Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Съвършеното престъпление не съществува. И най-големите бандити винаги допускат някаква малка грешка и от професионализма на добрите зависи ще бъдат ли заловени и наказани лошите. Тази аксиома е потвърдена от една шокираща кражба през далечната 1968 година, разкрита с помощта на необичайна следа.
В една юнска нощ през 1968 година от пощата в Копрвец изчезва металната каса с голяма част от пенсиите на хората в селото. Охрана в сградата по това време няма, няма и сигнално-охранителна техника, затова кражбата е установена едва на сутринта от служителка в кметството, което се намира в една сграда с пощата.
Подобна наглост е непозната в ония времена. Веднага е подаден сигнал в милицията в Русе и светкавично сформирана група криминалисти отива на оглед в Копривец.
На място стават ясни детайлите -
изчезналата огнеупорна каса тежи около половин тон
и е измъкната от пощата чрез тътрене по пода и стъпалата. Пред разбитата външна врата на кметството пък ясно личат следи от гуми, което подсказва, че тежкият сейф е откаран с кола.
Тъй като леките автомобили в региона се броят на пръсти, криминалистите много бързо установяват, че непосредствено преди удара е открадната частна „Волга“ от емблематичния модел с никелиран елен на предния капак - мечта на всеки средностатистически българин в тези години.
Започва издирване на колата и бандитите
От Пътно управление се получава сигнал, че от работилницата на ул.“Христо Смирненски“ /сега бул. „Трети март“/ липсват чукове, секачи, пробои и ножици за метал. От Средна кула пък съобщават, че до пясъчниците в квартала, в района на сегашната асфалтова база, е открита изоставена „Волга“, а до нея има разбита метална каса.
Оперативна група отива на място и вижда надрания като цигарена кутия сейф на земята. Докато криминалистите вземат пръстови отпечатъци, единият от разследващите влиза в съседна къща под предлог, че е жаден и иска от възрастна жена чаша вода.
Подех разговор, в който тя ми даде много ценна информация, спомня си милиционерът.
След полунощ се събудих от много силни удари на желязо. Помислих, че комбайнери си подготвят техниката за предстоящата жътва, но излязох тихичко и видях, че не са работници, а бандити. Четирима младежи бъхтеха  голям метален шкаф в долчинка до пясъчниците, а на високото до кола стоеше момче и се оглеждаше. Както ги пазеше, си събу гащите и клекна по голяма нужда. Успях да го огледам добре - беше с дълга тъмна коса и с червена блуза с ширити вместо копчета. Към 4 часа ударите утихнаха и петимата тръгнаха пеш за Русе, разказва среднощната очевидка.
Описанието като на картина рисуваше Калчо Данчев
/името е променено - б.р./ от криминалния контингент на Русе, разказва милиционерът.
Криминалистите отиват на мястото, на което е пазил Калчо и виждат къде е ходил по нужда. В изпражненията личат люспи и костилки от череши.
Информацията за издирване на Калчо е разпространена по всички районни управления на милицията и следобед на същия ден той е заловен по булевард „Ангел Гецов“ /сега „Липник“/.
Още като го докараха го попитах „Калчо, какво яде вчера и къде се изходи“. Той отговори, че ял череши и понеже бил много гладен, ги поглъщал с костилките“, продължава разказа си криминалистът.
Това окончателно потвърждава подозренията, че Калчо е замесен в кражбата на касата. Следва бърз кръстосан разпит, при който любителят на череши капитулира, признава всичко и посочва съучастниците си.
От думите му се разбира, че обирът на пощенския клон е извършен от петима младежи. Вторият участник в бандата е задържан веднага, а вечерта в Парка на възрожденците, където петимата трябвало да се съберат след кражбата, са арестувани и другите трима. Установява се, че
двамата са непълнолетни, а другите трима са на около 20 години
По време на разпита се разплита и схемата на самата кражба. Единият от групата е от Копривец и не е криминално проявен. Той казва на другите четирима русенци, които имат много кражби в досиетата си, че в касата сигурно има пари, защото пенсиите не са раздадени напълно. Същата вечер е открадната волгата. С нея петорката отива в работилницата на Пътното, задига инструментите, а после с колата се придвижва и до Копривец. След като разбиват входната врата на общината, бандитите влизат в пощата, събарят касата, издърпват я до входа и я натоварват в колата. От тежестта десният амортисьор се троши и затова пред сградата остават следи от дясната задна гума. Въпреки това бандитите стигат с колата до Средна кула, спират до пясъчник, където има вдлъбнатина в земята и с къртовски труд отварят касата, в която за общо разочарование намират само 145 лева.
Ако знаех, че има толкова малко пари, нямаше да се бъхтя с чука, защото ето на какво заприличаха ръцете ми, казва единият крадец и си показа пришките по дланите.
В крайна сметка двамата непълнолетни са изпратени в Бойчиновци, тарторът на групата е осъден на затвор, а останалите двама се отървали с условни присъди.
Четири години по-късно в един горещ юнски ден изчезва сейфът на Захарна фабрика
На място оперативните работници разбират, че касата е производство на СПТУ по машиностроене и е с две полусекретни брави. Във фабриката няма нито охрана, нито сигнална техника.
Разпитани са касоразбивачите в града, но всички имат стабилни алибита за същата нощ. Още същия ден от агентурата сред бандитите идва сведение кой е извършителят на кражбата. Това е
30-годишният рецидивист по прякор Мечо
който веднага е заловен.
За Мечо този удар е дебют в разбиването на каси, но въпреки това бандитът с биография се справя добре. През нощта отива заедно с любовницата си в Захарната фабрика и разбива вратата на касовото помещение. Двамата натоварват 100-килограмовата каса на една от ръчните колички за разнасяне на чувалите със захар и я изнасят на брега на Дунава. Там Мечо чупи ключалките с няколко удара, но не остава доволен - в касата вместо мечтаните хилядарки има само 500 лева. Рецидивистът ги прибира, бута касата в реката, скрива количката и тръгва да гуляе с любимата си. 
По-голямата част от парите са изхарчени още същата нощ в бар „Дунав“, където двойката поръчва на поразия най-скъпите питиета, мезета и шампанско. И точно това е голямата грешка на Мечо,
който се превръща в поредния Господин за един ден
Крадецът е редовен клиент на бара, но едва си плаща сметките и все гледа някой да го почерпи. Изведнъж идва богат като Крез и пръска пари без мярка и без притеснение. Персоналът разбира, че Мечо или е ударил шестица от тотото, или е ударил нещо друго, което е много по-вероятно. Мълвата за неочакваното богатство на криминалния герой се понася от уста на уста и веднага стига до агента на милицията, който пък я предава на когото трябва.
По време на разпита Мечо прави пълни самопризнания и посочва къде е избутал касата, а водолази я изваждат на брега. За тази кражба получава 5 години затвор, а съучастничката му минава само с условна присъда.