Тази година се навършват точно 70 години от драматичните събития през 1944 година, когато от януари до април София е бомбардирана на няколко пъти. Столицата е буквално срината и са дадени много жертви.

Това е войната, която роди легендата за Димитър Списаревски - един от летците-изтребители, защитавали небето на България, загинал едва на 27 години във въздушен бой през декември 1943 година и останал в авиационната ни история като първата "жива торпила", както и подвигът на друга жива торпила поручик Неделчо Бончев.

По време на Втората световна война /1939-1945/ управляващите вземат страната на Тристранния пакт, влизайки в съюз с хитлеристка Германия. През март 1941 г. българският министър-председател професор Богдан Филов подписва протокола за присъединяването към силите на Оста. Във войната София е бомбардирана на няколко пъти в периода от ноември 1943 година до 17 април 1944 година. Последната дата военната ни история отбелязва като "Черния Великден", а най-тежкото въздушно нападение над София е от 30 март 1944 г. Още сутринта на този ден небето над столицата е изпълнено от 253 бомбардировача и 223 изтребителя. Над София са изсипани 960 тона бомби, избухват над 2000 пожара, загиват 139 души, разрушени са 3575 сгради. Страната ни се отбранява със самолети от изтребителен орляк, загиват поручик Иван Бояджиев, фелдфебел Йордан Кубадинов и фелдфебел Христо Цанков.

О.з. майор Лазар Иванов днес е на 91 година, а по време на бомбардировките е бил едва 21-годишен. Бомбите го заварват, докато е войник във Враждебна. Там той води летателния дневник за старта на полетите и нанася данните за противниковите самолети, които прелитат над София и България, за да бомбардират нефтените находища и инсталации в Румъния. На 10 януари 1944 г. е бомбардирана София и летище Враждебна. "Бомбардираха ни, защото бяхме съюзници на германците. Ударът беше нанесен с около 200 американски самолета и около 100 изтребителя. За отбраната на София бяха определени 70 самолета и изтребителя, базирани в Божурище и Враждебна", разказва пред БГНЕС възрастният днес мъж, който с пълна ясното посочва дни и цифри. Лазар Иванов заяви, че тогава във Враждебна е била сформирана малка германска част, която обаче не указва особена съпротива. Силите по време на въздушната схватка са неравностойни, съотношението на нашите изтребители е било 1:15 в полза на съюзническите лайтинги.

При дневната бомбардировка електрическата мрежа е повредена и сирените не могат да свирят, създава се паника и софиянци са принудени да напуснат столицата, спомня си майор Иванов. Освен за първата жива торпила, мъжът разказа и за втората – поручик Неделчо Бончев, който след сблъсъка с американската "летяща крепост", оцелява. Според историческите данни той е паднал в плен, но майор Иванов не знае по-нататъшната му съдба. "С бомбардировките над София САЩ искаха да се откажем от съюза с германците", казва той. На 29 март 1944 година 50 бомбардировача хвърлят разноцветни ракети над София, разрушителни и запалително бомби. На 30 март до 800 противникови самолета бомбардировачи, охранявани от лайтинги, хвърлят бомби из цялата страна. От Божурище тогава излита група от трима летци, които свалят по 3 противникови самолета. На 29 март противникът пуска няколко бомби върху летателното поле във Враждебна и нашите не могат да излетят, спомня си още майор Иванов.

"На 17 април – Великден - е най-жестокото въздушно нападение половината от нашите самолети бяха свалени или повредени. Съюзниците нападнаха София с 300 крепости и 200 изтребителя", разказа майорът. При боя от 2/6 орляк Враждебна загиват четирима. Лазар Иванов заяви, че на летците давали аванс вместо заплати, тъй като не стигали парите. "Сиромашка държава, живите торпили, както ги наричаха летците, се хранеха с хляб сол и лук", казва той и уточнява, че това се случва след 17 април.

Майорът си спомня, че когато с негов приятел се разхождали по това време в София тя била празна. "Празна беше, аз като минавах само котки имаше - тук – таме видим някой. Всички избягаха от бомбардировките", добави той. Според възрастния мъж, който е член на Съюза на ветераните от войните, тези неща се забравят. " Хората се изродиха, няма човещина. Трябва да се помнят. Ние българите трябва да сме единни, а не разделени. Опомнете се! Как може да правим 100 партии и все различни. Войната е унищожение на хора и всичко. 15 летци от нашите загинаха, от 30 летци – това са половината", пресмята с мъка о.з. майор Лазар Иванов.