Д-р Стоян Генадиев, дм, е началник на отделение „Съдова хирургия“ в УМБАЛ „Канев“ - Русе. 
Средното си образование той завършва в Русе, а през 2007 г. се дипломира в Медицински университет - София. Работа като лекар в Клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „Св. Екатерина“ - София, в МБАЛ „Уни Хоспитал“ - Панагюрище, а от 2019 г. е част от екипа на отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „Канев“. Има защитена докторантура на тема „Избор на метод за лечение на пациенти с варикозна болест“ и множество научни публикации в наши и чужди научни списания. Носител е на наградата „Лекар на годината“ в конкурса „Златни ръце, добро сърце“ на болница „Канев“.
Д-р Генадиев е Републикански консултант по съдова хирургия и член на Управителния съвет на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, член на Управителния съвет на РК на БЛС Русе.

- Д-р Генадиев, защо сега е точният момент да си поговорим за вените?
- Най-честата изява на венозните патологии е хроничната венозна болест. По проучвания, направени сред българското население, се установи, че един от трима страда от симптоми на венозна недостатъчност. По-често страдат жените, отколкото мъжете. При затопляне на времето оплакванията на пациентите стават по-изявени и тогава те търсят консултация със съдов специалист. 
- Разкажете ни малко повече за хроничната венозна болест.
- За да мога да направя това, първо е важно да обясним каква точно е функцията на вените и защо въобще има такива в тялото ни. 
Вените събират кръвта от тъканите и я носят към дясната половина на сърцето, откъдето отива в белите дробове. Там става обогатяването на кръвта с кислород и връщането и в системното кръвообращение. Т.е. венозното русло позволява да се осъществява циркулация на кръвта в тялото. Прави ни впечатление, че всичко това се случва отгоре-надолу, срещу земното притегляне. За тази цел вените са снабдени със специални клапи, които не позволяват на кръвта да се връща обратно надолу. При хроничната венозна болест
тези клапи се увреждат или стените на вените се отпускат, което води до венозен застой –
събиране на кръв в долните крайници, повишено налягане във вените и последващо увреждане на тъканите.
Развитието на хроничната венозна болест е резултат от взаимодействие на няколко фактора: генетична предразположеност, хормонални промени (напр. бременност, хормонална терапия); наднормено тегло и затлъстяване; заседнал начин на живот; възраст. Жените страдат по-често от мъжете, най-вече поради хормонални промени, свързани с бременност и менопауза. 
Най-честите симптоми се възприемат като „умора в краката“ и се подценяват. Други оплаквания включват тежест, напрежение или болка в краката, отоци около глезените, особено вечер, нощни крампи, видими разширени или изпъкнали вени. С напредване на болестта се наблюдават кожни промени - потъмняване, сърбеж, екзема, а в по-тежките случаи - образуване на венозни язви. 
- Какви методи за диагностика се използват в практиката?
- Важно е да отбележим, че навременната диагностика е ключова. Най-често се използва доплеровата ехография или, както популярно се нарича сред пациентите, „цветен доплер“. Това е неинвазивен метод, който позволява
точното визуализиране на венозния кръвоток и установяване на класна недостатъчност
Сега е моментът да обясним, че гореспоменатите симптоми могат да бъдат причинени и от други венозни страдания. Пример за това е синдромът на Мей-Търнър. Нерядко състояние, което по литературни данни засяга 13-20% от населението. Ще се опитам да го обясня просто. Това е анатомична особеност при някои от хората, в които става притискане на лявата обща илиачна вена между дясната обща илиачна артерия и прешлена. Така се повишава налягането във венозната система на левия долен крайник и появата на симптомите, които вече описахме. Диагностиката е от изключително значение в случая и ранното откриване на заболяването. При съмнение за синдром на Мей-Търнър, освен доплеровата ехография, използваме компютър томографската флебография и вътресъдов ултразвук (IVUS). 
- След като докажем наличие на хронична венозна болест какви са възможностите за профилактика и лечение?
- Профилактиката и забавянето на заболяването започват с промяна в начина на живот на нашите пациенти.
Важно е да се движим повече - ходене пеша, плуване и колоездене
Избягване на дълго стоене или седене. Поддържането на здравословно тегло е от ключово значение, защото долните крайници не са предвидени да носят килограмите над нормата. В края на деня можем да повдигнем краката над нивото на сърцето. И на последно място и най-важно - това е носенето на компресионни чорапи, особено при професии с продължително стоене. 
Лечението зависи от стадия на заболяването и се разделя на няколко основни подхода. Започваме с консервативното лечение чрез прием на венотонични медикаменти, които подобряват венозния тонус и намаляват отока. Компресионната терапия се използва освен за профилактика, но и за лечение. 
Ако заболяването не се повлиява от консервативно лечение или е вече в много напреднал стадий, имаме в арсенала си хирургични и нехирургични методи. Те включват миниинвазивните процедури като склеротерапия, термални методи (лазерна и радиочестотна аблация) и механо-химична аблация. Стрипингът е изцяло хирургична процедура, която намира своето приложение в практиката, при
пациенти с огромни вени, които не подлежат на лечение с миниинвазивна методи
Моята дисертация („Избор на метод на лечение при пациенти с варикозна болест на долните крайници“) поставя точно въпросът за избор на най-правилен подход при лечение на хроничната венозна болест. От изключителна важност е предварителната подготовка и обстойната диагностика. Тук говорим за един персонализиран подход към пациентите, защото в практиката има множество теории и концепции, основани на венозната хемодинамика, която неочаквано за повечето колеги е в пъти по-сложна от артериалната. 
Друг важен момент е да обясним на пациентите, че ние лекуваме следствието от заболяването, а не самата болест, която представлява слабост в съединителната тъкан. 
В заключение мога да кажа, че лечението на хроничната венозна болест е сложен процес, в който активно участие вземат пациентите, и е пример за персонализиран подход в медицината. 
- Вече дадохте пример за друга венозна патология, различна от хроничната венозна болест. Може ли да ни разкажете случаи от Вашата практика, които касаят венозното кръвообръщение, но са по-рядко срещани?
- Както вече стана ясно, вени има не само в крайниците, а в цялото ни тяло. Интересно е да разгледаме кръвообращението в корема. Там се намира лабораторията на нашето тяло, а именно черният дроб. През този орган преминава кръвта, която се събира от вените на червата, „преработва се“ и след това се пренася към сърцето.
Наскоро имахме случай с дете, при което имаше пълно запушване на вените, които вземат кръвта от червата и тази, която я вкарва в черния дроб
Животозастрашаващо състояние, което, ако не се установи навреме, има фатален изход. 
Участвайки в мултидисциплинарен екип, съставен от съдови хирурзи, хирурзи, анестезиолози и рентгенолози, ние успяхме да намерим най-правилния път на лечение на това дете и съответно да спасим неговия живот. 
В нашето отделение прилагаме и ендоваскуларни методи за лечение на венозни патологии. Важен инструмент е вътресъдовия ултразвук (IVUS), с който нашето отделение разполага. Това ни дава възможност само с едно убождане да направим диагностика, да изберем най-правилния стент/балон и да решим проблем, който силно намалява качеството на живот на нашите пациенти. 
- Д-р Генадиев, има ли нещо, което пропуснахме да споменем в нашия разговор?
- Може би пропуснахме да обясним какво се случва, ако не вземем мерки навреме и не се лекуваме. Това може би е най-добрият отговор на въпроса „Защо?“.
Ако не бъде диагностицирана и лекувана, хроничната венозна болест може да доведе до редица сериозни усложнения, които не само влошават качеството на живот, но и създават риск от трайни увреждания. В това число влизат:
Венозните язви - това са открити, често трудно зарастващи рани, най-често разположени около глезените
Те са резултат от дългогодишен венозен застой и нарушено кръвоснабдяване на кожата и подкожните тъкани. Лечението изисква продължителна грижа, компесионна терапия и има значителен социално-икономически ефект.
Хроничен дерматит и кожни промени - продължителният венозен застой води до хиперпигментация (потъмняване на кожата), уплътняване на тъканите, сърбеж и възпалителни кожни реакции (варикозна екзема). Това състояние значително повишава риска от инфекции и язви.
Липодерматосклероза - това е възпалително-фиброзен процес, при който кожата и подкожието около глезена се втвърдяват и стават болезнени. Тя се счита за предвестник на венозната язва.
Варикофлебит - възпаление на разширена повърхностна вена с образуване на съсирек (тромб). Проявява се с болезненост, зачервяване и втвърдяване по хода на вената. Макар и често да протича доброкачествено, понякога може да се разпространи към дълбоката венозна система.
Дълбока венозна тромбоза (ДВТ) - сериозно състояние, при което в дълбоките вени на краката се образува тромб. Може да доведе до белодробна емболия – животозастрашаващо усложнение. Симптомите включват внезапно подуване, болка и промяна в цвета на крайника.
Посттромбозен синдром - Настъпва след прекарана дълбока венозна тромбоза и се характеризира с хронична болка, подуване, пигментация и склонност към язви. Това състояние е трудно лечимо и силно инвалидизиращо.
В заключение мога да кажа, че
хроничната венозна болест е социално значимо заболяване, което често остава подценено
както от пациентите, така и понякога от медицинската практика. Симптомите й в началото са дискретни, но прогресивният й характер и потенциалните усложнения изискват навременно разпознаване и целенасочено лечение. Съвременната съдова медицина разполага с ефективни и щадящи методи за диагностика и терапия, които значително подобряват качеството на живот на пациентите. Превенцията, активният начин на живот и редовните профилактични прегледи при съдов специалист са ключови за запазване на здравето на венозната система.

Силвия ДИМИТРОВА