Това се повтаря всеки четвъртък и макар че всичко изглежда едно и също, винаги се случва нещо ново - по-добре изпълнена фигура, по-майсторско завъртане, по-екстремно влизане и излизане в изпитанията. Еднаква е само дозата адреналин, която винаги е максимална. И още нещо, което неизменно се повтаря - след всяко такова изживяване задължително трябва да се вземе душ, дори ако човек е бил само зрител. Не за друго, а защото люспи от гумите на бесните автомобили, които правят на пръв поглед нереални фигури и се въртят като играчки, летят из въздуха и полепват по лицето, ръцете и дрехите. Саждите от изгорелия каучук пък лютят на очите, но именно те допринасят за най-голямото удоволствие на дрифт маниаците и са неотменна част от зрелището за тези, които чакат поредното дрифт шоу всеки четвъртък на полигона по пътя за Николово.
Спектаклите започват малко след 6 вечерта
когато полигонът започва бързо да се пълни с всякакви коли и хора. До алеите могат да се видят автомобили на цената на просторни апартаменти в центъра на града, но звездите тук са други. Това са старички и поочукани БМВ-та, които изглеждат като изпаднали в нищета роднини, но само докато собствениците им завъртят контактния ключ и машините започнат да реват като диви зверове.
„При нас екстрите са други“, с усмивка и сякаш с лека ирония споделя един от дрифт маниаците Мирослав Ганев. Те не са няколкозоновия климатроник, кожения салон, навигацията, парктроникът или безбройните системи за сигурност. Важно е това, което се крие под капака и в ходовата част. Точно то остава невидимо за публиката.
Миро е един от хората, които редовно си вдигат адреналина на пистата на полигона и споделя, че чака с нетърпение всеки четвъртък. Тогава настъпва до дъно педала на газта и
шофира така, сякаш изведнъж е открил как да отмени законите на физиката и гравитацията
Казва, че след като приключи с гонките, не изпитва необходимост да кара екстремно и рядко си позволява да демонстрира майсторството си зад волана по градските улици. Освен това както Миро, така и останалите десетина момчета, които редовно дрифтират, си имат „цивилна“ кола за ежедневни нужди и друга, която е предназначена за диво каране.
„Не всеки автомобил може да се върти или по-точно да дрифти в пълния смисъл на думата“, казват майсторите.
А какво е дрифтът, впрочем?
„Видимо изкарване от баланс на автомобила, който обаче продължава да се контролира от шофьора“, веднага обяснява Миро и отново подчертава най-важното - изпускането от контрол на колата е само привидно.
За достигане на такова майсторство е нужен много опит и умения. Момчетата споделят, че най-добър урок за това е практиката и методът „проба-грешка“. Но освен тънкостите на реакциите зад волана много важна роля имат и качествата на самия автомобил.
„Моята кола я купих за 1500 лева, но досега ми струва към 7000“
споделя Миро. И това не е чудно - за да става за екстремното каране на полигона най-важни са настройките на колата, а най-важно от най-важните неща е окачването. То трябва да е специално, тъй като именно то осигурява адреналина в завоите и прави кръгчетата и въртенето нереални. Само задължителното добро окачване струва между 500 и 5000 лева. Мощен двигател, задно предаване и евтини части са другите условия, на които трябва да отговаря колата за дрифт. Затова и почти всички припознават в това описание марката БМВ, която е особено предпочитана и от джигитите на пътя.
Много от любителите на адреналина зад волана прибягват и до още хитрости, с които да направят колата си още по-бърза. Просто я обезкостяват.
„Махат се кори, таван, изолации, седалки, екстри, всичко излишно“, разказват автоманиаците. Така колата става по-лека, а с това набирането на скоростта и маневрирането е далеч по-лесно. По време на дрифтовете автомобилът се износва чувствително, винаги има опасност от удар с друг автомобил и заради това любителите на високите скорости залагат на стари коли. Все пак едва ли има шофьор, който няма да го заболи сърцето, ако
дръпне ръчната, докато кара с форсиран до 7000-8000 оборота двигател
на втора или трета скорост. А това е основната техника, с които дрифтманиаците карат колите си да „танцуват“. Някои разчитат също на играта с  мощността на колата и превъртането на гумите, други „препъват“ автомобила като сменят на по-ниска предавка. Трети пък постигат изкуството на дрифта като използват масата на колата и с резки криволичения наляво и надясно пренасят центъра на тежестта, което води до характерното „усукване“.
След тази атрактивна игра само след около 30 минути резултатът е пукане на гуми. А за немалко шофьори това е истинско удоволствие и момент на екстаз. Всеки, който кара, сменя гуми след всеки дрифт, като на русенския полигон момчетата си носят по няколко комплекта резервни.
„Това са изтъркани стари гуми и от сервизите ни ги дават евтино - на цената на баланса“, обяснява Мартин Петров, който е един от хората, които са се наели да организират срещите в четвъртък и да спазват поне някакви правила по време на тяхното провеждане.
Впрочем Мартин стана известен не само в Русе, но и в цяла България, след като направи изумително предложение за брак на своята приятелка Лидия. Неговото и още три БМВ-та спряха насред магистралата за Варна автобусът към морския град, в който пътуваше вече настоящата му годеница с цел да чуе заветното „да“. „Утро“ разказа подробно  романтичната и луда история, както на атрактивното предложение, така и началото на тяхната връзка. Преди дни пък уникалното трабантче на русенеца стана обект на вандалски изстъпления /за които „Утро“ също писа/, но атрактивното возило вече е в добро състояние и дори се радва на нов собственик.
Освен с организиране на лятната си сватба Мартин се е заел и с каузата да търси начин да изпълни съкровеното желание не само на дрифтманиаците, но и на стотиците любители на автомобилите, които всеки път изпълват района на полигона. А именно - Русе да има своя писта за каране.
„Трябва да се асфалтира една права с ширина 4-5 метра и дължина до 2 километра и да се обособи място за публиката“
веднага започва да изчислява от какво имат нужда почитателите на автомобилния спорт. Повечето момчета не крият, че по време на дрифтовете се случва да минават случайни коли, които са дошли да гледат и дори да пресичат хора. А това неминуемо е предпоставка за инциденти, които за щастие досега не са се случвали. Ако обаче мястото за зрителите е обособено зад огради, колите няма как да застрашат живота и здравето им. А публика за тези зрелищни представления определено има. За това поне свидетелстват близо 200 човека, които избраха да изкарат последния четвъртък сред пушеците, валящите гуми и бесния звук на мощ.
„Ако имаме писта, тя ще бъде сигнализирана и преминаването ще става на определени места и по определен ред“, казва Мартин, който в карането последния четвъртък се стараеше да контролира преминаването през пистата с червен флаг, но не всеки се съобразяваше със сигналите му.
„Друго ще е ако има писта. Тя не само ще даде по-добри условия за каране, не и ще бъде атракция за Русе, както и източник на средства за бюджета“, казват майсторите на волана и веднага дават за пример пистите в Плевен, Варна и Пловдив.
„Румънци редовно пътуват до Калояново край Пловдив и дори до Гърция, за да карат“
разказва Мартин. В Плевен пък със съдействието на общината редовно се организирали представления, изнасяни от автоманиаци. На тях, както си му е редът, били ангажирани полицейски и медицински екипи. А във Варна дори имало 5 лева вход за хората, които искат да се любуват на „танца на колите“. Но всичко това е регламентирано и работи по приети правила. Заради лошите условия на полигоните и по пътя за Николово, и този на ДЗС, много русенци също бягат, за да изпробват колите и уменията си в другите градове. Самите дрифт маниаци са поели инициативата и са събрали пари, с които са купили асфалт и са запълнили дупките на участъка, в който се „въртят“, но това е решение на парче.
„Влизането в една дупка е по-опасно от пукането на гума“, категорични са момчетата. Затова и са спрели с гонките на полигона. Освен че правата там е къса, по нея има и много дупки, които са опасни за автомобилите при висока състезателна скорост. Още по-зле било положението на пистата край ДЗС, където само след 2 минути каране гумите се пукали заради лошата настилка.
И заради липсата на място, където автолюбителите да тестват своите възможности и да практикуват своя спорт,
все по-често в ролята на писти влизат градските улици
Най-популярните места са известни на всички - това са дългите прави на булевардите „Липник“ в района на „Здравец Изток“ и „Христо Ботев“ между кварталите „Дружба“ и „Чародейка“. Разбира се, никой не си признава, че демонстрира умения в стил „Бързи и яростни“ в градски условия. Но всички казват, че са свидетели на гонките по „Липник“ и в района край Практикер, и край ОМВ. А подозрението за неотдавнашния инцидент на кръстовището на Олимп, при който пострадаха мъж и две деца, бе насочено именно към натрупания адреналин от автосрещите на полигона.
„Не познаваме момчето с голфа, което направи катастрофата, не е карал, но сме го виждали тук“, разказват Мартин и съмишлениците му. Но са сигурни, че и такива неразумни шофьори, и любители на високите скорости, които се опитват да спазват правилата, биха били доволни от съществуването на място, където да практикуват своето хоби и страст. А с регламентирана писта според тях ще намалеят и катастрофите в града, тъй като ще има място, на което маниаците да си мерят... колите, конете, куража и майсторството.