Има ли право една фирма, която си плаща за сметосъбиране и сметоизвозване на частен оператор, да не плаща втори път и за общинското сметосъбиране, което всъщност не ползва? Въпросът, който касае стотици търговци не само в Русе, остава поне засега без отговор. Защото два състава на Русенския административен съд са на две различни мнения по въпроса как в случая следва да се подаде жалба. По заведените две дела единствено резултатът е един и същ - а той е, че те са прекратени и жалбите са оставени без разглеждане.
„Утро“ вече разказа историята на фирма „Тева“, която както всички търговци по силата на закона за управление на отпадъците е задължена да сключи договор с фирма за разделно сметосъбиране, на която плаща, за да й извозва боклука. Фирмата твърди, че отпадъците се взимат с чували директно от офиса й и не ползва общинските контейнери. В същото време обаче е платила и такса смет на Общината за услуга, която не ползва. Затова и логично подава молба до кмета Пламен Стоилов да назначи комисия, която да установи това и да бъде освободена от общинската такса.
Според чл.16, ал.4 от общинската Наредба 16, когато има такова искане, кметът трябва да назначи комисия, която да провери на място дали общинското сметосъбиране наистина не се ползва. Но минават седмици, а такава комисия просто не е назначена.
Тогава юристите на „Тева“ подават жалба в Административния съд. Като твърдят, че това е фактическо действие, което кметът е длъжен да извърши по силата на наредбата. И молят съда да го задължи да направи такава комисия. Това дело преключва безславно. Съдът счита, че не следва да се подава жалба срещу бездействие на кмета, а да се обжалва неиздаването на административен акт - в случая липсващата заповед за назначаване на комисията.
От „Тева“ спазват указанията на съда и обжалват мълчаливия отказ на кмета да издаде въпросната заповед.
Само преди ден обаче и това дело бе прекратено, пак с отхвърляне на жалбата като недопустима. Само че с точно обратния мотив - че тази заповед не може да бъде административен акт, а е трябвало да се обжалва бездействието на кмета.
Еквилибристиката с понятията е трудна за разбиране от неюристи. Но фактът си е факт - и двата състава отхвърлят жалбата, макар и с различни мотиви, без изобщо да разгледат въпроса по същество - дължи ли се такса смет или не.
Все пак става ясно, че междувременно кметът е издал друг документ - отказ за издаване на такава заповед за назначаване на комисия. Която също подлежи на атака в съда. В едно от решенията самият съд указва на „Тева“, че може да оспори дължимостта на такса смет и по друг закон и по съвсем различен ред.
Проблемът е, че дори когато става дума за чисто принципен въпрос, на който се разчита да отговори съдът, това все пак струва пари. Дотук разноските за фирмата са около 200 лева - вероятно повече, отколкото е самата такса смет. А резултат няма никакъв.
Надали след този отчайващ резултат фирмата ще рискува да плати още повече пари и за разноски пред ВАС, за да разбере не дори дали ще й върнат парите за такса смет, а само какво е това, което кметът не е направил.