Шестдесет и един са лекарите-специализанти, които работят и учат в Университетска болница „Канев“ в Русе. Ще сме още по-точни в данните и ще кажем, че младите хора са от първия до последния етаж в болницата. Специализанти има по следните специалности по азбучен ред: „Анестезиология“, „Акушерство и гинекология“, „Вътрешни болести“, „Гастроентерология“, „Детска хирургия“, „Ендокринология“, „Инфекциозни болести“, „Кардиология“, „Микробиология“, „Неврология“, „Неврохирургия“, „Образна диагностика“, „Ортопедия“, „Очни болести“, „Педиатрия“, „Пластична и възстановителна хирургия“, „Съдова хирургия“, „Ушни, носни и гърлени болести“, „Урология“, „Рехабилитация“ и „Хирургия“. Те не си плащат. На тях им плащат, защото работят, влагат се сърцато, учат се, а и така е редно. Една от дефицитните специалности в национален мащаб е педиатрията. В Детското отделение на УМБАЛ „Канев“ работят шестима специализанти - с тях се срещаме във времето преди първата смяна да си тръгне и да застъпи втората. В този ден сме с д-р Гергана Иванова, д-р Явор Василев, д-р Йордан Славов, д-р Наргиз Османова, д-р Йоана Гвоздейкова и д-р Десислава Георгиева, за да споделят опита си. Как са избрали Русе? Защо тук, защо тази специалност и как се чувстват?
Ние не сме прецакани, ние сме късметлии, казват те с усмивка.
Тези късметлии, както сами се нарекоха, са се „гонили“ в годините и в курсовете на университета, за да се съберат на 7-ия етаж на болницата в Русе. Най-младите от тях са родени през 1999 година и за повечето Русе не е роден град. Д-р Георгиева е от Шабла и е завършила Медицинския университет във Варна. В родната Варна е завършил и д-р Василев, а роденият във Враца д-р Славов е завършил Медицинския университет в Плевен.
Знаем добре, че добрата новина не е новина. Тази среща в русенската болница не е новинарска, а информативна. Че има и друго, че има и добри примери и че е хубаво да се добави свеж цвят в картината на българското здравеопазване.
Ето какво казаха шестимата млади медици в едно малко необичайно колективно интервю.

- Как стигнахте до Русе и до Университетска болница „Канев“?
- По принцип е много трудно да се намерят в някой град места за специализация и начин да се развиеш. Направихме проучване и всъщност тук условията за работа и обучение бяха най-добри. 
- Когато тръгнахме да си търсим място за специализация, тук открихме най-добри условия. 
- Мисля, че тук нивото е достатъчно добро, така че дори в някой момент да е имало съмнение дали поемам по правилния път и всичко ще бъде наред, тук в момента нямам никакви съмнения. 
- Ние се срещаме с голяма гама от патологии и това, че по някакъв начин не съм започнал работа в дадена клиника, не означава непременно, че нямаме възможност да трупаме опит - напротив! Тук идват пациенти с голяма гама от патологии и работата с тях ни дава доста голям опит. 
- Как избрахте педиатрията?
- Педиатрията е
основата, за да можем да стигнем до по-тясната си специалност
Колегите със сигурност имат интерес към определени специалности, но в момента образователната система позволява да се вземе тясната специалност. Но ние, изпуснем ли базата, какви специалисти ще станем?
- Какво имате предвид под тясна специалност?
- Тясната специалност „Детска нефрология“, „Детска ендокринология“ или каквато и да е друга тясна специалност, която в момента се позволява да бъде специализирана. Но, както каза и колегата, патологията, която се открива в общата педиатрия, ни дава възможността да бъдем и добри тесни специалисти. 
- Как ви посрещнаха в това отделение и кой ви го показа?
- Аз не съм от Русе, искам да остана в Русе и честно казано, имах интерес към други специалности тогава, макар че педиатрията ми беше интересна през последните години от обучението. Идвайки да търся работа, се оказа, че на мястото, на което искам да отида, това вече няма как да стане.
- Няма свободно място?
- Да, и ми предложиха място в отделението по педиатрия. Аз веднага се съгласих, защото това ми беше вторият вариант и започнах работа тук. Това, което ме накара да харесам педиатрията и да остана да работя тук, е колективът и отделението - това съм го казвала и на колегите. Харесва ми средата и отношението както между лекарите, така и между лекарите и сестрите. Това ме накара да остана тук и мисля, че взех правилното за себе си решение, защото е много важно с какви хора работиш. Нашата работа е много напрегната, но имайки хора зад гърба си, е много по-лесно. Това липсва на много места - да имаш хора зад гърба си. Ти си специализант и всички те обучават, всеки носи отговорност за теб - разписва и преподписва ти и т.н., но истинския гръб да го имаш е друго. 
- С какви мисли следите ситуацията със заплащането на младите лекари?
- Не мога да си обясня как може толкова явно да се коментира за специализантите, че не са лекари, и да са омаловажени техните способности. Това е обидно и недопустимо!
- Една колежка е точно на
тристранен договор, тоест работи на две места, а й плащат от едното
Това е недопустимо - ти да си на две работни места и да ти плащат минимална заплата само от едното. 
- Има практики, на които, за да те вземат, първо някой трябва да те хареса, но това няма определен изпитателен срок. Много колеги са принудени - някои с години - да работят на доброволни начала в някоя клиника или отделение без абсолютно нищо, дори санитарска заплата, защото те не са назначени изобщо като фигуриращи там и без ясно да ти е казано колко време ще продължи това и дали въобще накрая ще завърши с нещо позитивно. В крайна сметка всички наистина сме отдадени на професията си, но имаме семейства и деца или ги планираме - нали сме млади хора. Но хлябът навсякъде струва пари. 
- Вие на колко договора работите?
- Аз работя на един трудов договор, както и повечето от колегите ми - един договор само тук, в отделението.
- Стигат ли ви парите?
- Да. 
- Парите винаги са недостатъчни, но на фона на всичко...
- Нямам депутатска заплата, но на фона на всички колеги специализанти от други градове заплащането е прилично, даже добро. 
- Важно е да се отбележи, че оттук преминава спешността. Защото колегите специализанти, които работят в другите университетски градове с университетски лекарски болници, както е например центърът в Плевен, Варна и София - там колегите работят на двойни договори: те работят и в звената, в които специализират, и в Спешно отделение, поемат и спешността. Докато при нас всичките деца от 28-ия си ден нататък - а даже сме приемали и по-малко, 6-дневно дете - и спешните случаи...
Всичко минава през нас, ние поемаме абсолютно 99,99% от случаите!
Изключваме само когато става въпрос за травматизъм, пътно-транспортно произшествие, неврохирургични и урологични интерпретации - това са случаите, които няма ние как да поемем, затова биват насочвани към съответните колеги. Всичко друго минава през нас, затова ние работим на един договор. 
- Нека изброим важните и задължителни условия, за да избере един човек къде да специализира?
- За мен първо условие е работната среда, защото е важно човек да работи в комфортна среда. 
- Второто важно условие е базата за обучение - нещата, които могат да бъдат предоставени от опитните колеги. Допълнителните знания, които трябва да се надградят, за да станем и ние опитни след години - това е за мен второто и може би най-важното нещо, което трябва да бъде. И сега: никой не обича да говори за третото нещо, но това е финансовата част. Няма как един човек в днешно време да оцелее в ежедневието си без финансовия аспект. Знаете - излизаме и ожадняваме, а водата струва пари... 
- Какви възможности за развитие ви предоставят тази болница и това отделение?
- Доцент Цонкова е човек, който
изключително много държи ние, младите лекари, да имаме много високо ниво на обучение
и прави абсолютно всичко възможно това да се случи. Конференции, курсове - под каквато и да е форма тя държи да сме на ниво и да сме достатъчно компетентни - колкото колегите, които работят в други университетски клиники.
- Обикновено се прави беседа с всички колеги, които са дежурни и налични към момента. Сяда се с началника и старшите лекари и се обсъжда всичко, което е било предоставено като информация от останалите колеги в големите центрове, водещи съответните проучвания и съответните обучения: наблюдавали са деца както с по-редки заболявания, така и ситуации, при които едно предполагаемо заболяване всъщност се оказва друго - къде са направени грешките и как ние да не ги допускаме. Сяда се с целия колектив и всичко това се обсъжда. 
- Тоест споделяте си опита?
- Абсолютно! След всяка конференция задължително се сяда, носи се програмата и обсъждаме дадените лекции и най-интересните „горещи“ точки, които всъщност понякога засягат и нашите малки пациенти в момента. 

Ася ПЕНЧЕВА
кореспондент на БНР

Доц. д-р Ева Цонкова: За да може един млад лекар да повярва в себе си, трябва да има някой, който да му е повярвал

 

Доцент д-р Ева Цонкова е завеждащ отделение „Педиатрия“ и има основна заслуга за привличането на специализанти, а те с желание черпят от богатия й опит. Нейна е отговорността както за успехите на младите колеги, така и за грешките им.

- Кой може да дойде да специализира в отделението, доц. Цонкова?
- Всеки млад човек, който е заявил желание и интерес към педиатрията, е добре дошъл и на всеки новопостъпил се отделя внимание достатъчно време, за да се въведе в работата на отделението - ритъмът, правилата, поведението, взаимоотношенията. Дава му се възможност за известно време - месец-два, да бъде винаги подкрепен от старши лекар по време на дежурства и когато той самият се почувства спокоен и вече е пожелал, се оставя да взема самостоятелни решения и да дежури самостоятелно, като по всяко време може да разчита на телефонен разговор или присъствие на старши лекар. 
- Това със сигурност сте го разработили като правила, а какво е важно за тях - открили ли сте?
- Подкрепата и доверието. За да може един млад лекар да повярва в себе си и да работи добросъвестно, трябва да има някой, който да му е повярвал и го е насърчил да прави това, което смята за правилно. Да обсъжда и да търси мнение, съдействие и съвет.
- Но някой трябва да ги научи?
- С това сме се заели всички старши лекари в отделението. Всеки от нас полага усилия да направи, от една страна, привлекателна специалността, а от друга страна, работата в отделението спокойна. Да има достатъчно академизъм, за да не се чувстват младите лекари, че са отхвърлени от практиката непосредствено след студентската скамейка, и същевременно да трупат опит и умения. 
- Обикновено старшите лекари виждат у по-младите си колеги конкуренция. При вас как е?
- Това не съществува в нашето отделение. Никой не крие занаята си, напротив! Дори неща, до които аз или колегите ми сме достигнали сами през годините, не е нужно да ги спестяваме на младите колеги. Поднасяме им ги наготово, за да може оттам нататък те да надграждат новостите. Държим на приемствеността, на екипната работа, на отбора. 
- Разчуло ли се е в страната вече, че в русенската „Педиатрия“ има много „младоци“, които обучавате?
- По форуми на национално ниво, на които се срещам с колеги от сродни отделения в други градове, има понякога една благородна завист: „Ей, откъде ги намираш толкова млади хора!“. Така че да, споделяме ги тези неща. Нещо повече: част от специализантите ми не са от Русе, а са от други градове, в които по някакъв начин са разбрали, че имаме тази специализация и дойдоха тук. 
- Работи ли им се?
- Много!