За първи път България може да играе ролята на лидер в ЕС при изграждането на нова визия в областта на енергетиката. Това каза Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) при откриването на кръгла маса "Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г." в столичния “Гранд Хотел Милениум“. ЦИД е организатор на форума. 
"Страната има потенциал за производство на електроенергия от различни източници. Страната разполага със съчетание на евтини възобновяеми енергийни източници, с традиционни и консервативни източници, както и с политическа воля да се поведе обединение в енергиен и климатичен план между САЩ и ЕС", посочи Владимиров. 
Новите визии за развитието на енергетиката трябва да дойдат от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), регионът, който, по думите му, предсказа, че Русия няма да спре през 2014 година и ще се опита да прекрои картата на сигурността в Европа. В този контекст, Владимиров смята, че регионът на ЦИЕ ще играе ключова роля да предпази целия западен свят от възхода на авторитарните сили. 
Енергетиката и икономическата сигурност са крайъгълен камък в тази защита, продължи той. България като държава на кръстопът винаги ще има ключова роля и е време страната, заедно с целия регион да поведем Европа към нова визия за развитието на енергетиката и климатичната политика, продължи Владимиров.  
Според него енергията ще бъде в основата на стопанското развитие в глобален мащаб, а развитието на изкуствен интелект (ИИ) и на технологиите за ИИ означава преосмисляне на ролята на енергетиката в обществото.  
По време на форума Центърът представи своята обновена дългосрочна визия за развитието на българската енергетика. Тя разглежда два сценария - базов, който се основава на съществуващите политики и цели на държавата, и алтернативен, който ускорява декарбонизацията на българската икономика и води до стопанска трансформация в ключови отрасли.
Алтернативният сценарий предполага ранно прекратяване на използването на въглища до 2030 г. и ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), електрификация и енергийна ефективност. И двата сценария предполагат построяване на нови ядрени мощности, но само след 2040 г. и то при пазарни условия, свързани със сключването на дългосрочни споразумения за изкупуване на произведената електроенергия.
За да се наложат и други върхови технологии като малките модулни реактори, мощностите за съхранение, зеления водород и системите за улавяне на въглероден диоксид, е необходимо завършването на дългосрочните реформи в сектора, включително пълната либерализация на електроенергийния пазар и внедряването на различни финансови механизми за подкрепа, отбелязват от Центъра за изследване на демокрацията. Според организацията реформите следва да са съпроводени с активни мерки за намаляване на енергийната бедност, инвестиции в дигитализация на мрежите и децентрализация на потреблението.