Пламен Дим. Петков е психолог, арт терапевт и клиничен социален работник.
Има дългогодишен опит в системата на помагащите професии, където е заемал експертни и ръководни позиции.
Понастоящем работи като супервизор на екипи на социални услуги и като психолог/терапевт в частна практика.
В свободното си време се занимава с творчество: свири на пиано и китара, пише поезия и създава авторска музика.
Връзка с него може да осъществите на e-mail: [email protected]

В историята на човешката цивилизация има моменти, които трябва да ни служат за урок. Една такава легенда от Древна Атина - тази за Аристид Справедливия - продължава да е болезнено актуална. Тя не е просто разказ за политика, а дълбок анализ на това защо често се опитваме да „счупим“ онова, което е по-съвършено от нас.
Историята: Остраконът на честността
В златния век на атинската демокрация съществувал законът за остракизма. Веднъж годишно гражданите гласували върху парче глинена делва (остракон) за прогонването на някой влиятелен лидер. Аристид, наречен Справедливия заради пословичната си честност, бил изправен пред такова гласуване.
В деня на вота към него се приближил неграмотен селянин. Непознавайки го по лице, той му подал парче глина и го помолил:
- Напиши името Аристид вместо мен.
Аристид, без да трепне, попитал:
- Направил ли ти е някакво зло?
- Не - отвърнал простодушно човекът. - Дори не го познавам. Но ми писна навсякъде да чувам да го наричат Справедливия! Дразни ме, че всички го хвалят толкова много.
Без нито дума на укор, Аристид изписал собственото си име и подал остракона обратно. Той приел изгнанието си със смирение, което само велик дух може да побере. По-късно, когато Атина била застрашена от война, той се завърнал без злопаметност, за да спаси съгражданите си.
Психологическата дисекция
1. Завист към превъзходството (Синдром на „високия мак“): Хората често се дразнят не от пороците, а от добродетелите на другите. Те действат като огледало за собствената ни несъвършеност.
2. Невежество и сляпа предубеденост: Съдим бързо, водени от общото настроение, без реално да познаваме човека.
3. Политическо коварство: Лидери като Темистокъл често използват емоциите и умората на хората, за да елиминират качествените си конкуренти.
4. Прагматично лицемерие: Обществото отхвърля моралните авторитети в мирно време, но отчаяно ги търси в моменти на криза.
Практически наръчник: Как да култивираме духа на Аристид?
За да не бъдем „селянина с остракона“ и за да изградим устойчивостта на Аристид, можем да използваме следните упражнения:
I. Справяне с вътрешната завист
* Методът „Огледало“: Когато усетите дразнение от нечий успех, запитайте се: „Кое негово качество ми липсва на мен?“. Използвайте завистта като карта за личностно развитие, а не като оръжие.
* Техниката „Цялата картина“: Припомнете си, че завиждате на „плодовете“ (славата), но често не сте готови да приемете „корените“ (жертвите и трудностите), които този човек е преживял.
* Практика на доброжелателност: Опитайте се съзнателно да поздравите или похвалите човека, към когото изпитвате завист. Това пренастройва мозъка от режим на „дефицит“ към режим на „изобилие“.
II. Изграждане на устойчивост
* Дихотомия на контрола: Начертайте две колони. В лявата напишете какво зависи от вас (вашите действия и почтеност). В дясната - какво не зависи (чуждото мнение и злословие). Инвестирайте енергията си само в лявата колона.
* Паузата на Аристид: Между провокацията и вашата реакция винаги има пространство. Използвайте го, за да се запитате: „Ще има ли значение това след 5 години?“. Гледната точка на времето дава спокойствие.
* Отделяне на Аза от ролята: Вашето достойнство не зависи от това дали другите ви „гласуват доверие“ в момента. Направете списък с 5 ваши ценности, които никой не може да ви отнеме, независимо от обстоятелствата.
III. Пътят на смирението
* Упражнение „По-голямата кауза“: Когато сте обидени, попитайте се: „Какво е по-важно - моето наранено его или добруването на екипа/семейството/общността?“. Издигането над личната обида в името на по-висша цел е белег за истинско лидерство.
В обобщение: Демокрацията и обществото страдат най-много не от липса на закони, а от човешката дребнавост. Всеки път, когато почувстваме импулс да отхвърлим някого заради неговата „справедливост“, ние държим остракона в ръка. Изборът какво ще напишем на него определя не само съдбата на другия, но и качеството на собствената ни душа.

Пламен Дим. ПЕТКОВ