Ще се върнем назад във времето в далечната 1942 година, когато празникът на полицията в Русе се е празнувал на 21 ноември - Архангеловден. Православните църкви по Григорианския календар го отбелязват на 8 ноември, тези, придържащи се към Юлианския календар - на 21 ноември, а католиците - на 29 септември. 
Докладите на областния полицейски началник Димитър Захънов разкриват изключително интересни факти колко тържествено е бил отбелязан патронния празник на българската полиция в Русе на този ден през 1942 година. Изготвена е специална програма за целта, както и ред за провеждане заря за церемонията. През цялата седмица преди празника в местните кина се прожектират лозунги изтъкващи заслугите, значението и ролята на полицията и готовността на органите й да се жертват при изпълнение на службата си в името на родните идеали и Н.В. Царя.


Ето как звучат някои от лозунгите: 
„Полицията е огледалото на един народ! Зависи много от съзнанието на българския гражданин това огледало да бъде гладко, за да отрази възходът и постиженията на родната полиция в истинската им светлина!“;
„Гражданино, полицаят е само строг и честен изпълнител на закона, а не и твой враг. Имай доверие в него и бъди сигурен, че е готов всеки миг с риск на живота си да те защити!“;
„Вековечни ще бъдат делата на падналите геройски край Дивния Перистеръ, Бабуна Величава, Драма и равна Добруджа, достойни български полицаи, чиито кости циментираха здравите устои на Обединена България!“.
В местните ежедневници са поместени няколко статии, които
характеризират постиженията на полицията и възхваляват хубавите им народополезни дела
В едната статия от Ас.Ф.Трифонов се казва: „Българската полиция е създадена непосредствено след нашето освобождение от 5 вековно робство. Създадена е в един период на политически и обществени борби в страната, тя не е могла да се организира и оформи по начин щото да изпълни предназначението си. Съществуващия партиен режим е налагал постоянно тя да бъде сменявана, обстоятелство, което е попречило за правилното и организиране в една здрава, силна и сигурна опора на държавата при запазване вътрешния ред в страната. Кадрите на полицията по това време са се попълвали от по-видните функционери и членове на властващата партия, които безспорно са използували цялата полиция за свои лични и партийни интереси... Всичко това е уронило престижа на целия полицейски институт и обществото много добре е създало една недобра преценка за тогавашната полиция. Това положение е продължило до 1925 г., когато със Закона за администрацията и полицията се е турило началото на един нов полицейски институт, отговарящ на времето. Създава се Дирекция на полицията с всичките и поделения по образеца на Виенската полиция, която е заемала едно от първите места в Европа. Извършва се подбор на кадъра, като се привличат офицери и подофицери от българската войска, поставя се началото на полицейска школа, по-късно преименувана в Държавно полицейско училище... През 1934 г. започва още по-интензивна дейност в полицията. Подборът, особено на началническия кадър, е много прецизен. Почувствува се нуждата от нов закон за държавната полиция и такъв се прие през 1937 г...“.
В друга статия мл. полицай Н. Бончев припомня за неотдавнашното жестоко убийство на полицая Георги Георгиев-Фокера и верния му другар - полицейското куче Фош, при опита му да залови опасния разбойник Иван Кейчев Гаджовски от с. Петърница, Плевенско, автор на множество кражби и убийство.
„Днес на полицията не се гледа вече като на страшилище, с което майките да плашат децата си, а той е сигурната опора и надежда на съзнателния български народ“
се казва още в материала.
Околийският управител на Русе П.С. Клинчев особено цветисто обрисува образа на предишния полицейски служител - „В широки панталони, увиснали на колената и внушително утробие, с ниска и незакопчана яка, препасан с крива, широка шашка в черна дървена кания, размахващ широко ръце и често засуквайки традиционните мустаци, украсяващи пълното и охранено лице, най-голямата красота, на което е подутия червено-син нос и накрая един вечен атрибут камшика - ето портрета на бившия полицай-страшилище, с което майките плашеха децата си... И днес - на фона на „новото“, се появи благородната фигура на „новия полицай“ , на „синия кавалер на смъртта“, в стегнатата си синя униформа, високи и лъснати ботуши, хубава амуниция и снежно бели ръкавици. Липсват традиционните мустаци и камшика и са заместени с вежлива усмивка и готовност за услуга и упътване...“.    
Със Заповед N 832 от 6-ти ноември 1942 г. на областния полицейски началник се заповядва външният вид на полицаите за празника да бъде безукорен. Облеклото им да бъде чисто и спретнато, амуницията и кобурите почернени, ботушите почистени, металическите части и копчета лъснати, шапките с пружини, всички да бъдат добре обръснати и остригани и със сиви ръкавици.  Също така се заповядва на обяд на стражата, на участниците и моторизираната полицейска рота да се даде подобрена храна. На обяда да присъстват всички полицаи и чиновници от участъците, Областното полицейско управление и Комендантството. 
На 20 ноември срещу празника от 17 до 19 часа на площада при Паметника на Свободата е построен специален аналой, окичен с български и германски знамена, произведена е и заря с церемония. Построени са два жертвеника и са инсталирани два високоговорителя за предаване на службата, речите и прочие и се извършва панихида за загиналите полицаи. Тук ще цитирам дословно част от доклада, която звучи доста любопитно -
„Бяха повикани духовете на 15 паднали за родината полицаи, докато военната музика свири „Покойници“
Извикването на духовете и отговорите, предварително подготвени и изпълнени със смисъл и съдържание стана от артистите при Русенския народен театър. Участваха и хорът при катедралата „Св. Троица“...
Зарята предизвиква възхищението на гражданството, което масово се е стекло за празника на полицията. Набавени са халосни патрони и ракети за целта. Присъстват много официални лица, между които и германския и румънски консули. 
На другият ден, 21 ноември, се извършва молебен за живите полицаи и парад на площад „Александър I“. Присъстват всички германски офицери в града и една команда от 24 германски войници. Тук са и представителните войскови части от гарнизона и една дружина бранници и ученици. След свършване на молебена започва раздаването на наградените по благоволението на Н. В. Царя заслужили полицаи. Включват се хор и военната музика. С разрешението на командира на 5-та Дунавска дивизия участват музикантите на 5-ти Дунавски полк. Стражата, участваща в церемонията, е с каски и карабини, а тази от преносимия взвод - с автоматични пистолети и картечници. Полицейския отряд, състоящ се от две пехотни и една моторизирана рота - колоездачен, мотоциклетен и преносим взвод, преминава в церемониален марш и е поздравен от областния полицейски началник Захънов пред специално построена за случая естрада. 
След парада в големия салон на Областната дирекция на полицията е организиран впечатляващ прием
на който присъстват повече от 120 души български и германски офицери, представители на държавни, обществени и частни учреждения, индустриалци, занаятчии, организации, дружества - елита на русенското гражданство. Впечатляващ е списъкът с поканените 143-ма души. Там са кметът на града Кирил Старцев и двамата помощник кметове Брашованов и Думанов, митрополит Михаил, областният и околийски инженер, областният и околийски данъчен началник, областният акцизен началник, военният следовател, военният комендант, интендантът, областният училищен инспектор, управителят на Русенската държавна болница, директорът на Русенския местен затвор, директорите на БНБ, Популярна банка, Земеделска банка, Банка български кредит, директорите на Мъжката гимназия, на Девическата гимназия, на Германското училище, на Техническото училище, на Столарското училище, директорът на Русенския общински театър, директорът на кино „Роял“, директорите на всички фабрики в града, на всички дружества и сдружения, редакторите на вестниците „Русенска поща“, „Русенска народна борба“, „Дунавски вести“ и много други. 
„И днес България е целокупна - завършва речта си Захънов. - В нейните национални граници - от бурното Черно море до Охрида син и от легендарния Дунав до лазурите на Бялото море се чува родна реч. На тази хубава родина, чиято история е изпълнена със славни епични борби за свобода и величие, служат днес с ентусиазъм войниците от синята армия на България... когато днес обществото види стройните редици на българските полицаи да дефилират, изпълнени с ентусиазъм и високо съзнание за дълг към служба и родина, вярвам, че ще им отдаде заслуженото признание и ще им се изкаже сърдечната си благодарност за големите изпитания, които понасят ден и нощ, при студ и пек, бранейки живота, имота и свободата му! Върховният вожд, България и българския народ могат да бъдат сигурни, че българския полицай е буден на поста си и готов винаги да изпълни свещения си дълг!“.

Цветомира ДИМИТРОВА 
гл. експерт в Държавен
архив-Русе