рано? Как се чувстваш, като четеш книга? Това е добър начин вместо в изтощителни мисли въображението да те отведе в художествения свят, създаден от автора, в който можеш да съпреживяваш на героите. Проблемът е, ако човек не чувства удобство в себе си. А то не означава безкраен релакс и липса на грижи, а свобода в чувствата и мислите, способност да удържаме на обида, тъга, страхове и да си даваме свобода да се радваме.
"Мисля, че дълбоко в мен има някаква несигурност, която се маскира с тези мисли." Несигурност, която не съумяваш да потиснеш, както по твои начини контролираш нелепите мисли. Би ли могла да проявиш
толерантност към несигурни ситуации
- не всичко е предсказуемо в личния живот, в работата, на улицата. Не можем точно да изчислим предстоящото. Нещо може да не ни достигне да се справим или пък то може да е по-добро от това, което сме планирали. "Понякога усещам как организмът и съзнанието ми сами се разтоварват от нещо, което ме мъчи като идея или натрапливост. Не разбирам как става и много мисля върху това. Дали е някаква естествена реакция?" Твоята рационалност търси механизъм и познание за това как той действа.
В себе си носим и проблема, и разрешението
и въпроса, и отговора. Когато не откриваме нужното сами, някой може да ни улесни. Би могла, Галина, в същински консултации с избран от теб водач в твоя град да направиш своята изследователска "експедиция", тръгвайки от достъпното досега поле на разума, постепенно, първоначално на пръсти, да пристъпиш и в полето на твоите чувства. Те заедно с разума генерират голямата вътрешна сила, с която преодоляваме страха и несигурността.