Турист влиза в пъб на брега на езерото Лох Нес, поръчва си питие и пита бармана кога обикновено се вижда чудовищено Неси. Най-често след третото уиски, сър, отвръща човекът зад плота. Това е един от многото вицове за митичното същество от езерото Лох Нес в Северна Шотландия, за което мнозина пламенно се кълнат, че съществува, а опонентите им надменно ги опровергават или жлъчно ги осмиват.
Кой е прав?
Едва ли някога ще има категоричен отговор на този въпрос.
А сега се срещаме с Неси, защото на днешния 22 август 565 година, точно преди 1460 години, за пръв път се споменава за чудовище в езерото. Прави го ирландският монах и писател Свети Колумба, който разказва, че е използвал върховната сила на молитвите към Бога, за да спаси човек, нападнат от нещо непознато във водите на езерото.
Легендата възкръсва през пролетта на 1933 г., когато управителката на хотел Олди Макай съобщава, че е видяла „риба, подобна на кит“ във водите на Лох Нес. Големият бум обаче настава, когато местният вестник „Инвърнес Куриер“ публикува разказ на двойка, станала свидетел на огромно създание, което се движело по повърхността на езерото. Това предизвиква истинска медийна буря в Обединеното кралство и дава началото на невероятен туристически интерес.
Според една от версиите Неси е воден динозавър (плезиозавър). Според други версии е гигантска змиорка, есетра, примитивно китообразно с дълга шия, огромен тюлен; трети вариант предполага, че то не е отделно животно, а плътен пасаж риби, който изглежда и се движи като огромен звяр.
„Суржентската снимка“ - голямата световна сензация 
На 21 април 1934 г. в „Дейли Мейл“ е публикувана прочутата фотография, заснета от д-р Робърт К. Уилсън - невиждано мистериозно изображение на дълга шия и глава, извисяващи се над водата. Години по-късно, през 1990-те, се появяват доказателства, че това е изкусно инсцениран театър: снимката изобразявала играчка-подводница със залепена пластмасова глава и шия.
Легендите, фолклорът и „kelpie“
Във фолклорната традиция на Шотландия се говори за „kelpie“ - водно същество, елегантно, омагьосващо, но изключително опасно. Според един разказ, мъж на име Джеймс МакГрегър успял да отнеме магическата юзда на звяра на бреговете на Лох Нес и да го прогони, като по този начин спасил местните хора от мистериозна гибел.
През 1960-те години се активира Loch Ness Phenomena Investigation Bureau, чийто ръководител от средата на 1960-те до 1972 е Рой Маккал. Екипът използва сонар и подводни камери, дори „биопсия харпун“, но без окончателно доказателство. Маккал все пак остава убеден, че е засекъл нещо необичайно, дори изказва предположения за находка на древни морски бозайници, изчезнали преди милиони години.
Проектът „Лох Нес“ и операция „Deepscan“
През 1980-те Loch Ness Project на Адриан Шайн провежда серия от сонарни сканирания и води операция „Deepscan“ (в превод - дълбоко сканиране) - 20 лодки в редица, които регистрират многобройни отразени сигнали, някои от които остават необясними. Част от сигналите се оприличавали на огромни сензорни обекти, евентуално подобни по размер на много популярния във Великобритания микробус „Форд Транзит“. Според Шайн, мистерията често се засилва от оптични и физически илюзии - плаващи стволове, риби, вълни под повърхността, феномени като „internal seiches“ (вътрешни вълни).
Мистерия с ДНК
През 2018 г. учени от Университета на Хайландс, Шотландия, и Университета на Отаго, Нова Зеландия, събират водни проби и изследват eDNA - ДНК от околната среда. Резултатите не показват доказателства за праисторическо влечуго, но откриват много ДНК от есетри и особено голямо количество червеи. Това предполага възможността за необичайно големи малки животни да са причина за част от наблюденията. Останалите 25% от ДНК образците са идентифицирани като „непознати“.
Самото езеро също подхранва митовете. То съдържа повече вода от всички езера в Англия и Уелс взети заедно. Заради съдържание на торф видимостта във водата му е крайно ограничена, а има ли по-добра среда за едно тайнствено създание?... Температурата на водата остава около +5 градуса по Целзий и никога не замръзва, макар че климатът в Северна Шотландия е добре известен със своята суровост.
1166 официално регистрирани наблюдения и нищо категорично
Официално регистрираните наблюдения на езерото, включително и тези в дълбините му, са 1166 от 1916 до днес. Тези, които твърдят, че са видели чудовището, го описват по различен начин - от черно кълбо до нещо като древен динозавър. Общото между всички е, че нямат никакво доказателство за „срещата“ си с неизвестния вид. Проучванията с камери показват само едно - мрачни гледки от дълбините.
Въпреки че по-скоро прилича на илюзия или измислица, Неси е любим герой в приказки, романи, сериали и филми. А езерото Лох Нес и чудовището в него са невероятен микс от история, наука, човешка фантазия и хилядолетни легенди. От древните митове и kelpie-та до модерната медиатизация - Неси е станал символ на човешката нужда от мистерия и чудо.
Все още без окончателно доказателство, но със стотици свидетелства, необясними резултати от сонари, мистериозни ДНК проби и хилядолетна история, Неси продължава да живее във въображението на хората. И дори скептиците не са напълно сигурни дали мистериозният му силует не плува някъде дълбоко, скрит под тъмните води на огромното езеро. 
Според Гугъл има около 200 000 търсения всеки месец за чудовището от Лох Нес и около 120 000 за информация и настаняване в близост до Лох Нес. Твърди се, че мистерията на чудовището носи най-малко 30 милиона паунда годишно за региона непосредствено около езерото. Никак не е зле, нали? 
По материали от интернет

Фотолюбителка разкри през 2024 година свои снимки на Неси, които дълго е пазила в тайна. 52-годишната Чи Кели е направила снимките на създанието от шотландския фолклор преди няколко години, но не ги е споделила от страх от публично осмиване, предаде „Дейли Мейл“.
Миналата година подкастът The Cryptid Factor публикува и анализира всичките 71 кадъра в свое видео. Те отново подновиха дебатите за митичното същество, мъкър че трудно може да се определи какво е това, което се вижда в езерото.
Чи Кели, която работи като преводач, разказва, че е била там с 69-годишния си съпруг, когато и двамата са забелязали „странно същество“ да се движи във водата с постоянна скорост от дясно наляво на разстояние около 100 метра. След това то изчезнало и повече не се появило.
Чи Кели била толкова шокирана от видяното на 13 август 2018 г., че се страхувала от подигравки и не споделила снимките.
Именно тогава тя събрала смелост да покаже поразителните си снимки на ветерана ловец на Неси - Стив Фелтъм, който постави световен рекорд за най-дълго търсене на чудовището от Лох Нес - вече над 30 години, от базата си в Дорес. 
„Това са най-завладяващите изображения на повърхността на този феномен. Надявам се, че публикуването на всичките 71 кадъра ще предизвика международен дебат и анализ. Това е смисълът на проекта“, казва Стив Фелтъм.
„Все още няма обяснение. Не мисля, че това са видри - тези същества са много по-малки от тези на снимките. Не мисля, че са и водолази. Също така изглежда, че може да има два обекта. Това със сигурност изискват по-нататъшно разследване“, допълва още той.
И така - споровете и догадките продължават.