Обявеният в договора годишен процент на разходите 48,62% станал астрономическите 456,66%

Договор за бърз кредит, сключен между клиентка и „Сити Кеш“ ООД, беше анулиран от Районния съд след като се установява, че реалната цена на заема е била скрита зад такса „експресно разглеждане“. Така действителният годишен процент на разходите (ГПР) е бил не обявените в договора 48,62%, а астрономически 456,66%.
През май 2023 г. жена от Русе взема бърз кредит от 1000 лева от фирмата. Договорът предвижда фиксирана годишна лихва от 40,05% и обявен годишен процент на разходите от 48,62% - цифра, която законът изисква да показва реалната цена на кредита, за да може потребителят да прецени какво поема. Скрит зад тези цифри обаче стои друг разход: такса за „експресно разглеждане“ на заявлението, в размер на 512,94 лева - над половината от заетите пари. Заемът е трябвало да бъде върнат наведнъж, около месец и половина по-късно, с обща вноска от 1563 лева, включваща главницата, скромна лихва от 50 лева и въпросната такса.
Жената завежда дело, твърдейки, че тази такса всъщност е разход по кредита, който е трябвало да бъде включен в изчисляването на ГПР. Пропускът, твърди тя, означава, че договорът показва подвеждащ, много по-нисък от реалния ГПР, с което са нарушени задължителните правила на Закона за потребителския кредит.
„Сити Кеш“ оспорва иска. Дружеството твърди, че услугата „експресно разглеждане“ е била напълно доброволна и клиентката сама я е избрала, вместо да чака стандартна обработка на заявлението. Посочва конкретни часове - заявлението подадено следобед, договорът изпратен около половин час по-късно, а парите преведени веднага след това - за да докаже, че услугата действително е ускорила получаването на средствата.
Фирмата настоява, че жената предварително е знаела размера на таксата, че вече е имала предходен договор при подобни условия и че не се е възползвала от правото си да се откаже от договора. По тези причини смята делото за злоупотреба с право от нейна страна.
Решаваща се оказва съдебно-счетоводната експертиза. Тя установява, че обявеният в договора ГПР от 48,62% включва единствено разходите за договорна лихва и нищо друго. Щом обаче в изчислението се добави таксата за експресно разглеждане, действителният ГПР скача на 456,66%, а реалното оскъпяване на кредита е 56,30%, вместо декларираните 5,01% без таксата.
Съдия Ивайло Иванов се позовава пряко на решение на Съда на Европейския съюз от март 2024 г. по дело, свързано именно с такси за приоритетна обработка на кредитни заявления. Според тази практика националните съдилища не бива да се задоволяват само с факта, че потребителят формално е избрал допълнителна услуга доброволно - трябва да преценят дали тя е реално самостоятелна услуга, или всъщност служи да прикрие част от печалбата на кредитора извън обявения ГПР.
Прилагайки този критерий, съдът отбелязва, че таксата за експресно разглеждане е над десет пъти по-висока от договорната лихва за целия срок на заема и представлява над половината от отпуснатата сума - обстоятелства, които според съда сочат, че по същността си таксата е част от възнаграждението на кредитора, независимо как е нарекена формално.
Съдът отхвърля и довода, че изборът на потребителката да заяви услугата доброволно я изключва автоматично от разходите по кредита - точно тази логика е била отхвърлена и от Съда на ЕС. Позовава се и на практика на Върховния касационен съд, според която невярно посочен ГПР се приравнява на липсващ ГПР и води до недействителност на целия договор.
Отхвърлено е и възражението за злоупотреба с право - фактът, че жената е имала предходен договор с дружеството или не се е отказала от този, не санира нарушението на закона.
Така целият договор за паричен заем между жената и „Сити Кеш“ ООД е обявен за недействителен. Съгласно закона, при това положение потребителят дължи връщане само на чистата главница, без лихви и такси.
Дружеството е осъдено да заплати на адвокатското дружество, представлявало ищцата безплатно по реда на Закона за адвокатурата, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 547,20 лева, както и държавна такса и разноски за експертизата по сметка на съда - общо 365,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжния съд.