Д-р Стоян Генадиев, дм, е началник на отделение „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ - Русе. Д-р Генадиев е Републикански консултант по съдова хирургия и член на Управителния съвет на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, член на Управителния съвет на РК на БЛС Русе.
Този месец отделението по съдова хирургия към Университетска болница „Канев“ отбеляза 40 години от своето създаване – четири десетилетия, в които историята на отделението е написана от пионери, иноватори и отдадени професионалисти. Началото на отделението е поставено през 1974 г. от д-р Тодор Корчев, а през 1984 г. то става самостоятелно звено – едно от първите извънуниверситетски съдово-хирургични отделения в България. След пенсионирането на д-р Корчев, ръководството е поето от доц. д-р Георги Георгиев, който внася редица иновации в диагностиката и лечението на съдовите заболявания. Сред постиженията на отделението са създаването на ангиологичен сектор и откриването на модерна хибридна операционна, която значително подобрява качеството и безопасността на процедурите.

- Д-р Генадиев, какво включва съвременната съдова хирургия и как се различава от практиките в миналото?
- В нашето съвремие медицината се стреми да бъде по-малко инвазивна, т.е. в областта на съдовата хирургия стремително развитие имат ендоваскуларните техники, като всяка година ставаме свидетели на някакво ново устройство, което ни позволява да направим сложна процедура само с едно убождане, без големи разрези, без престой в реанимация и без голяма травма. Тук мога да кажа, че отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „Канев“ върви наравно с аналогичните структури в държавите с високо развита медицина. 
Ако погледнем ретроспективно, ще видим как повечето оперативни интервенции са създадени през 60-те години на миналия век и остават непроменени до днес. С навлизането на ендоваскуларната хирургия ситуацията значително се подобри. Ние като съдови хирурзи имаме право да работим в двете направления и така да вземем най-доброто и да го приложим индивидуално за всеки пациент. 
- Кои са най-честите състояния, които изискват съдова хирургия?
- Съдовата хирургия лекува основно вените и артериите. Необятни области според мен. Освен това в нашето поле са временните и постоянните достъпи за диализно лечение. С гордост мога да заявя, че
ние сме един от най-големите центрове в България за осъществяване на съдов достъп
В нашето отделение в последните 5 години търпят бурно развитие емболизационните техники (техника, която спира кръвотока към дадена област), както и прилагането на селективна тромболиза (разграждане на тромб чрез използване на специален медикамент) при пациенти с остри запушвания на съдовете. 
В отделението по съдова хирургия лекуваме основно болни със запушвания на артериалните съдове, които водят до появата на гангрена или инвалидизиращо клаудикацио (накуцване). При лечението на тези пациенти най-силно се демонстрира напредъкът на нашата специалност. Около половината лекуваме изцяло безкръвно, на една трета прилагаме т.нар. хибридни операции – комбинация между хирургия и ендоваскуларно лечение, а само при около една пета от тези пациенти се прилага чиста хирургия. 
С откриването на новата хибридна операционна зала ние успяваме много по-точно, по-бързо и по-безопасно да третираме артериалните съдове. Отделението разполага и с вътресъдов ултразвук, който ни позволява
да направим 360 градусова визуализация на съда и да оценим морфологията на атеросклеротичната плака
и реалните поражения, които тя носи на кръвотока.
Също така сме създали програма за контролирана тренировъчна терапия, от която пациентите могат съвсем безплатно да се възползват. Това е още едно оръжие в борбата с периферната артериална болест. 
Моят опит показва, че невинаги трябва да се бърза при тези пациенти и ако няма гангрена, е по-добре да се прилага стъпаловиден подход в лечението, за да постигнем най-добрите за пациента резултати. 
- Как минимално инвазивните техники промениха съдовата хирургия?
- Въвеждането на минимално инвазивните техники преобърна виждането за съдовата хирургия на 180 градуса. Те ни позволиха да третираме успешно сложни и многоетажни нарушения на кръвообращението, и то само с едно убождане. Не знам дали ще ми повярвате, но
с достъп през крака или ръката мога да достигна до всеки един кръвоносен съд в човешкото тяло
Много демонстративно се вижда това при лечението на аневризма (разширение) на абдоминалната аорта. Преди ендоваскуларната хирургия това ставаше с 4-5-часова операция под обща анестезия, с отваряне на корема. Сега, при подходящи пациенти, това се случва само с убождане в двете бедрени основи и може да се извърши с местна анестезия. 
- Какви иновации очаквате да навлязат в съдовата хирургия през следващите години?
- Според мен изкуственият интелект навлиза изключително силно в медицината и няма да подмине и нашата специалност. На международните форуми, на които аз и колегите участваме всяка година, вече има цяла сесия за възможностите на изкуствения интелект. Ако си спомняте, преди няколко месеца ние
използвахме изкуствен интелект в комбинация с 3D принтер, за да лекуваме големи дефекти на крайниците
следствие на атеросклеротична болест. Това е само началото. Човешкият мозък има своите ограничения, но при AI това отсъства. Допълнително очаквам и навлизането на т.нар. дигитални двойници. Представете си точно дигитално копие на вашето тяло, което дава възможност на лекарите да приложат лечение на двойника и да видят чрез различни модели как това лечение ще повлияе на тялото. 
Изключително много се вълнувам от това, което предстои, и очаквам то да стане реалност скоро. Моя работа е то да бъде имплементирано и в нашата структура и така пациентите да имат достъп до най-модерното лечение. Защото всеки един ще се съгласи, че резултатите от лечението сега и тези преди 20 години са абсолютно неизмерими. 
- Какви предизвикателства стоят пред съдовата хирургия в България?
- Както вече споменах, ние търсим формулата за успешно лечение на пациенти, които са много увредени, със сериозна палитра от придружаваща заболявания, в напреднала възраст и често търсещи помощ прекалено късно. Т.е. ние трябва да вървим към развиване на
процедури с изключително ниска инвазивност, максимално щадящи за другите органи и системи с възможно най-малката хирургична травма
и всичко това да доведе до положителен резултат за пациента. Звучи сложно, но не е невъзможно. В нашето отделение например развихме програма за лечение на остри тромбози с поставяне на катетър директно в тромба и разбиването му с специален медикамент. Преди тези пациенти претърпяваха множество оперативни интервенции, а голяма част от тях стигаха и до ампутация. След развитието на този метод, който се осъществява само с едно убождане, нещата се промениха. От около 80 пациенти само при един се е наложила ампутация, останалите са запазили крайниците си. При този метод пациентът се изписва на следващия ден и може да се върне към обичайното си ежедневие.
- Какви усилия се полагат за обучението на новото поколение съдови хирурзи?
- Обучението е може би най-предизвикателната и отговорна задача пред нас. Съдовата хирургия на УМБАЛ „Канев“ е трето, най-високо ниво на компетентност, което позволява на младите колеги да видят и приложат всичко. Няма нещо, което да не се прави при нас. Заради това съм повече от щастлив, че имаме млади и мотивирани колеги, които да крадат от нас. Съдовата хирургия, освен стабилна ръка, изисква и
изключително високи познания по физика, образни методи и медицина
Така можем да вземем най-правилното решение, когато при нас дойде пациент. 
За мен е изключително важно младите колеги да пътуват и да специализират в други държави, където медицината е на високо ниво. Така те могат да научат нови неща, които после да донесат тук и да приложат в лечението на пациентите. 
По този начин съм сигурен, че специалистите, които излизат от нашето отделение, са с висока професионална и лична квалификация. Всеки един учител живее вечно чрез учениците си.
- Има ли случай от вашата практика, които са пример за успешна промяна в качеството на живот след съдова операция?
- Има и те не са малко, но предишният началник на отделението (доц. д-р Георги Георгиев, дм.) казваше, че по време на специализацията се учим кога да оперираме, а после цял живот – кога да не оперираме. Заради това аз се гордея с пациентите, които са повишили качеството си на живот, когато сами са положили усилие за това и не се е наложило да правим операция. 
Това беше причината да създадем програмата за контролирана тренировъчна терапия.
С гордост заявявам, че това е единственото такова място в България
Така пациентите с воля и усилие успяват да подобрят състоянието си и да постигнат дългосрочни резултати. Благодарен съм на всеки един от тях, защото ми показват, че вървя по правилния път. 

Силвия ДИМИТРОВА