Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Добрият старец, който дава подаръци на децата на Бъдни вечер, нерядко се нарича Санта Клаус. Понеже това название се разпространи и у нас през последните три десетилетия, навярно няма да е излишно да разгледаме произхода му.
Названието Санта Клаус буквално означава свети Николай (вж. санта – свети, от лат. sanctus и Клаус – от лат. Nicolaus, грц. Νικόλαος „Николай“). В Нидерландия и в Белгия той се нарича Синтерклаас; празникът му се отбелязва на 5 декември (в Нидерландия) или на 6 декември (в Белгия).
Първообраз на Санта Клаус е св. Николай Мирликийски. Той е роден през втората половина на III в. в състоятелно семейство в Патара, град в малоазийската област Ликия. Неговият чичо също се е казвал Николай и е бил епископ на гр. Патара. Именно той е ръкоположил своя племенник за свещеник. 
След смъртта на родителите си Николай раздал цялото си наследство на бедните, но при това винаги се е стараел хората, на които е дарявал, да не научават от кого получават благодеяния. Особено показателен е следният случай. 
Един от богатите граждани на Патара неочаквано изгубил цялото си състояние и напълно обеднял. Понеже бил привикнал към охолен живот, той намислил да тласне трите си дъщери по пътя на порока, за да могат те да печелят пари за преживяване. Когато св. Николай разбрал за злочестините на този разорил се богаташ, минал през нощта покрай дома му и през прозореца подхвърлил голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на този неочакван дар. Скоро след това той омъжил първата си дъщеря. По същия начин светецът помогнал и за задомяването и на втората дъщеря. Зарадваният баща благодарил на Бога и се молел така: „Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие, покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!“ Молитвата му била изпълнена. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо. Той паднал пред нозете му и като проливал сълзи на благодарност, казвал: „Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери“
Св. Николай е починал около 345 г. 
През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) мощите на свети Николай са били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там е живеело многобройно гръцко население. Светите мощи са били тържествено посрещнати на 9 май 1087 г. Тогава е бил установен и празник в чест на св. Николай, наричан у нас „летен свети Никола“. 
*Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от изданието Жития на светиите. Под ред. на Левкийски епископ Партений и архим. д-р Атанасий (Бончев). С., Синодално издателство, София, 1991. 

Иво БРАТАНОВ