Стойчо Стоев е роден на 15 август 1962 г. в Разград. Играе за "Локо" (Сф) в периодите 1981-1989 и 1992-1993 г. Между тях е футболист на гръцкия "Пансерайкос". Има 4 участия в националния отбор на България. В евротурнирите записва 8 мача с 1 гол. Общо в "А" група рита в 178 срещи и се разписва 59 пъти. Започва треньорска работа във футболния колеж в Банкя през 1994 г. Мести се в Детско-юношеската школа на "Локо" (Сф). През сезон 1997/1998 е помощник на старши треньора на мъжкия състав Христо Бонев. От 1999 до 2001 г. е селекционер на юношеските национали до 19 г. При него там играе сегашната голяма звезда на българския футбол Димитър Бербатов. От 2001 до 2003 г. е наставник на "Академик" (Свищов). Следващия сезон води "Хасково", а после се връща за 3 г. в школата на "Локо". От 2007 до 2009 г. работи в "Чавдар" (Етрополе). Дебютира като треньор в "А" група начело на "Спортист" (Своге) през сезон 2009/2010. През септември 2010-а поема "Миньор", където остава 2 г. През 2012 г. бие "Левски" на "Герена" с перничани и това води до оставката на "синия" треньор Николай Костов. После удря и ЦСКА. През пролетта на миналата година води за месец "Монтана", с който направи 0:0 на "Герена". Следва кратък престой в "Академик" (Свищов), за да се стигне до 20 юли, когато поема "Лудогорец". С разградския тим стига до 1/8-финал в Лига Европа. Семеен е. Със съпругата си Цветанка имат син Ивайло (25) и дъщеря Стефани (15).

- За разлика от всички останали треньори у нас досега не сме видели Стойчо Стоев ядосан. Как овладявате нервите си, а дори и в малкото трудни и неприятни моменти досега в "Лудогорец" винаги се появява и усмивка?

- Аз съм позитивно настроен човек и може би всичко идва оттам. По принцип вътрешно не съм чак толкова спокоен при мачовете. Има такива, които ме изнервят. Явно се контролирам добре и не показвам емоция по лицето си.  Стремя се по никакъв начин да не показвам негативни емоции, защото от собствен опит знам, че това няма как да помогне, а по-скоро може да попречи.

- Много уравновесен бяхте и на терена, сигурно сте такъв и в живота. Откъде това търпение и позитивност?

- Човек си изгражда поведението във времето. Един е позитивен, друг - негативен. Аз съм от първите. В момента в "Лудогорец" като цяло нещата вървят добре и обстановката е позитивна. Имало е и моменти, в които не всичко е било както трябва, но и тогава съм приемал ситуацията реалистично. С екипа ми гледаме да изчистваме грешките. Въпреки че е имало такива, не съм изпадал в крайности към футболистите, а съм подхождал със спокойствие.

- Досега въобще ли не ви се е случвало да се развикате на някой футболист?

- В съблекалнята съм бил и по-строг, но не съм крещял.

- Да се върнем към началото в "Лудогорец". На 20 юли миналата година поехте отбора, а точно 8 месеца по-късно завърши еврокампанията с отпадането от "Валенсия" в Лига Европа. Преди това водехте "Академик" (Свищов). Едва ли сте си представяли такъв скок.

- Определено. Ще излъжа, ако кажа, че нещо такова ми е минавало през главата. Поех отбора уверен, че мога да се справя със ситуацията. Наистина отидох в шампиона на България, а преди това съм работил в отбори от по-ниска класа. Това обаче не ме притесни. Имах увереността, макар че в живота няма никога гаранция.

- Какво отвърнахте на поканата на собственика Кирил Домусчиев да поемете "Лудогорец"?

- Попита ме дали съм готов в тази ситуация да се справя. Отборът бе паднал с дузпи за суперкупата, а после загуби от "Слован" и "Любимец". Казах му: Да, напълно. Той отвърна: Това обаче е шампионът. Отговорих му: Знам, все пак следя българския футбол.

- Какво заварихте и първо променихте там?

- Имаше затормозеност заради загубите. Отборът се чувстваше неуверен. Проблемът бе най-вече психологически. Всеки се бе затворил в себе си. Говорих с всички поотделно. Трудно е да изкопчиш какво точно става. Всеки малко или много мислеше, че
вината е у другите. Затова и първата ми задача бе да ги обединя.

- Започнахте направо с евромач, с какъвто дотогава не сте имали опит. Какво е чувството от Свищов да идеш да водиш двубой от квалификациите за Шампионската лига?

- И аз преди време си зададох този въпрос. Беше интересен момент. Трябваше да се представим добре и то взе, че се получи, а и продължи по-нататък. За себе си мога да кажа, че от тези първи мачове до тези срещу "Валенсия" направих много голям скок в треньорската професия. Знам как се чувствах в началото и колко увереност бях натрупал в края.

- Всъщност как се разбирате с футболистите на "Лудогорец"? Там българите са малко.

- При индивидуалните разговори - с преводач. Чисто футболната комуникация става лесно. Футболният език е като есперанто.

- Доколко има значение това, че освен перфектните условия за подготовка отборът е локализиран в Разград? Там няма много изкушения за футболистите. Често има случаи на бързо побългаряване на чужденци.

- Това е важен елемент. Чужденците често се поддават на изкушения. Животът в България е хубав, особено по заведенията.

- Кога усетихте, че може да се постигне нещо в Европа? След мачовете с "Партизан" ли?

- Отстраняването му ни даде увереност, че и в групите може да се справим нелошо. Следващите мачове с "Базел" обаче ни показаха, че имаме още много да се учим. Този отбор бе от друг калибър. Виждаше се, че му отстъпваме. И това най-вече в самочувствието, което той има. Ние им поведохме с 2:1, а се виждаше как те са уверени, че ще дойде момент и ще променят статуквото. В края на европейската ни кампания и ние придобихме подобна увереност. В мача срещу "Лацио" до последно вярвах, както и футболистите, че можем да постигнем нужния резултат, за да продължим. Въпреки че два пъти резултатът бе негативен за нас. Показахме упоритост, която подхожда на сериозен отбор.

- Негативно настроените срещу "Лудогорец" твърдят, че всъщност тя е била лека - ПСВ в слаба форма, също и "Динамо".

- Каквото и да кажа, винаги ще има хора, които няма да са съгласни. По принцип това са сериозни отбори. Има разлика от това да не си във форма в Холандия и в България. "Динамо" е с бюджет от 20 млн. евро. Нашият е 5 млн. "Черноморец" (Одеса) също е много солиден финансово, а и излезе от групата. Може и да не са били във форма, но това със сигурност са отбори над нашето ниво. Да не говорим за "Лацио".

- На мен не ми се вярваше, че след 3:2 за италианския тим ще се стигне пак до добър резултат за "Лудогорец".

- Тук ни помогна този процес на развитието на отбора. Ако мачовете с "Лацио" бяха през лятото, едва ли щяхме да се справим. В Лига Европа отборът ни се развиваше с всеки един изминал мач. Най-важното е, че винаги играехме с мисъл за победа, не се затваряхме и не чистихме безцелно топката. Това е основата, трамплинът да се върви нагоре. Стремим се да играем футбол, който да привлича хората, и явно успяхме, защото на стадиона дойдоха много неутрални фенове, както и такива на други отбори.

- Срещу "Лацио" обаче имаше и български фенове, които викаха срещу "Лудогорец". Как приехте това?

- Всеки е свободен да прави каквото си иска. За мен човек първо е българин, а след това фен на някой отбор и трябва да подкрепя българското. Иначе аз специално бях концентриран върху мача и не ми направиха впечатление тези викове. По-важното бе радостната реакция на другите хора по трибуните след последния съдийски сигнал. Те напълниха стадиона за следващия мач с "Валенсия". Много българи ни подкрепяха и в Испания. Аз лично се почувствах много горд и развълнуван от това. Във Валенсия хората направиха шпалир, през който минахме и ни ръкопляскаха. Това нещо трудно може да се опише.

- С какво "Лудогорец" успя да заслужи това признание и за има-няма 5 г. да стане №1 у нас?

- Всичко идва от собственика, който дава парите, и организацията в управлението на клуба. Условията са много добри. Всеки знае какви са му задълженията. Добра скаутска мрежа. Добър синхрон между скаути и треньори. Основите са били положени правилно и има стремеж за надграждане.

- Все пак липсата на публика в Разград не е ли проблем?

- На мач идват между 2000 и 3000 човека. За един 35-хиляден град това е нормално. Наистина нашият отбор няма традицията на големите в България, но със сигурност е добър модел за подражание за тези, които искат да разберат как в такива кратки срокове може да се постигнат тези неща.

- Разкажете все пак как празнувахте серията от успехи в "Лудогорец"?

- Сигурно ще е учудващо, но изключително скромно почти винаги. Имаше голяма еуфория след втория мач с "Партизан", след който стана ясно, че ще играем в групова фаза. Той беше един рубикон за отбора, тъй като предишната година бе отпаднал много рано. Нормално е да е имало притеснения, че това може да стане и срещу "Партизан", все пак сръбска школа. Затова и отстраняване бе прието по-еуфорично. След това при "Айндховен" все едно бяхме победили някой отбор в България без особени качества, не искам да обиждам никого. След мача пихме по една бира с хората от щаба и си говорихме, че се чувстваме все едно постоянно си бием такива отбори. Равният в София с "Черноморец" ни осигури излизане от групата, но то нямаше много време за радост, тъй като след 3 дни имахме мач с ЦСКА. Да, такива победи не се бяха случвали нито на мен като треньор, нито на футболистите. Беше нещо ново и радостно. Приехме го като нещо нормално, защото това все пак е наше задължение като професионалисти. Така че не е имало някакви поливания в съблекалнята или такива неща. След отстраняването на "Лацио" в 1/16-финалите собственикът обяви, че трябва да се отпразнува, и имаше купон. И там нямаше нищо фрапиращо.

- Оттук накъде? Ако трябва да се продължава нагоре, следват групите на Шампионската лига.

- Първо трябва да станем шампиони. Ние още в началото на сезона единствени казахме, че "Лудогорец" ще се бори за титлата. Другите под сурдинка споменаваха по нещо. Първенството ще е много сериозно, особено сега във втората фаза. Може да стане доста завързано, защото в първата седмица мачовете са равностойни. Затова е и твърде рано да се говори кой ще стане шампион. Нашата цел обаче е тази. Задължително е и лятото да се направи надграждане, ако искаме да продължим нагоре. Отборът трябва да се развива. Това става с привличане на нови качествени футболисти. Още от февруари започнахме да мислим за лятната селекция на определени постове, при които да се вдигне нивото на отбора. Следи се ситуацията при дадени футболисти. Ще видим във времето дали ще можем да привлечем набелязаните. Всичко зависи, разбира се, и от цената им.

- Виждате ли се като треньор в "Лудогорец" тип "Фергюсън" - дълги години наред?

- Трудно ми е да кажа. Предполагам, че и Фергюсън едва ли се е виждал в началото треньор за толкова дълго време на "Манчестър Юнайтед". (Смее се.) Треньорството е особен занаят. Ситуацията бързо се изменя. В един момент си на върха, а в следващия - в подножието. Моята цел е да раста в професията си. Имам амбицията да се развивам. В никакъв случай не се задоволявам с постигнатото. Искам да продължа, дай боже да го постигна.

- Договорът ви е до лятото. Има ли развитие около продължаването му?

- Не сме имали време да седнем да го обсъждаме със собственика. Той е ангажиран с бизнеса си. Виждаме се за малко преди или след мач. Може би най-рано в края на април ще говорим. В интерес на истината това на този етап не ме вълнува.

- Собственикът Кирил Домусчиев обяви, че трудно бихте работили в ЦСКА или "Левски", но всеки български треньор иска да бъде в тези клубове.

- Въпрос на виждане. Предполагам, че е имал предвид, че "Лудогорец" е едно солидно стъпало и другите отбори в България нямат неговата стабилна основа. Може би в "Ботев" (Пд) се стремят да направят нещо значимо. Говоря за база и организация. Не може без такива неща и финансиране да се говори, че един отбор е сериозен. В това отношение "Лудогорец" е №1 у нас. Но "Левски" и ЦСКА са отбори с традиции и са величини във футбола ни. Иначе не съм се замислял за работа там. Никой не знае, може и да се случи.

- Успешна ли е според вас новата формула на първенството? Във втората седмца има недоволни.

- Нормално. Изпадащите почти се знаят, два-три отбора не играят за нищо. В първата половина обаче почти всички имат амбиции за медали и Европа. Затова и конкуренцията е много по-голяма, а мачовете - интересни.

- Напоследък се увеличава конфронтацията между "Лудогорец" и втория "Литекс". Защо се получава така?

- Получават се ситуации, при които единият клуб реагира по-остро и обратното. За мен водещото трябва да е футболът. Така беше в Лига Европа. В България много се говори за съдиите и други неща около футбола. Затова и разликата за нас е голяма.

- Щеше ли да е най-щастливият треньор Стойчо Стоев, ако бе постигнал всичко това с "Локо" (Сф)?

- Възможно е. В този клуб съм от 10-годишен. В него съм се изградил като човек. Живея на 5 минути от стадион "Локомотив". Това няма как да се забрави. Там ми е като роден дом. Всичките ми приятели и близки са там. Аз обаче съм професионалист и като такъв трябва да си гледам задълженията в "Лудогорец".

- Какво всъщност смятате да направите за развитието си в професията и влече ли ви работата в чужбина?

- Имам желание да се пробвам и в чужбина. Минавало ми е през главата. Вътрешно си го желая един ден да стане. Да се сблъскам с нещо ново, както се сблъсках с воденето на "Лудогорец". Не, разбира се, на всяка цена. Отборът все пак трябва да има ниво, както и първенството. Иначе за един треньор е ясно - трябва постоянно да си в крак с новите тенденции и да се развиваш. Иначе много бързо можеш да отпаднеш. Сега съм се хванал да уча и английски, макар че не ми остава много време.

- Това за семейството сигурно е съвсем кът. Как се справяте?

- Така е. Напоследък почти не си виждам семейството. Единственото хубаво е, че "Лудогорец" имаше много мачове в София. Макар че рядко успявам и да се прибера за малко вкъщи. Всички в семейството ми обаче проявяват разбиране към ситуацията.

- Сещам се, че съпругата ви беше питала как така сте били "Левски" на "Герена", а след това сте паднали от "Ботев" (Враца). Сега има ли подобни въпроси?

- Тя не ми гледа мачовете с "Лудогорец". Децата не дават от фатализъм. За футбол повече си говоря с тях. Те ми казват какво харесват и какво - не. Критикари са. Аз по принцип трудно мога да им угодя.

- Страстен пушач сте. Искало ли ви се е при напрегнат момент в мач да запалите?

- Не, никога по време на мача, но след това бързо наваксвам.


Интервю на Константин Ботушаров