До каква степен механичното поглъщане на всичко, което се изпречва пред очите, може да бъде метафора на първичното, но заедно с това и на най-фината механика, а и на екзистенциалната философия? На този въпрос дава няколко отговора /част от които могат и взаимно да се изключват/ нестандартният спектакъл „Всичкоядецът“, който русенци гледаха в понеделник вечерта в Дом Канети. Откровени решения предлага режисьорката Ани Васева, която е направила от текста на Мирослав Христов представление на границата на хипертрофията на чувства, мисли, инстинкти, като за въздействието допринасят и участниците в спектакъла Галя Костадинова и ДатаТранспортер.