Д-р Цветелина Александрова е един от най-търсените специалисти по ендокринология и болести на обмяната в Русе. Завършва Медицински университет-Плевен през 2011 г., започва работа в МБАЛ - Ловеч. През 2017 г. придобива специалност, след което се присъединява към екипа на УМБАЛ „Медика Русе“. Преглежда в ДКЦ-2. Научните и професионалните й интереси са предимно в диагностиката и лечението на диабет, заболявания на щитовидната жлеза, репродуктивни нарушения и нарушения, свързани с хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос. Притежава серификат за ехография на щитовидна и паращитовидна жлеза. Непрекъснато надгражда знанията и уменията си с участия в курсове и научни конференции у нас и в чужбина.

- Д-р Александрова, 25 май е Световен ден за борба с болестите на щитовидната жлеза. Нека да кажем каква е ролята на тази ендокринна жлеза.  
- Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза. Състои се от два дяла - десен и ляв. Двата лоба са свързани с провлак - истмус. Щитовидната жлеза е в тесен контакт с хранопровода, трахеята, големите съдове на шията. Участва в развитие и функциониране на нервната система, скелетната мускулатура, работата на сърцето и съдовете, обмяната на веществата, производството на топлина, функционирането на черния дроб и гастроинтестиналния тракт, обмяната на витамини и пигменти. Може да се каже, че тя е диригентът на организма. Своето действие осъществява чрез тиреоидните хормони Т4 (тетрайодтиронин) и Т3 (трийодтиронин), чиято секреция се контролира от хипофизата в мозъка, където се продуцира тиреостимулиращият хормон ТSH. Тиреоидните хормони оказват многостранно действие върху метаболитните процеси и функциите на всички органи. 
- Кои са заболяванията на щитовидната жлеза и колко често се срещат те? 
- При намалена до липсваща секреция на щитовидни хормони говорим за хипотиреоидизъм. Той е първичен, когато се дължи на вродено или придобито нарушение в морфологията и функцията на щитовидната жлеза, и централен, когато е резултат от нарушения в хипофизата и хипоталамуса. При повишена продукция на щитовидни хормони става дума за хипертиреоидизъм, който води до тиреотоксикоза, която се свързва най-общо с ускоряване на метаболизма.
Най-разпространените заболявания на щитовидната жлеза са Болестта на Грейвс (Базедова болест), автоимунен тиреоидит на Хашимото и нодозна (възлеста) щитовидна жлеза. Базедовата болест и възлите в жлезата са най-честата причина за хипертиреоидизъм, а за хипотиреоидизъм - тиреоидът на Хашимото. Добрата новина е, че
туморите на щитовидната жлеза са сравнително рядко заболяване
- Какви са симптомите на споменатите болести?
- Намалената секреция на щитовидни хормони води до умора, суха кожа, повишена чувствителност към студ, проблеми с паметта, наддаване на тегло, бавен пулс, сънливост, нарушено кръвно налягане и запек. Симптомите при свръхсекреция са: сърцебиене, изпотяване, треперене на крайниците, диария, редукция на тегло, хиперпигментации, репродуктивни нарушения. 
Симптомите са неспецифични, поради което често нарушенията във функцията на щитовидната жлеза се откриват случайно при профилактични изследвания или при консулт с друг специалист, най-често невролог или кардиолог.
- Как се поставя точната диагноза? 
- Точната диагноза се поставя чрез медицински прегледи, лабораторни тестове и образни изследвания. Първоначална представа за функцията на щитовидната жлеза дават  тестовете за нивата на TSH, FT3 и FT4.  Повишено TSH и понижени или нормални FT4 и FT3 в кръвта са индикация за хипофункция на щитовидната жлеза, докато обратното - ниско TSH и високо FT4 - за хиперфункция.
Чрез допълнителни изследвания на тиреоидните антитела (МАТ, ТАТ, TRAb) може да се установи или изключи наличие на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Изследването на ТSH-рецепторните антитела (TRAb) е чувствителен и специфичен метод, позволяващ бързо разпознаване на Базедова болест. Калцитонин е туморен маркер за медуларен карцином на щитовидната жлеза. 
Изследванията, които се заплащат от НЗОК, са TSH, FТ4, Анти ТПО-МАТ. Тестовете за  FТ3 и Анти ТГ-ТАТ се назначават по преценка на лекуващия лекар и се заплащат от пациента. 
При заболяване на щитовидната жлеза може да има отклонения от нормите на някои важни микроелементи и витамини (желязо, вит.D и B12), а също и на биохимичните показатели в организма на пациента като кръвна захар и холестерол. Затова се правят съответните тестове. Препоръчва се и изследване на имунореактивен инсулин, за да се изключи
инсулинова резистентност, която често се провокира от намалената функция на щитовидната жлеза
Ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза чрез ехограф е неинвазивен, бърз и точен метод  за първоначална оценка на морфологията на тиреоидния паренхим. За да оценим дали даден тиреоиден възел е доброкачествен или злокачествен, се прилага тънкоиглена аспирационна биопсия. Пациентите не бива да се плашат от биопсията, тя е миниинвазивен, лесно изпълним и безболезнен метод. Ракът на щитовидната жлеза не е присъда. Най-разпространеният папиларен вид е нискорисков и се лекува, а другите по-агресивни видове тумори се срещат изключително рядко. 
- Как се лекуват заболяванията на щитовидната жлеза? 
- Най-общо лечението е медикаментозно и хирургично. При увеличено производство на щитовидни хормони се предписват лекарства, които блокират този процес. При хипофункция се прилага хормонозаместваща терапия. Хранителни добавки, съдържащи селен и цинк, се отразяват благоприятно. 
Към хирургично лечение се пристъпва при наличие на големи възли, които притискат съседни структури, и при злокачествените заболявания на щитовидната жлеза. При противопоказания за оперативно лечение се прилага радиойодтерапия. 
- Кои са рисковите фактори за възникване на тиреоидните заболявания? 
- Има два вида рискови фактори - генетични, свързани с наследствеността, и външни, свързани с влиянието на околната среда. Гените играят важна роля за нашето съществуване и можем да наследим от роднините си определен набор от гени, които под въздействие на отключващ фактор да доведат до заболяване.
Наследственият фактор е водещ при възлите на щитовидната жлеза, Хашимото и Базедова болест
Затова е важно, ако в семейството има такава болест, първородствениците, особено от женски пол, да се изследват. Външните фактори са: вирусни и бактериални инфекции, излагане на химикали и радиация, тютюнопушене, дефицит на мед, селен и йод за ендемичните райони, емоционален стрес, някои лекарства /например амиодарон, използван при ритъмни нарушения/. 
- Профилактични прегледи от каква възраст се препоръчват? 
- Профилактичнните прегледи започват от раждането с неонаталния скрининг още в неонатологичните отделения. В България всички новородени се изследват за вроден хипотиреодизъм между 2-5 ден след раждането с кръв, взета от петичката на бебето. При установяване на заболяване се известяват родителите, правят се допълнителни изследвания и започва лечение.  
Трите критични периода за появата на тироидните  заболявания са пубертетът, времето около бременността и раждането, както и менопаузата. Добре е тогава да се направи скрининг.  
На скрининг подлежат безсимптомни пациенти или с нетипични оплаквания, хора с фамилна обремененост. Изследването на щитовидната жлеза е важно за пациенти със сърдечно-съдови заболявания, повишени нива на холестерол и триглицериди, затлъстяване и депресии, при захарен диабет тип 1, Синдром на Даун и други автоимунни болести като лупус, ревматоиден артрит и Адисонова болест. Скрининг се прави на пациенти, които са на лечение с литиеви препарати, амиодарон, радиойод, при лъчетерапия на друго злокачествено заболяване, повишен пролактин и чести спонтанни аборти.
След навършване на 50 години е препоръчително човек да се изследва на всеки 5 години
а при лицата с фамилна обремененост или повишен риск за развитие на хипотиреоидизъм интервалът може да бъде скъсен.
- Какви са Вашите съвети за здрава щитовидна жлеза? 
- Тиреоидните болести водят до усложнения, затова е важно да си обръщаме внимание рано, особено на нетипичните симптоми. Хранителният режим има значение. Важно е в менюто ни да присъстват повече фибри чрез консумация на плодове и зеленчуци, да намалим употребата на животински мазнини. Препоръчителен е приемът на антиоксиданти, особено на селен, който е незаменим микроелемент и има противовъзпалително действие. Щитовидната жлеза е един от органите с най-голямо съдържание на селен. Той има мощно имуномодулиращо действие, участва в процеса на конвертиране на Т4, в по-активния щитовиден хормон Т3. Без селен този процес не би могъл да протече. Проучвания показват, че селенът понижава антителата (anti-TPO) и подобрява ехографския вид на жлезата, т.е. намалява или поне забавя патологичния процес в нея. Препоръчителната доза е 100 микрограма дневно за 6-9 месеца. 
Друг важен микроелемент е цинкът. Той също участва в синтеза на активния щитовиден хормон Т3 и допринася за нормалното функциониране на имунната система, защитава клетките от оксидативен стрес, поддържа нормалното състояние на костите. Дневният прием на цинк не трябва да надвишава 25 милиграма. 
От ключово значение за здравето на щитовидната жлеза е и витамин D3. Проучвания показват връзка между ниските му нива в организма и развитието на тиреоидит на Хашимото.
Намаляване на хроничния стрес, повишаване на физическата активност, отказ от тютюнопушене
са другите препоръки, които е добре да се спазват. 
Бих искала да обърна внимание, че пациенти, които са на медикаментозно лечение редовно трябва да проследяват нивата си на ТSH и FТ4. При възли на жлезата е необходимо ехографско проследяване на всеки 6 месеца, а при съмнителни възли да се направи биопсия за ранна диагностика на злокачествено заболяване. 
- Нужен ли е допълнителен прием на йод при заболяване на щитовидната жлеза?
- Единственият орган в човешкото тяло, който ползва йод, е щитовидната жлеза. Йодът участва в синтеза на щитовидните хормони. Излишният йод се отделя с урината и организмът се освобождава от него. Приемът на калиев йодид блокира работата на щитовидната жлеза и тя спира да усвоява йод. Два милиарда души в света са изложени на риск от йоден дефицит. В България няма йоден дефицит, което е резултат от универсална национална йодна профилактика с йодирана българска готварска сол, която е започнала още през 1994 г. и е актуализирана през 2005 г. Контролните изследвания през този период доказват достатъчен прием на йод от населението и не се е налагало допълнителен прием на йодни таблетки.

Мартин ГЕОРГИЕВ