Между двете световни войни, Първата и Втората, е настъпил един относително спокоен период, през който България изживява истински стопански възход, а Русе е един от първостепенните икономически центрове в страната с многобройни предприятия, фабрики, занаятчийски работилници, търговски фирми, банкови и застрахователни учреждения. Това казва Йовчо Стоянов, единият от съставителите на албума „Русе в миналото“ с фотографии от третото и четвъртото десетилетия на 20 век. Снимките са удивително ясни, в тях хората днес ще видят познати, но и изненадващи кадри, които показват как са изглеждали сгради и улици преди около век.
Градската градина с високата ограда
характерна за такива зелени пространства в големи европейски градове, Съдебната палата на все още относително пустия централен площад, Главната улица „Александровска“, фабрики, магазини, жилищни сгради, които оформят облика на някогашен Русе, оживяват на страниците на луксозно и най-вече стилно оформения албум. Една голяма част от обектите на черно-белите снимки съществуват и днес - като емблематичното Доходно здание, други вече са останали в миналото, трети са заплашени поради различни причини от гибел. И в това отношение албумът, който беше представен преди дни в Регионална библиотека „Любен Каравелов“, носи дълбок смисъл и мъдри послания. Огромният интерес, който предизвика тази инак лишена откъм фанфари и парадни речи премиера, доказва недвусмислено, че скромният тираж, в който засега е издаден албумът, може да бъде само начало на едни по-сериозни параметри. Няколкото десетки екземпляра, които бяха поставени на масичка във фоайето на библиотеката, се разлетяха буквално за минути и най-задаваният въпрос беше кога може да се очаква допечатка и как човек може да си гарантира такава придобивка. 
Русе винаги се е гордял със своето минало. И с право. Не са едно и две изданията, които по различни начини припомнят величието на града, който напълно закономерно е бил сред градовете, спрягани за столица на новата българска държава. В тези издания задължително присъстват снимки - илюстрации на най-добрите и плодотворни години за Малката Виена. Макар че често пъти тяхното качество не е на кой знае каква висота, читателят винаги е склонен да приеме компромиса, като отдаде недостатъците на несъвършенствата на техниката някога. 
Но ето че новият албум „Русе в миналото“ доказва нещо съвсем различно - че преди столетие техниката е била в състояние да произведе изключителен продукт, който днес не е лесно да се възпроизведе. 
Какво е уникалното на този албум? Това обяснява Йовчо Стоянов: „Снимките, които сме подбрали и подредили, са с уникално качество, което се дължи на това, че 
изображенията са заснети на стъклени фотографски плаки - това гарантира невероятно ясни образи
като се виждат с големи подробности не само сградите, улиците и другите забележителности в града, но и дребни детайли като надписи, названия, рекламни табели. Навремето с тази техника на фотографските плаки заснемането е било истинско изкуство. Фотографът внимателно подбира мястото, откъдето ще снима, ракурса, времето, в което ще застане зад триногата с фотоапарата. Той прави не повече от две-три снимки дневно. След това започва другото свещенодействие - обработването на плаката и отпечатването на самата фотография“. 
А откъде са плаките - този едва ли не музеен експонат? Главната заслуга за тях е на съавтора на Йовчо Стоянов - Илиян Илиев. Той е русенец, изявен колекционер на всичко, свързано с миналото на Русе, и със специални интереси към военната история и към етнографското богатство на България, обяснява Стоянов. Именно Илиев, който в момента е генерален консул на България във Валенсия, издирва наследниците на баща и син Паскови - Григор и Георги, от прочутото фотоиздателство „Григор Пасков“. Тъкмо то в първата половина на 20 век заснема пейзажи и гледки от множество български градове и местности и ги превръща в пощенски картички, разпространявани в цялата страна. Григор Пасков (1870-1954) е един от най-известните български фотографи, през 1923 г. основава фотоиздателството, а по-късно фирма „Струма“ за производство на фотохартия. Неговият син Георги (1903-1975) изучава фотография в Германия, след което се включва във фотографската дейност на баща си. В продължение на четвърт век той обикаля цялата страна и заснема градове, курорти, забележителности, в това число и народни носии от различните области на България. Издаваните хиляди илюстровани пощенски картички са били известни с изключителната прецизност, а фирмата оставя внушително фотонаследство. 
За съжаление, бомбардировките по време на Втората световна война унищожават една част от безценните плаки, след 1944 година и национализацията друга внушителна част от това богатство преминава във владение на предприятието „Българска фотография“ и след началото на демократичните промени плаките стават притежание на несъвсем известни „ценители“. Трета част остават запазени от наследниците на фамилията Паскови. Илиян Илиев успява да закупи голяма част от съхранените плаки, в това число и от Паскови, като 
сред скъпоценните придобивки са всички негативи, свързани с Русе
Тъкмо те се появяват върху страниците на албума „Русе в миналото“. 
Работата по текстовата част с данни, дати, цифри и пояснения е на Йовчо Стоянов. Постарал съм се да подготвя не особено подробна, но необходима информация за заснетите обекти, която дава представа за икономическото развитие на града по онова време, за промишените предприятия, финансовите институции, транспорта и комуникациите, за архитектурата и благоустройството, за администрацията, държавните учреждения, общинските служби, училищата, спортните клубове, казва Стоянов, като пояснява: „Всички снимки са придружени с кратки описания за времето и мястото, за които се отнасят. За по-добра ориентация почти навсякъде има направена връзка с настоящето. Където е възможно, е дадена информация за фирмите, сградите или личностите, свързани със съответните изображения. Снимките са подредени съгласно номерацията на самото фотоиздателство „Григор Пасков“. Названията са на български и английски, има и резюме на английски“. 
Този албум е една моя сбъдната мечта, признава Йовчо Стоянов. Самият той не е кореняк русенец. Роден е в неголямото градче Средец (бивше Грудово), завършва Механотехникум в Бургас със специалност „Студена обработка на металите“, а след това идва в Русе, за да кандидатства в тогавашния ВИММЕСС по новата за него време специалност „Автомобилен транспорт“. За първи път дойдох тук за кандидатстудентския изпит, бяхме се настанили в хотел „Рига“ и тогава за първи път разгледах града - 
останах не просто очарован, а направо покорен от архитектурата на Русе, от атмосферата, от хората
разказва Йовчо Стоянов. Това очарование не само не го напуска през годините на следването, но се задълбочава и го връща към неговите пристрастия към историята и географията от детските и ученическите години. Малко преди да се дипломира, свързва живота си с едно русенско момиче и това окончателно предопределя всичко, което предстои да му се случи. „Жена ми е от стария русенски род Милушеви, къщата им е била в самия център на града, от тъста си имам една книжка за града от 1936 година, пълна със старинни снимки - покрай нея започнах да се интересувам от миналото и да издирвам разни интересни факти и архивни документи. Но фактически едва след моята петдесетгодишнина започнах сериозно и задълбочено да се занимавам с изследването на миналото. Постепенно се открихме ентусиасти в тази посока и така се стигна до създаването на сдружение „Русчук“, обяснява Стоянов. 
Днес страницата във Фейсбук 
„Русчук - Старият Русе“ вече има повече от 27 000 последователи
„Този контакт с хората е много важен - ние не знаем всичко и когато пусна някоя снимка и напиша нещо, се случва да получавам не само поздравления или носталгични спомени, но понякога и поправки, уточнения, коментари. От друга страна, мнозина се чувстват провокирани да изпратят свои снимки, да споделят собствените си открития или търсения. Оказва се, че много русенци пазят снимки и материали, свързани с фамилиите си, някои искат да ги споделят, други - не. Но по-важното е, че по този начин се завръщаме към историческата памет, към миналото, което трябва да помним и да оценяваме ролята му за днешното време и за бъдещето ни. А пък аз така успях да вляза в контакт с наследници на известни русенски родове, което помага за работата на сдружението - Бурови, Сапунджиеви, Мантови“, разказва Йовчо Стоянов. 
„Досега „Русчук“ има два реализирани проекта, спечелени по програма „Култура“ на Общината. Единият върна за нов живот часовника в Регионалната библиотека, издадохме и книга. За това много ни помогнаха нашите приятели и съмишленици Толя Чорбаджиева, началник на Държавен архив-Русе, и Александър Първанов, трепетен радетел на опазването на историческата памет. Другият проект ни даде възможност да покажем 
стария Русе във фотоси в единия от подлезите на Кръговото
Скептиците бяха убедени, че няма да минат и дни и фотосите ще бъдат обезобразени от драсканици със спрей. Е, това стана едва седем месеца, след като ги подредихме. Разбира се, щеше да бъде по-добре, ако преди това стените на подлеза бяха изчистени от грозните надписи, но за нас е по-важно, че хората спират пред снимките, разглеждат и може би това ги кара да се замислят“, гледа оптимистично Йовчо Стоянов. 
Албумът „Русе в миналото“ обаче не е издаден по проект. От една страна, това затруднява работата и осъществяването на идеята, тъй като такова издание - на добра хартия, с качествени отпечатъци, с твърда корица - иска доста средства. Но пък фактът, че не дължим никому нищо, ни дава свобода, обяснява бургазлията, превърнал се в един от най-вдъхновените и ентусиазирани русчуклии. Мечтата си за албума той лелее от 2017 година, когато в съществувалия тогава център Будахаус подрежда заедно с съмишленици табла със снимки от едновремешен Русе. Тогава си пожелах албума, признава той. Когато с Илиян Илиев се изправят пред истината, че сами ще трябва да намерят парите за издаването, Йовчо решава да се обърне към почитателите във Фейсбук: „И методът проработи - така събрахме средства за 40 албума, имахме и малко събрани пари от продажбата на календари, които правим всяка година - и така пристъпихме към издаването“. Първите 30 екземпляра са номерирани и надписани за хората, които предаварително са ги платили. Още приблизително толкова се разпродават за отрицателно време. Сега Стоянов събира заявки и предварителни плащания за допечатката, коя ще даде възможност на още русенци да се сдобият с ценния албум. Най-пряката връзка може да се направи през страницата в социалната мрежа. Там всяка вечер до късно Йовчо Стоянов споделя нови находки, обсъжда снимки и архивни документи, води виртуални разговори със съмишленици и опоненти. Той казва: „Иска ми се не да гледаме миналото през розови очила, защото и тогава е имало и мошеници, крадци и разни негативни явления, но все пак да откроим акцентите върху хубавото, смисленото, положителното - за да опазваме това, което е било, да го надграждаме и да отворим вратата към него за младите, които дори не подозират на какво богатство са наследници“.