Д-р Иван Минчев е утвърден специалист по хематология и вътрешни болести. Завършва Медицинския университет в Плевен през 1990 г. След дипломирането си практикува в ЦСМП-София, по-късно завежда Спешното отделение в болница „Токуда“. Работи в Интензивния кардиологичен сектор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в IV МБАЛ- София, в Интензивното кардиологично отделение на Александровска болница, където придобива специалност „Хематология“.  Той е един от малкото клинични хематолози в България. През 2025 г. се присъединява към екипа на Лечебни заведения „Медика“. Амбулаторно преглежда в ДКЦ 2- Русе.

- Д-р Минчев, кои са най-честите хематологични заболявания, които срещате в практиката?
- Всички свързват хематологията с анемията, но тя най-често е вторично състояние, което се дължи на друго заболяване. Истинските хематологични заболявания са свързани с увреждане на костния мозък и, за радост, са много редки. За радост, защото, когато се появят, са много тежки.
Когато говорим за анемичен синдром, трябва да кажем, че обикновено става дума за недоимъчно състояние на желязо, на витамин Б12 или на другите витамини от група Б. Първичното заболяване може да бъде стомашно-чревно, бъбречно, диабет, заболяване на щитовидната жлеза и други. Възпаленията и системните колагенози също водят до анемичен синдром и пациентите обикновено се насочват към хематолога, който гледа следствието, а е важно да бъде уточнена причината. Когато имаме някакъв възпалителен процес в тялото като хроничен бронхит, пневмония, абсцес или нещо друго, производството на хемоглобин се затруднява. Черният дроб произвежда хормона хепсидин, който спира достъпа до желязо в костния мозък, тъй като организмът преценява, че трябва да пренасочи желязото към възпаленото място. Тогава желязото не отива за производство на еритроцити, пълни с хемоглобин. Онкологичните заболявания задължително вървят с някакъв вид анемия. Тя може да е следствие и на определена медикаментозна терапия, при която се нарушава функционирането на костния мозък и се стига до намаляване на неговата кръвотворна функция. Затова
трябва да се познават лекарствата, предизвикващи анемични синдроми, например някои антибиотици
психотропни и други вещества.
- Кога се счита, че даден пациент има анемия?
- Анемия е неправилен термин, въведен в миналото, неговото буквално значение е безкръвие. Анемията всъщност е намаляване на броя на еритроцитите или намаляване на хемоглобина в еритроцитите. Обикновено говорим за нисък хемоглобин, когато стойностите на червените кръвни телца са под 120 за жените и под 140 за мъжете. Това води след себе си съответните усложнения: намалена доставка на кислород за тъканите и от там хипоксия /недостиг на кислород/ за целия организъм с всички усложнения. Мнозина считат, че като започне лечение за компенсиране на един анемичен синдром, например с дефицит на желязо или В12, едва ли не проблемът ще се реши с магическа пръчка. Но това е дълъг процес.
- Как се лекува анемичният синдром?
- При пациенти, които са в болница заради анемия, обичайно се изисква бързо възстановяване на състава на кръвта, за да се компенсира тежкото състояние.  Най-бързият и лесен начин е да се прелее кръв. Както е известно, ахилесовата пета на болниците е недостигът на кръв и биопродукти. Възстановяването на самия организъм следствие на терапията, която предписваме, е по-дълъг процес. Например при истинска анемия с дефицит на витамин В12 или желязо, това означава, че години наред  в организма е имало недостиг. За да се компенсира, лечението е няколко месеца. Да, в рамките на 20-30 дена се постига един добър резултат, но това не означава, че депата са запълнени. За да се случи това, първо трябва да се лекува, както вече обясних, първичното заболяване. Например при един ревматоиден артрит, хронично автоимунно възпалително заболяване, пациентите са с анемия.
Възпалителният процес трябва да стихне, за да може желязото да си отиде на мястото
в костния мозък и да образува кръв.
- Желязодефицитната анемия е най-разпространена. Кои са причините за този недостиг?
- Причините за дефицит на желязо могат да се сведат до 3 - намален внос в организма заради неправилно хранене, нарушено преразпределяне на желязото към места, не където трябва, и повишени загуби, най-често от кръвоизливи - хемороиди, язвена болест, други стомашно-чревни заболявания. При една хиатална херния например се губи много желязо. Тя не кърви, а сълзи хронично и може да се диагностицира само ендоскопски. Желязодефицитна анемия се наблюдава често при жените във фертилна възраст по време на месечния цикъл. Миомата също може да създаде такива проблеми. Така че за най-често срещаните анемични състояния причината не е костният мозък.
- Казвате, че прицелният орган на хематолозите е костният мозък. За какво друго е отговорен той, освен за производството на кръвни клетки?
- Костният мозък произвежда и нашата защита - имунната система. Той създава естествените клетки убийци, които чрез ензимите, които съдържат предизвикват апоптоза - програмирана клетъчна смърт на заразени и болни клетки. Това са компоненти на вродения имунен отговор на организма, който ни защитава срещу патогени и развитие на тумори. Когато има злокачествено заболяване, то обикновено се дължи на пробив, на грешка в имунната система. Затова при заболяване на костния мозък се компрометира и имунната система, органите и тъканите се лишават от жизненоважните кислород и хранителни вещества. Темата е сложна, това е Космос, ние сме като слонове в стъкларски магазин. Трябва обаче да кажем, че науката е много напреднала и благодарение на нея диагностиката е по-прецизна, има нови по-ефективни терапии, които удължават живота на хората.
- Какво е новото в лечението на хематологичните и особено на онкохематологичните заболявания?
- Хематологията няма как да се развива без имунологията, без генетичните изследвания и секвенирането на ДНК-то, хемотрансфузиологията и други важни направления. Ние не можем без лабораторните изследвания. Освен това
в последните години излязоха много нови и много добри препарати, които подобриха лечението
преживяемостта чрез влизане на пациента в дълги ремисии. Хроничната миелогенна левкемия (ХМЛ) е рак, който се развива в кръвотворните клетки на костния мозък, а причината е една транслокация - част от една хромозома се прехвърля върху друга хромозома и предизвиква неконролируемо размножаване на клетките от миелоидния ред. Когато се откриха тирозинкиназните инхибитори - ензим, който блокира анормалния ген, състоянието на пациентите се подобри значително, те влязоха в дълга ремисия. Вече има втора, трета генерация, медикаментът става все по-добър.
- Споменавате ролята на лабораторните изследвания на кръвта. До колко поставянето на диагнозата зависи от тях?
- Клиничната лаборатория е незаменим помощник на хематолозите. Пълната кръвна картина е много важна, защото дава информация за броя на клетките в кръвта, нивата на хемоглобин и други показатели, които са важни за диагностициране на анемичния синдром. При необходимост се назначават и допълнителни лабораторни изследвания: например за нивата на витамин В12, фолиева киселина и на редица други показатели, изследва се костен мозък, за да се определят причинителите на анемията, които могат да бъдат и онкологични. Разбира се, не бива да се пренебрегва клиничният преглед, снемането на анамнеза от пациента, за да се види има ли той белези на анемичен синдром - бледа кожа и лигавици, умора, слабост, чупливи нокти, замайване, затруднена концентрация и други.
Много често изявени симптоми липсват и именно кръвните изследвания са сигнал за наличие на някаква патология
Те дават ориентир в каква посока да върви мисълта на лекаря. Например при голяма бройка левкоцити трябва да се направи имунофенотипизация, чрез която се определя типа на клетките- ако са с еднаква формула, това означава, че имаме работа с полиферативно заболяване, при което има неконтролируемо производство на един вид клетки. Полиферативните заболявания се развиват поради дисфункция на имунната система и могат да бъдат ракови и неракови.
- Вродените хематологични болести - таласемията и  хемофилията лекуват ли се по-успешно днес?
- Има определени специализирани кабинети в големите университетски болници, които се занимават с тези заболявания. Хемофилията е дефицитно състояние на някои от факторите на кръвосъсирване. Тя е наследствена, унаследява се посредством Х хромозомата, поради което боледуват мъжете, а жените са носители. Заболяването не се лекува, но се контролира чрез заместителна терапия и вливане на липсващите или дефицитни коагулационни фактори. Хемофилиците са обект на педиатрията, стават наши пациенти, ако им предстои операция или след травма, ако са пропуснали да си вземат дозата.  
Таласемията е наследствено заболяване на кръвоносната система, което се характеризира с намалено производство на хемоглобин. Дължи се на генетични мутации, в зависимост от засегнатите гени, анемичните симптоми варират от леки до тежки. При по-тежките случаи терапията е ежемесечно преливане на кръв, но клетките на прелятата живеят по-кратко и при техния разпад в организма се трупа желязо и се налага периодично то да бъде извеждано от организма, защото иначе редица органи се увреждат. Хубавото е, че вече има таблетки, които са по-удобни, а не се налага вливане, което трае 12 часа. При таласемия минима има дискретни намаления на хемоглобина, които не налагат кръвопреливане и тези пациенти се нуждаят само от наблюдение. Трябва да са под контрол, когато им се налага операция или става дума за бременни с такава диагноза.
- Какви са Вашите съвети за здрава кръвотворна и имунна система?
- Най-важното е човек редовно да си прави профилактични прегледи, поне един път в годината да си прави пълни кръвни изследвания. Да се наблюдава и ако забележи промяна в състоянието си - отпадналост, кървене, дори неразположение, което му се струва дребно, да не го неглижира, а да се консултира поне с личния си лекар. Разбира се, обичайните съвети за здравословен начин на живот, но с уговорката, че всеки човек има определен стереотип на хранене, работа, почивка и промяната им  не е лесна. Бих искал да обърна внимание, че дори човек да живее целесъобразно, ако той работи в среда, в която нервната му система е на предела, той със сигурност е хронично болен. Психичното здраве силно въздейства на физическото.
- Как влияе храната върху хематологичното здраве?
- Широко
разпространеното схващане, че спанак, коприва и други зеленолистни зеленчуци ни доставят необходимото количество желязо, не е вярно
В тях наистина има много желязо, но то е в такава форма, която не се усвоява добре от нашия организъм. Месото, рибата, яйцата съдържат по-малко желязо, но то почти на 100% се усвоява. Имa много фактори, които са важни за правилното усвояване на хранителните вещества. Затова пациентите трябва да се вслушват в съвета на специалиста, на когото вярват, за да може преценката да е точна. Не е достатъчно да се вземат назначените медикаменти, пациентите трябва да се проследяват.

Мартин ГЕОРГИЕВ