Юли 1925 г. - обикновено горещо и оживено лято по дунавските брегове. Но се случва нещо необичайно. Английският параход „Glowworm“ /“Светулката“/ внезапно раздвижва иначе спокойното течение на града. Посещението на този военен кораб поставя Русе на картата на международните отношения и... става причина за една от най-интересните футболни срещи в историята на града.
Повече от дипломатически акт
В един юлски ден на 1925 година, жителите на Русе стават свидетели на необикновено събитие - английският параход „Glowworm“ навлиза в русенското пристанище. Огромният корпус на кораба се плъзва по водите на Дунав с достолепие, привличайки погледите на минувачи, пристанищни работници и любопитни деца, които хукват да гледат чуждестранното чудо. Корабът не е обикновен търговски съд - той е военен параход с екипаж от моряци, подготвени както за мисии, така и за достойно представяне пред чужди нации. Командван от капитана Льо Моте, корабът носи със себе си дипломатическо послание - жест на добронамереност, културен обмен и желание за укрепване на отношенията между Великобритания и България.
След акостирането капитанът е тържествено посрещнат от русенските власти: окръжния управител г-н Димчев, командирът на полка Пинтев, комендантът подполковник Михайлов и началникът на флота капитан II ранг Михайлов. След церемониалните приветствия, българската страна отвръща с висок дипломатически етикет - официална визита на борда на английския параход, където са обменени не само думи, но и жестове на уважение, усмивки и покани за съвместни инициативи.
Следобед на българска земя - футболен мач под сенките на Алеите
Когато формалностите приключват, идва ред на нещо много по-човешко: разтоварващо, но в същото време символично събитие - футболен мач. Английските моряци, свикнали на своето островно хоби - футбола, отправят предизвикателство към най-силния русенски отбор по онова време - ФК „Напредък“.
На 9 юли, в 17:30 часа, в сърцето на Русе - т.нар. Алеи (днес Паркът на младежта) се събират десетки граждани. На фона на шумолящите дървета и тихата песен на Дунав на поляната се оформя временен терен по всички тогавашни правила на играта. Английските моряци излизат в строен ред, облечени в стегнати фланелки и поддържани с военна дисциплина, а срещу тях застават русенските момчета, облечени в своите яркочервени екипи с бели кантове и безкрайно амбицирани да се докажат.
Първият съдийски сигнал оглася парка и започва нещо повече от мач - това е сблъсък на култури, на стилове, на дух. Англичаните играят с характерната за тях студена прецизност и пасова игра, докато българите залагат на ентусиазъм, бързина и неочаквани пробиви. Краен резултат: 4:2 в полза на „Напредък“! Публиката избухва в аплодисменти - не толкова заради победата, колкото заради спектакъла, който всички са преживели.
Дори самите англичани поздравяват съперниците си с усмивки и ръкостискания
Така един футболен мач става част от дипломатическата история на Русе, а духът на играта надделява над всички национални различия.
ФК „Напредък“ е основан на 14 септември 1919 г. Създаден от аптекаря Георги Манев и ръководен от богатия търговец Стефан Недков, клубът бързо се налага като най-влиятелната спортна организация в града. Притежава собствено игрище в Добруджанския квартал, внася треньори от чужбина и задава стандарти, които малцина могат да достигнат. През 40-те години клубът дори достига финал в Царската купа, като на 14 октомври 1942 г. губи с 2:4 от АС-23 (София) пред 10 000 души в Добрич - събитие, което поставя „Напредък“ сред водещите имена в българския футбол.
По време на историческата среща с английските моряци, ръководството на клуба е в пълен състав и ясно заявява своята организационна и морална стойност:
Председател: Иван Ст. Нешев
Подпредседатели: Върбан Джамбазов и Георги Манев
Секретар: Ангел Куюмджиев
Касиер: Ф. Йорданов
Помощник-касиери: Г. Попова и Христо Досев
Домакин: Н. Евстатиев
Завеждащ спорта: Д. Саваков
Съветници: М. Селяков и подпоручик Мустаков
Историята за парахода ДGlowwormУ и футболния мач в ДАлеитеУ не е просто епизод от миналото Ц тя е огледало на времето, когато Русе е бил не само културна столица на Северна България, но и мост към света. Силата на футбола да обединява, да сваля бариери и да изгражда мостове между народи блести в този летен ден на 1925 година.
 (Източници: Държавен архив-Русе - ф.щ 1162, ф.410К, в. „Русенска поща“, 1925 г., сайт „Спортно Русе“.)

Толя ЧОРБАДЖИЕВА
Държавен архив-Русе