Гласуването на измененията в Наредба 16, които регламентират новия начин за изчисляване на такса смет, най-вероятно ще бъде отложено. Очаква се точката от дневния ред на заседанието на Общинския съвет днес да бъде изтеглена от администрацията. Надеждите са в закона за удължителния бюджет за 2026 г., който се очаква да бъде гласуван от парламента, отново да се включи допълнителна разпоредба, с която прилагането на този принцип за пореден път да се отложи.        

По информация на „Утро“ кметът Пенчо Милков и представители на групите в Общинския съвет са се събирали късно снощи, за да решат как да се действа в новата ситуация. Защото опасността Общината да влезе в новата година без легитимни основания да събира такса смет е съвсем реална. Съветници вече са предупредени, че може да се наложи да присъстват на още едно заседание на Общинския съвет, което да се проведе в дните между Коледа и Нова година.
Ако такъв текст не бъде гласуван с удължителния бюджет на държавата, Общината няма да може да начислява така смет според данъчната оценка на имота и ще изпадне в наистина много трудна ситуация. Новата методика за изчисляване на такса смет беше внесена в 12 без 5, само преди месец. Дори и Общинският съвет да я гласува още днес, тя може да се обжалва в едномесечен срок. Което би означавало, че на 1 януари действаща методика няма и през 2026 г. Общината няма да има законово основание да събира таксата и трябва да извади от някъде другаде сума от порядъка на 20 млн. лева.
За разписването на тази методика всъщност имаше достатъчно време, тъй като правителствената наредба, задължаваща общините да приемат своя, бе обнародвана още преди година и половина. Наистина тя прехвърляше цялата работа на местните администрации, които трябваше да преодоляват сложни проблеми.
Непреодолими трудности създаде и избраният подход да се изчислява такса на ползвател. Откъде ще се събира информация за броя ползватели така и не стана ясно. А техният брой е динамичен - хората постоянно се местят от едно място на друго, наематели в жилищата не се отчитат. И всъщност този подход няма нищо общо с идеята сметката да зависи от това колко смет изхвърляш. Дали изсипваш в контейнера много боклук или никакъв - плащаш все едно и също. 
Един справедлив и много лесен за администриране начин беше да се въведе принципът „замърсителят плаща“ по отношение на битовите отпадъци. Наредбата дава възможност да се задължат гражданите да изхвърлят боклука си само с торбички за отпадъци, които им продава общината. Който изхвърля повече боклук, ще трябва да купи повече торбички. Така е например в Швейцария. Общините не искат да използват този подход, понеже се опасяват, че много хора ще продължат да използват всякакви други торби за боклук и пълен контрол е невъзможен. Щеше да се наложи гражданите да се приучват на дисциплина с проверки и глоби, сигнали срещу съседи, съдебни дела. Хората щяха да се научат, макар че на първо време вероятно приходите щяха да паднат.
Другият начин, който е допустим според наредбата, е с контейнери които се отварят само с чип и имат кантар, така че да измерват точно кой колко боклук изхвърля. Скъпичко удоволствие, но не чак непосилно. Примерът е съвсем наблизо, в съседно Гюргево. Там тази година бяха монтирани 80 дигитални 80 дигитални „еко острова“ с по 5 контейнера за различни видове отпадъци. Стойността им е 1.1 млн. евро, получени от Община Гюргево по спечелен проект, без да натоварва данъкоплатците.
Но такива варианти не бяха представени за обсъждане в Общинския съвет, изборът бе направен от администрацията. И сега от съветниците се очаква да гласуват методика с множество неясноти, чието прилагане ще е крайно сложно, а време за дебати и сериозни корекции вече няма.