Чекмедже, чорбаджия, шегаджия... Турски думи в българския език (VI ч.)
Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
Поради вековното съжителство на българи и турци в Османската империя, а и след Освобождението (1878 година), в нашия език се употребява значителен брой турски думи. В предложената бележка ще представя начина, по който се образувани някои турски думи, навлезли в българския език.
Една от най-важните осбености на турския език е свързана с факта, че той е аглутиниращ, тоест отделните форми се образуват чрез наставки, които се прибавят към корена. При това наставките не се присъединяват произволно, а в зависимост от своята важност при образуването на думата (кратки сведения за тази особеност на турски език съм посочил в бележката „Турски думи в българския език (II ч.). – в-к „Утро“, бр. 117 от 21.-23.06.2024 г., с. 3).
Ето примери за употребата на някои наставки в турския език.
С наставката -maca (-mece) се образуват название на уреди, вещи или предмети. С нейна помощ е образувана напр. думата чекмедже – от основата на глагола çekmek „дърпам“ (основата е çek-, а наставката -mek/-mаk e инфинитивна наставка).
С наставката -k/-ak/-ek се образуват съществителни имена, които означават място. Вариантът -k се прибавя към основа, която завършва на гласен звук, вариантът -аk – към основа, която завършва на задноезична гласна (a, ı, o, u), а -ek – към основа, която завършва на предноезична гласна (e, i, ö, ü). С тази наставка е образувана думата конак – от основата на глагола konmak „отсядам, настанявам се, временно пребивавам“ (основата е kon-) и -аk. Следователно конак буквално означава място за отсядане.
Наставката -sız означава липса на нещо, нямане на нещо (наставката има и вариантите -siz, -suz и -süz). Тя е много продуктивна в турския език и присъства например в прозвището на Иван Селямсъза, герой в повестта „Чичовци“ на Иван Вазов. Прозвището е образувано от съществителното име selâm „поздрав, приветствие“ (тази дума е от арабски произход) и -sız и означава човек, който не поздравява. То обаче е иронично, както са иронични и редица други прозвища в повестта „Чичовци“. Авторът изтъква по този повод: „Едно нещо, което докарваше в изумление всекиго, който се запознаеше със Селямсъза, беше прякорът му. Свети Хараламби! Какъв Селямсъз! Човек, който имаше четиринайсет деца, закачаше младите булки и поздравяваше целия свят, освен Варлаама Тарильома, и то не за друго, а защото се мразеха, и не оставяше никой да отмине, докато му не кажеше добрутро, добър ден и добър вечер (в тоя случай всякога поглеждаше слънцето, за да не сбърка), такъв човек днес носи името Селямсъз, както и съсед му, такъв почтен човек – несериозното название Тарильом! Уви, няма правда и право имаше нашият незабравим Пишурка, дето възпя в небесен химн отсъствието от земята на тая госпожица!“ (Ив. Вазов. „Чичовци“, III гл.).
В същата глава на повестта е посочено, че Иван Селямсъза нарича подидаскал Мироновски „джансъз“, защото беше само кожа и кокали“. Думата джансъз е образувана от съществителното име can „душа; живот“ и наставката -sız и означава „без душа, без живот“.
От турски произход е наставката -джия (след шумова съгласна тя е -чия), която означава вършител на действие. В турския език наставката има осем фонетични варианта, които се употребяват в зависимост от хармонията на гласните и съгласните (-cı, -ci, -cu, -cü, -çı, -çi, -çu и -çü), напр. kapıcı „вратар“, demirci „железар“, kürkçü “кожухар“. Със същото значение наставката е преминала и в нашия език, но е разширена с гласната -а [-йа]. Тя се употребява в голям брой думи от турски и арабски произход, напр. абаджия, бакърджия, бозаджия, бояджия, джебчия, керванджия, чорбаджия, геврекчия, даракчия, симидчия. В българския език наставката е продуктивна и с нея вече са образувани и думи, чиято основа е от домашен произход или от други европейски езици, напр. шегаджия, лавкаджия, мозайкаджия, двойкаджия, тройкаджия, бюфетчия, гратисчия и др.
Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от следните граматики: 1. Гълъб Д. Гълъбов. Граматика на турския език. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1964, с. 47 – 48; 2. Граматика на съвременния български книжовен език. Главен редактор проф. Ст. Стоянов. Т. II – Морфология. С., Изд. на БАН, 1983, с. 55.
Иво БРАТАНОВ