Преди 30 г. ужасяваща експлозия разтърсва центъра на Горна Оряховица и отнема 3 човешки живота. Взривът в пощата на железничарския град, макар и лично отмъщение за отнета шофьорска книжка, слага началото на поредица бомбени атентати в България в годините на възродителния процес.

Случва се по обед на 6 април 1984-а, 10 минути преди пладне многобройните служителки на пощенската станция са на втория етаж на сградата. Репетират в хора, за да печелят конкурси в работнически надпявания.

“Малко преди почивката ни повикаха в експедицията, защото вестниците бяха пристигнали и трябваше да ги разпределим по реповете. По онова време изданията идваха от София със самолет.

Полетът обаче закъсня заради мъгла. Започнахме да ги обработваме и в този момент нещо гръмна. Всичко стана тъмно като нощ. Първо решихме, че е котелът, който беше в приземието. Не разбирахме какво точно се е случило. Хукнахме да бягаме през колетната служба, от която ни делеше една стена, но там беше още по-тъмно.

Върнахме се и изтичахме навън през паричния салон. Всички стъкла на пощата бяха изпочупени. Имаше отломки чак до паметника на 30-ина метра. Дойдоха линейки за ранените”, разказва за кошмара Румяна Трифонова, която и до днес работи в същата сграда.

Цялата милиция е вдигната на крак. На градския площад вече са се насъбрали над 1000 зяпачи. “Тъкмо отивах на работа, когато се чу тътенът. Дежурният веднага ни изпрати на площада. Взехме въжета, за да отцепим периметъра. Докато ги опъвахме - гледам, колега трепери, бял като платно. Казва: “Ако знаеш какво щеше да стане, 3 минути преди да гръмне, в пощата на наблюдение бяха 3 класа ученици.” Това разказва пенсионираният старшина Марин Бонев.

И до днес той е убеден, че Господ е опазил децата от училище “Вичо Грънчаров”.
В Горна Оряховица се сформира щаб по разследване на атентата. Лично първият зам.-министър на МВР Григор Шопов наблюдава действията на органите на реда. За около час на мястото кацат със самолет и столични експерти по взривовете от “Контрол на общоопасните средства” (КОС). Става ясно, че експлозията е избухнала в помещението за изпращане на колети.

“Гледката вътре беше страшна. Жената, приемала пратките, бе разкъсана. На земята пред гишето лежеше мъж на възраст между 20 и 30 г. Половината му глава беше отнесена от детонацията. Чак по тавана имаше кръв и мозък. На стоманобетонния плот зееше дупка с диаметър 25 см”, спомня си пенсионираният следовател от Горна Оряховица Стоян Илиев.

Загиналата пощаджийка е 33-годишната Стефка Бижева. Тежко ранена е продавачката на централния реп до ГУМ Петя Тодорова, на 32 г., извикана да си получи пресата.
Тя издъхва от раните си 13 дни по-късно в болница в София. Десетки са нарязани от изпочупените стъкла. Мъжът в колетното обаче е без документи. За изясняване на самоличността му помага старшината Марин Бонев.

“Трябваше да си оглеждаме хората по райони. Гледам до хотела възрастен мъж се хванал за знака “Пешеходна пътека”. Попитах го каква работа има тук. А той: “Изчезна ми някъде шофьорът. Носеше едно колетче, трябвало да го предаде на някакъв човек в Горна Оряховица и го няма. Даже документите не си взе, ей ги н - вътре в колата”, разказва бившият милиционер.

Отиват до паркирания наблизо лекотоварен жук на севлиевско предприятие. Там снабдителят Кольо Генков дава чантичката на шофьора, с когото пристигнал в града да вземат коресилин от комбинат “Раховец”. Казва се Васил Василев и е на 22 г. Старшина Бонев води Кольо при началниците за разпит.

Междувременно те вече са засекли с видеокамера подозрителния мъж със синя манта, който се движел неспокойно зад тълпата, допълва картината бившият шеф на ДС в Търново Радослав Радославов.

“Обясненията му, че са пристигнали за материали с шофьора, съвпаднаха с показанията на една баба от съседния блок до пощата. Тя разказа, че видяла камионче, от което слязло момче. Взело пакет с размери на кутия за обувки и се насочило към пощата”, разказа Радославов.

Така вече е ясно кой е приносителят на колета бомба. Снабдителят Генков разпознава Васил по дрехите. Започва денонощна работа по събиране на доказателства и изясняване мотива на престъплението.

“Новото в огледа бе, че започнахме не от епицентъра на взрива, а отвън. Целият район бе разпределен на квадратни метри, всяка намерена улика слагахме в чували. Насъбрахме около 40 чувала, които многократно изсипвахме и отново преглеждахме, за да намерим частици от кутията, детонатора, взривателя.

Вадихме такива частици и от телата на убитите, за да възстановим взривното устройство. Според сапьори от военното училище в Търново експлозивът е тротил с еквивалент 1 кг”, обясни Радославов.  Разследващите установяват, че загиналият Васил не е знаел какво носи.

По това време след взрив на писмо бомба в София има указание всички пратки да се отварят. Самоделката е с тик-так устройство, поставено в пирографирана дървена кутия, електрически детонатор и 2 артилерийски взрива.

Когато служителката и Васил отварят колета, веригата се затваря и всичко избухва.
Щом установяват, че жукът е дошъл от Севлиево, усилията се насочват натам. Първоначално се допуска, че взривът може да е политическа диверсия, но тази версия отпада след дни, обясняват работили по случая.

“Там, където беше паднало момчето, до самия плот в колетната, имаше брезентов калъф, адресиран за град Губкин, СССР, където имаше голяма група наши строители. Запазило се беше и името на адресата. Мислехме, че калъфът е от колета бомба. Тогава този човек го върнахме у нас да го разпитаме, но се оказа, че няма нищо общо”, разкрива окръжният шеф на ДС.

Започва масирано проучване на криминалния контингент в Севлиевско. Проверяват се всички с пиротехнически познания. Кръгът от заподозрени се стеснява около група младежи, които заедно пиянстват по заведенията. Оказва се, че загиналият Васил е бил в казармата заедно с един от тях - Пламен Пенчев. Двамата са и колеги в местното автостопанство.

Седмици преди атентата той е пипнат да кара пиян колата на баща си и му вземат книжката. Затова е преназначен като монтьор. Вече има условна присъда за кражба на автомобилни части. В поделението, в което е служил, са изчезнали няколко шашки тротил.

Макар и разпитван първоначално като свидетел, срещу него има сериозни подозрения. Пламен е син на бивш старшина в севлиевското РПУ. След засечката с алкохола бащата пробва да ходатайства пред катаджията Ангел Маринов за шофьорската книжка на сина, но безуспешно.

Тогава Пенчев решава да си отмъсти, като му прати колет с експлозив. “Разкриването на престъплението стана с подслушвателни устройства в приемната на севлиевското РПУ. Тогава за разпит са повикани Пламен, още едно момче и едно момиче. Те започват да си говорят и нещата се изясняват”, разкрива още Радославов.

Пламен е арестуван на 19 април, когато в болницата в София издъхва ранената Петя Тодорова. Той признава, че е участвал в подготовката на атентата, но твърди, че идеята е на загиналия Васил.

Междувременно в квартира на друг от компанията са намерени доказателства за пъкленото дело. 22-годишният атентатор признава едва на 11 май, когато вече е преместен в ареста на Главно следствено управление.

Разказва как с части от “Млад техник” и задигнат от военен склад тротил успява да сглоби примитивното взривно устройство. За да прикрие следите си, решава да го изпрати чрез посредник от друг град. Спира се на Васил, защото често пътува. Непредвидено в плана е единствено задължителното отваряне на пратката в пощата.

Делото срещу Пламен се гледа от Върховния съд в Горна Оряховица. Тук също се случва нещо любопитно. За първи път при допускане на хората за публичния процес се използват металдетектори като в самолетите.

“Тогава чичото на подсъдимия бе дошъл с голям нож в крачола на панталона. Засякохме го и го отстранихме от залата. Иначе можеше да скочи на някого с оръжието”, допълва Радославов. На 4 юли Пенчев е осъден на смърт. Държавният съвет отхвърля молбата му за помилване и той е разстрелян на 25 септември.

Аня Димова, апелативен прокурор на Велико Търново: За процеса взеха подсъдимата скамейка от районния съд

Делото за бомбата в пощата се гледа в залата на общинския съвет в Горна Оряховица от 5-членен състав на Върховния съд. Тогава имаше процесуална възможност висши магистрати да дойдат и да гледат дело като първоинстанционен съд.

Бях млад районен прокурор в града и си спомням, че се взеха атрибутите от съдебната зала, за да се придаде подходящ вид на салона. Аз имах дело, когато влязоха и ме предупредиха, че е изпратен транспорт от общината за подсъдимата скамейка и двете банки на прокурора и адвоката.

Подсъдимия младеж го наблюдавахме само в гръб и в един момент мен ме налегнаха тъжни мисли, защото знаех, че скоро този човек няма да е жив. Прокурорът от Върховната прокуратура поиска смъртно наказание. Нямаше как да е иначе за толкова тежко за времето си престъпление.

Румяна Трифонова, очевидец: Загиналата Петя имаше пророчески сън седмица преди атентата

“Седмица преди да се случи трагедията, смъртоносно ранената Петя Тодорова имаше пророчески сън”, спомня си колежката  от пощата Румяна Трифонова. Преди това тя страдала от болен стомах. Ходила на лекари и изследвания, но не открили нищо сериозно.

“Точно седмица преди атентата дойде и ни разказа, че е сънувала починалата си баба. Тя  била казала, че скоро ще отиде при нея, но няма да е от стомаха, а ще има проблеми с гърдите.

Така и стана, от взривната вълна бяха изгорели белите  дробове”, връща се назад Румяна. Тя разказва и за още една индиректна жертва на трагедията - шеф на телефонната централа в пощата Христо Цонев. “Преди да избухне колетът, синът на Христо бил при него в централата на втория етаж. Тръгнал си непосредствено преди експлозията.

Бил облечен в същото светлокафяво кожено яке като убития в колетното. Щом Христо тръгнал да бяга от пощата, видял човека с отнесената глава и решил, че е неговият син. От стрес мъжът умря на 40-ия ден след бомбения атентат”, допълва Румяна.