В четири училища от област Русе, включени в национална извадка от 201 български училища, средният успех от задължителния държавен изпит по български език и литература е под среден 3. Това показва изследването „Образование без цел“ на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Според него 5% от зрелостниците в Русенско или един на всеки 20 получава слаба оценка по владеене на български език.
В град Русе обаче е едно от 19-те училища в страната, което за последните две години повишава средната оценка на зрелостниците си с над една единица. Въпреки общото впечатление, че става въпрос за малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния държавен зрелостен изпит, това не е съвсем така. Слаби училища има във всяка от 28-те области в страната и в 130 общини, като най-много са те в общините Плевен (9), Бургас и София (по 7). В община Русе такива са две, по едно слабо училище има в Бяла и Две могили.  
Петте процента двойкаджии в Русенско се оказват добро постижение, по-малко са те само в София, Смолян и Кърджали. А русенската Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“ е сред малкото училища, успели за последните три години да подобрят средната оценка на зрелостниците си с над една единица. Гимназията работи с ученици с нисък социално-икономически статус и сериозни езикови затруднения - част от зрелостниците дори не владеят писането и четенето на български език. Въпреки това успява да повиши резултатите си благодарение на външни партньорства и вътрешна отдаденост. Проект с Русенския университет създава условия за системни консултации, а учителите по български език и литература поемат ангажимента да работят дори на базово ниво, включително обучение на ученици да пишат с печатни букви.
Според ИПИ е е необходимо системно преструктуриране и закриване на училища с хронично слаби резултати, строги механизми за отчетност и управленски промени, командироване на учители от други училища и и радикална промяна в начина на преподаване по български език и литератури в слабите училища, като учителите по тези дисциплини в съответните институции трябва да получат правото да работят според конкретните характеристики на своите ученици - включително, когато е необходимо, да се върнат към най-основното: четене и писане.