Симпатична статуетка на актьор, съчетал неподражаемата чаплиновска поза и очарователен уличен музикант, прибави в колекцията си с награди и отличия студентската театрална трупа „Пирон“. Наскоро младите актьори от състава към Русенския университет се завърнаха от Враца, където взеха участие в петнадесетото празнично издание на международния младежки театрален фестивал „Време“. Там те се представиха със своя спектакъл „Глупаци“ на Нийл Саймън, когото някои от световните критици признават безапелационно за най-успешния драматург след Шекспир.
Фестивалът „Време“ в момента е един от най-престижните
театрални форуми в страната, разказа Венцислав Петков след завръщането си от Враца. Той се провежда на всеки две години и е организиран перфектно - целият екип на тамошния Младежки дом е денонощно на разположение на трупите от пристигането им до изпращането, като осигуряват всичко, от което актьорите се нуждаят, обяснява Петков. В тазгодишното издание са участвали младежки театрални формации от Босна и Херцеговина, Чехия, Колумбия, Китай, Латвия, Хърватия, Литва, Холандия, Русия, Полша, Турция, Румъния, Украйна, Великобритания, Българи. Трупата от Колумбия например е пристигнала без тежкия и сложен декор за представлението, който няма как да се пренесе през океана. И декорът е изграден на място във Враца според всички изисквания на екипа. Атмосферата на самия фестивал е невероятна - докато едни от участниците се подготвят за излизане на сцена, други в същото време показват своите представления, а след това оживлението продължава до три-четири часа през нощта, разказва Петков. При това всички участващи състави
пристигат за дефилето в началото и остават през всичките пет дни
на театралния празник - така не само показват какво са „донесли“, но и гледат спектаклите на колегите си. Изпипано е всичко - от баджовете за участниците, гостите и пресата, до оригиналните програми и флаери и пресцентъра на фестивала, обезпечен с 4 компютъра, най-последна дума на технологиите. За нивото на феста говори дори участието на съпътстващите прояви - концерт на джаз секстета на Михаил Йосифов и Сентиментъл Сингърс, пленер на млади художници, арт инсталации и опаковане на фестивалния център. Специално внимание е отделено на няколко театрални работилници, водени от именити режисьори, сред които англичанинът Ричард Финч, преподавател по драма и музика във Великобритания и Южна Африка.
И Венцислав Петков, и актьорите от „Пирон“ със сигурност могат дълго да разказват впечатленията си от фестивала във Враца. За съжаление, паралелите, които неминуемо се налагат между Враца, за която е популярна незлобливата поговорка „Враца - дето гарга не каца“, и Малката Виена, далеч не са в полза на „аристокрацията“. Не е нужно да се ходи далече за примери - достатъчно е да си припомним само току-що отминалия
ученически театрален фестивал с неговата повече от скромна публика
и с това, че участващите трупи си тръгват веднага, след като слязат от сцената. Във всеки случай да се говори за истинско фестивално оживление трудно може да се говори. Как го правят в малка Враца? Може би си струва да се почерпи опит.
Впрочем, младите таланти от „Пирон“ трудно скриват и друго свое огорчение. След категоричния успех на тяхната постановка на сцената на международния фест „Време“ продължава да им горчи от това, че в тазгодишната общинска сесия за т.нар. „малки художествени проекти“ на театралната трупа е отказана сумата от 1800 лева. Парите, които искахме с нашия проект, бяха за наема на зала „Русе“ за 4 представления - по 250 лева, и за рекламни материали, обяснява ръководителят на състава. За младежите, които с ентусиазъм, вдъхновение и талант са подготвили спектакъла, не е без значение дали ще го види и русенската публика, казва Петков. Друг е въпросът, че публиката също има потребност да види тези въодушевени от изкуството млади актьори, които правят истинско изкуство.
Студентският театър се е превърнал в институция, в марка, казва Венцислав Петков и припомня, че „Пирон“ подготвя отлично кандидат-студенти за Театралната академия. И сега трима от младежите - Елена Петрова, Пресиян Кузов и Йордан Неделчев, вече
са се представили блестящо на предварителните изпити в НАТФИЗ
и е само въпрос на време да си видят имената в списъците на приетите. Аз нямам нужда да доказвам що е то театър „Пирон“ - да припомням ли, че миналата година ни бе връчена награда „Русе“, при това в конкуренция с други кандидати, казва известният русенски актьор. Но ето че комисията, която е оценявала малките художествени проекти, е преценила, че трупата няма да получи скромната финансова подкрепа. Друг е въпросът дали въпросната комисия е била достатъчно капацитетна, за да оценява стойности, които са далеч от кръга на интересите и естетическите приоритети на членовете й. Истината е, че бяха отхвърлени немалко качествени разработки, затова пък някои от спечелилите определено не са сред тези, с които Русе ще се гордее. Впрочем миналата година „Веселите уиндзорки“ на „Пирон“, които бяха играни при претъпкана зала, също не бяха зарадвани с финансиране по програма „Култура“. 
В началото на юли „Пирон“ възнамерява все пак
да покаже своите „Глупаци“ на русенска сцена
Дали намеренията ще се осъществят, зависи повече от това колко бързо ще се възстанови Елена Петрова - момичето, което с болки от възпален апандисит все пак е успяло да се справи блестящо с ролята си и едва след аплодисментите на финала „се предава“. Това налага трупата да се върне спешно в Русе и веднага Елена е оперирана. Но стоицизмът също е сред качествата на артистичния екип. По-важно е обаче той да влиза в ход само при екстремни ситуации, а в останалите „Пирон“ да се радва на подкрепа и съпричастие, каквито заслужава напълно.