Автократ или национален герой? Едно нещо е сигурно - Виктор Орбан, смятан за сигурен победител на парламентарните избори, промени дълбоко Унгария за четири годни и я поляризира около своята личност.

Унгарците "продължават да искат да са господари на собствената си съдба" и "унгарски герой е този, който надвива съдбата си", заяви неотдавна Орбан на възпоменателна церемония по повод бунта срещу режима на Хабсбургите през 1848 г.

Благодарение на мнозинство от две трети в парламента неговото правителство реформира из основи бившата комунистическа страна, която през 2004 г. влезе в ЕС. Унгария вече се намира "на прага на нова ера, която я прави свободна и силна", увери Орбан.

50-годишният премиер е пълен господар на политическата сцена в Унгария, където нито един опонент не изглежда способен да го детронира – както в собствената му партия, така и сред опозицията. Орбан, който притежава известна харизма, е преди всичко "истинско политическо животно" и не понася нито поражението, нито оспорването, подчертава политологът Ласло Ленйел от Института за финансови и политически изследвания в Будапеща.

Запален по футбола, женен и баща на пет деца, той поляризира обществото както никога от края на комунизма, като сведе до минимум пространството за дебати. Неговата партия ФИДЕС си присвои националните символи, а всеки, който се обяви срещу партията, е обвиняван в национално предателство.

След като стана премиер за първи път на 35-годишна възраст през 1998 г., Орбан се върна на власт през 2010 г., ламтящ за реванш след осемгодишно управление на левицата. Бивш дисидент антикомунист, речите му срещу режима в края на 80-те години на миналия век го направиха известен, Орбан обича да говори от името на "народа" или "нацията".

Той се обявява за ожесточен противник на глобализацията. Обича да говори и за края на "ерата на банкерите и на Запада" за сметка на засилване на Азия. За четири години Орбан заздрави властта си с железен юмрук, като постави свои доверени хора начело на всички държавни институции, които до този момент можеха да служат като спирачка, да сдържат или да бъдат противовес на властта му. Сред тях са Конституционният съд, Главната прокуратура, Сметната палата, Избирателната комисия, медийният регулатор, Агенцията за стимулиране на конкуренцията и Централната банка.

Критиките на ЕС и на САЩ не му попречиха да постигне целите си, нито големите протести на неправителствени организации, които започнаха след медийната реформа, смятана за убиец на свободата.