„Трамвай „Желание“ на Младежкия театър присъства с две представления в афиша на театралния фестивал „Варненско лято“. Режисьор на пиесата на Тенеси Уилямс е Антон Угринов. Сценографията и костюмите са на Ванина Цандева. Композитор е Калин Николов, който получи за работата си награда „Аскеер“ 2025. В ролите влизат Владимир Карамазов, Веселина Конакчийска (номинация за „Аскеер“ 2025 за водеща женска роля), Божидар Йорданов, Зорница Маринкова, Ивана Керанова, Йордан Върбанов, Кирил Недков, Кънчо Кънев, Ния Кръстева, Мая Бабурска, Моника Иванова. 
Според Владимир Карамазов пиесата е много актуална с темите за насилието, дискриминацията и несправедливостите в съвременното общество, и това зрителите най-добре усещат, когато гледат представлението. Най-силната тема за него обаче е тази за различния човек, който има по-специфична чувствителност. „Обществото често се опитва да унищожи такива хора. Това важи за всички, които се различават от „нормата“. Аз самият се чувствам сред тях и съм виждал как някой, който просто е по-чувствителен, по-затворен или има различни интереси, изведнъж бива определен като „странен“ и започва да бъде избягван. Има нещо много жестоко в това. Когато човек има по-различна душевност, често остава неразбран, а понякога дори унищожен от обществото“, посочва актьорът, който влиза в ролята на Стенли Ковалски.
В работата с режисьора са се старали да направят неговия персонаж по-сложен образ и да се опитат да го защитят. „Много е лесно да изиграеш Стенли просто като „изверг“, но ние искахме да покажем и неговата логика. Той не е просто лош, бори се да запази живота си такъв, какъвто е, защото този живот му харесва. И когато в него внезапно се появява някой, който го разклаща – той в началото търпи, опитва се да преглътне, но в един момент взима категорично решение и унищожава“, описва виждането си Карамазов. 
Сблъсъкът му с Бланш (изиграна от Веселина Конакчийска) се базира на огромната разлика между тях. Те са две напълно различни вселени. Тя говори за поезия, за изкуство, за вътрешен свят, а той дори не разбира тези неща. Според Карамазов тази пропаст не е само театрална, а много напомня на реалността, тъй като в нашето общество все повече се усеща разделението между хората, които живеят изцяло в материалното, и онези, които търсят смисъл в духовното. Именно тази разлика е била целта да излезе ясно на сцената, не просто като конфликт, а като сблъсък на цели светогледи.
Актьорът смята, че с представлението се отправя послание да бъдем по-чувствителни, по-емпатични, да положим усилие да разберем другия, вместо автоматично да се опитваме да го заличим, само защото не е като нас. Той вижда, че публиката усеща и реагира, защото тези идеи са болезнено актуални и дълбоко човешки.
В „Трамвай „Желание“ Владимир Карамазов работи с трупата на Младежкия театър. Казва, че това за него е истинско вдъхновение, много силна творческа среща с млади, талантливи актьори, които не е познавал лично. Той отбелязва, че сегашните млади хора са съвсем различни от него самия на тяхната възраст. Съзнанието им е отворено към много повече неща, заминават се с различни професии и той се възхищава на тяхната многопосочност. „Светът, в който живеем сега, направо им налага да са действени, докато моето поколение по-често сме чакали нещо да се случи“, споделя той.
„Трамвай „Желание“ се играе и тази вечер на сцената на Варненския драматичен театър. С представлението се отбелязва 80-годишнината на Младежкия театър.