„Проверка на фактите“ е партньорска рубрика на „Утро“ и Factcheck.bg - единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ). В нея ще публикуваме проучвания, които проверяват достоверността на спорни твърдения на актуални теми в интернет и социалните мрежи.
Ралица Фичева е завършила бакалавър „Тонрежисура“ в Музикалната академия в София и магистратура „Международни медийни науки“ в Бон, Германия. Започва кариерата си в медиите като тонрежисьор и музикален редактор в БНР, а по-късно паралелно със следването си се присъединява към екипа на българската редакция на „Дойче веле“. През 2021 г. се връща в България и започва да отразява политически теми като репортер в сайта Dnevnik.bg. През 2024 г. е избрана за двумесечна специализация към World Press Institute в САЩ. Освен от политика, се интересува от изкуство, човешки права и международни отношения. От януари 2025 г. е част от екипа на Factcheck.bg. По този текст работи и Василена Доткова.

От началото на април дезинформацията за цифровото евро отново започна да циркулира вирусообразно в социалните мрежи благодарение на политици и говорители, които разпространяват неверни твърдения по темата. Най-скорошният случай бе интервюто на евродепутата от „Възраждане“ Рада Лайкова за канала на Мартин Карбовски. В него Лайкова твърди, че всички транзакции на гражданите със сметки в Европейската централна банка ще бъдат проследявани.
„Във всеки един момент може да бъде натиснат един бутон и тази сметка да бъде моментно блокирана или определени транзакции. Това е възможност парите да бъдат програмируеми и потребителското поведение да бъде следено и направлявано от един централен орган, който няма да се намира в България“, казва тя. Лайкова има и тематично видео в профила си във Фейсбук, в което развива същата теза.

Отново пред Карбовски доцентът от Института за икономически изследвания Григор Сарийски твърди, че цифровото евро ще се използва за ограничаване на потреблението, а парите вече няма да принадлежат на гражданите. 
Други подобни позиции достигат до потребителите през сайта на Мартин Карбовски Lentata.bg. В него той препубликува мнения, изразени в социалните мрежи, представяйки ги за новини. Такъв е случаят с публикацията на журналистиката от „ОфнюзФ“ Ружа Райчева. В пространен пост във Фейсбук тя твърди, че дигиталната валута „е начинът да бъдете следени на 100%. Това е начинът окончателно да изградят перфектен маркетингов (а защо и не друг вид) модел на поведението ви, да се предсказват бъдещите ви действия на база прогноза според досегашните ви покупки или просто интерес при разглеждането на даден продукт“. Публикацията е препечатана в Lentata.bg, както и в trud.bg.
Общото между трите твърдения е пропагандният наратив, че европейските граждани и потреблението им ще бъдат следени чрез дигиталната валута, което накрая ще доведе до „дигитално робство“. 

Има ли истина в тези твърдения? Ето какво показват фактите
Цифровизация навлиза в живота на хората и вече засяга и платежните средства, като все повече хора предпочитат да плащат електронно вместо с физически банкноти и монети. За да отрази тези тенденции, Европейската комисия предложи пакет от мерки за въвеждане на цифрово евро, които да дадат избор на гражданите на Европейския съюз по отношение на платежните средства. Законодателните предложения включват изготвянето на правна рамка за употребата на цифровото евро като допълнение към евробанкнотите и монетите.
Подготвителната работа по въвеждането на новата валута започна на 1 ноември 2023 г. и включва разработването на правилата и инфраструктурата за емитиране на цифровото евро. Този етап все още не е завършил - очаква се да приключи през октомври 2025 г., както заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на пресконференция на 6 март 2025 г. Тогава Управителният съвет ще вземе решение дали да премине към следващ етап на подготовката като това може да стане едва след като бъде приета законодателната рамка на Европейския съюз, работата по която все още продължава. 
Според директора на отдела за проучвания и мониторинг на плащанията във Френската централна банка Александър Стервину, Дако изобщо някога успеем да издадем цифрово евро, това ще отнеме няколко годиниУ. Неговото мнение е, че на практика цифровото евро не би могло да бъде въведено „преди средата на 2027 или 2028 г.“, а процесът по пълното му разгръщане може да продължи Ддо 2030 г.“.

Какво представлява цифровото евро
Според обсъждания проект ако бъде въведено в употреба, цифровото евро ще бъде валута, емитирана от Европейската централна банка и от централните банки на държавите в еврозоната. То ще функционира точно като парите в брой, но ще бъде тяхна дигитална версия и ще достига до гражданите и бизнесите безплатно. Подобно на днешните пари в брой, то ще може да се използва навсякъде в еврозоната и ще бъде сигурно и поверително чрез банките или други доставчици на финансови услуги. За разлика от криптовалутата, цифровото евро ще се ползва с гаранциите на ЕЦБ. Това означава, че централната банка на Европейския съюз ще гарантира, че то е сигурно, че се приема като законно платежно средство навсякъде в еврозоната, че стойността му е стабилна и че винаги може да бъде заменено срещу евро в брой.
Потребителите ще имат достъп до дигиталното евро чрез електронен портфейл, който ще позволява плащания по всяко време и навсякъде в еврозоната. Тъй като цифровото евро е замислено като допълнение към наличните форми на плащане, то няма да бъде задължително за употреба - хората ще имат свободата да избират дали да го използват или не. Предвижда се дигиталното евро да бъде разработено така, че да функционира офлайн както между отделни лица, така и във физически магазини.
Осигурено бъдеще за физическите банкноти
Част от предложените от ЕК мерки целят именно да гарантират, че гражданите ще продължат да имат възможност да използват общата европейска валута в брой. Представеният пакет включва проект за регламент, който гарантира статута на физическата европейска валута като законно платежно средство, заедно с евентуалното бъдещо цифрово евро. Този документ ще задължи държавите членки да следят за приемането на плащания в брой на територията си, да докладват към ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ) за спазването на тези правила и да вземат съответните мерки, ако приемането на кешови плащания не е адекватно подсигурено. Документът предвижда също задължение към страните членки да вземат мерки за осигуряване достъпа на гражданите до пари в брой.

Гаранции за сигурността
Защитата на данните за личните транзакции на гражданите е аспектът на цифровата валута, който буди най-големи опасения сред обществото. Именно тези опасения се използват и за умишлено провокиране на страхове и негативни нагласи.
За да отговори на тревогите, проектът за цифровото евро обръща специално внимание на защитата на личната информация. 
Достъпът до личните данни и обработката им ще се осъществяват от банката или доставчика на платежни услуги, при когото е създадена цифрова сметка в евро. Тази практика съществува и към настоящия момент Ц всеки гражданин е предоставил личните си данни на банката, за да може тя да управлява платежната му сметка, да извършва плащания и да предотвратява измами и пране на пари.
При онлайн плащанията с цифровото евро съответната банка ще има достъп само до личните данни, необходими за извършване на плащането и за предотвратяване на измами. В онлайн режима защитата на личните данни ще бъде приложена по такъв начин, че дори самата Европейска централна банка няма да може да свърже пряко транзакциите с конкретни лица. Тя ще има достъп само до криптирани данни и то само доколкото това е необходимо за уреждане на транзакции с цифрово евро и за подпомагане на доставчиците на платежни услуги при изпълнение на техните задачи. Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) ще гарантира, че тази висока степен на неприкосновеност на личния живот се спазва.
При офлайн използването на цифрово евро, банката ще има достъп само до онези данни, които са необходими, когато внасяте или теглите евро от/в цифровата си сметка. Това е същото като при теглене на банкноти от банкомати. Офлайн плащанията ще могат да се извършват без интернет връзка, стига да има физическа близост между устройствата на платеца и получателя, както е сега с парите в брой. Тази възможност ще може да се използва в места със слаба интернет връзка или в ситуации на смущения в комуникациите или електрозахранването. 
Подобно на парите в брой, данните за офлайн плащанията в цифрово евро няма да бъдат видими за никого - нито за вашата банка, нито за Европейската централна банка. По същия начин банката не знае как използвате парите, които сте изтеглили от банкомат. Иначе казано подробностите по транзакцията ще бъдат известни само на платеца и на получателя. Целта е да се осигури същото ниво на анонимност каквато съществува и при парите в брой. 
Потребителите ще имат нужда от интернет единствено при необходимост от прехвърляне на средства от банковата им сметка към цифровия портфейл или обратно. 
В действителност парите в брой също могат да бъдат проследявани, тъй като всяка банкнота има индивидуален номер, който от своя страна се сканира от банкомата при теглене на пари. Тази информация се свързва със съответната транзакция и може да се използва при одити, проверка за фалшификати, разследвания (напр. при пране на пари) и др. 
„Програмируеми“ ли са цифровите пари
Сред конспиративните теории за цифровото евро е възможността на властите да програмират цифровата валута, така че тя да може да бъде използвана само при определени условия. Като пример се посочват експерименталните проекти за дигитален юан в Китай, при които валутата е изцяло проследима и програмируема. Това означава, че държавата може от разстояние да налага условия определени суми да бъдат харчени само в даден регион, в определен интервал от време или да подлежат на други ограничения.
В обясненията си около проекта на документите за цифровото евро ЕК изрично заявява, че технологията на цифровата европейска валута няма да позволява залагане на условия за нейното използване. Нито централната банка на ЕС, нито други публични институции ще могат да налагат ограничения къде, кога, за какво и на кого можем да плащаме с цифровите си пари. Подобно на парите в брой, цифровото евро ще бъде използвано според желанията на потребителите.