Рождеството на Спасителя е призив към нашата душа да се роди в Бога, да бъдем живи душевно, каза Варненският и Великопреславски митрополит в посланието си за Рождество Христово. По думите му ние можем да сме живи телесно, физически, но в същото време да сме мъртви духовно. И затова е нужно душата ни да възкръсне приживе и в никакъв случай да не умира, а тя оживява тогава, когато е с Богомладенеца Христос, посочи владиката.
Митрополитът припомни евангелския откъс, посветен на Рождество, когато мъдреците пристигат от далечния Изток, следвайки Звездата, за да принесат дарове на родилия се Спасител. Пътят на влъхвите – това е път на нашата душа към Бога, която идва при Спасителя, за да Му принесе в дълбоко разкаяние своите сълзи, своето умиление, каза владиката. Той подчерта, че следвайки Бога, ние сами можем да приближим Бога до себе си. „Господ ни изпраща лъча на Своята тайнствена и непостижима светлина, но Той иска от душата ни да бъде огледало, което да отразява тази мъничка светлина, за да преумножи този лъч.
Господ ни посочва път и Самият Той се оказва пътят“, каза владиката. И уточни, че хората, когато тръгват по този път, се оказват не само тези, които са водени, но и тези, които избират, които се вслушват в Божествения промисъл и проявяват дръзновение в това да постигнат послушание. Господ ни дава удивителната възможност да бъдем Негови послушници, Негови последователи, но в същото време да имаме свободната воля да молим Бога и да Го търсим, допълни митрополитът. Той посочи още, че макар Бог да се явява предел на нашите търсения, това не означава, че търсенията в човешкия живот се прекратяват. „Този, който не търси, пребивава в равнодушие, в безразличие, в неподвижност – той не върви по пътя, посочен му от Господа, и се оказва не просто стоящ на място, но далече отстъпващ назад“, подчерта митрополитът. И допълни, че когато вървим по пътя, определен ни от Бог, нямаме право да встъпваме в мрака, да се отнасяме равнодушно или да загубим тази светлина. Не бива да се приближаваме към яслите с равнодушни сърца и безразлично да принасяме даровете си, подчерта владиката. 
Светите отци ни призовават да вървим по духовния път и той се оказва пътят на възкресението на душата, бе посланието на митрополит Йоан. Той подчерта, че тялото може да се намира на едно място, да бъде неподвижно, да е в състояние на болест, но пътят, по който върви душата, трябва да бъде безспирен, водещ от сила в сила, от етап в етап. Владиката допълни, че пътят на душата се оказва често забравен и пренебрегван от самите нас, когато дълбоко се привързваме към всички земни блага. „Сред земните пътища, в които е заплетен този свят като в паяжина, се загубва този истински път, който се оказва за нас единствено потребен, едновременно тесен и широк. Тесен – в силата на трудностите, които трябва да преодолеем, когато вървим по него, а широк – в силата на това, че превъзхожда всичко земно“, посочи владиката. Той допълни, че днес празнуваме Рождество Христово, макар нашите пътища да са несъвършени.
„Ние стоим пред яслите и не само принасяме дарове, но от яслите получаваме дар – дара на Божествената милост, любов и всеопрощение“, каза митрополит Йоан. И призова искрено да помолим Бог да ни дарува и в следващите дни и години от нашия живот сили, за да вървим към Него, за да може пътят ни да бъде винаги извисен и да бъде не път на измяна и отстъпление, а на преображение и съединяване с Бога. „В дълбините на ума и сърцето ни нека се издигнем от ужаса на падението, в което се намираме, и да се обновим в Светлината на любовта.
Христос се ражда! Любовта се ражда! Да усетим как се ражда Любовта чрез силата на благодатта й в нас – Любовта към Бога и към ближния, към брата до мен, в когото виждам самия Христос“, посочи митрополит Йоан и благопожела Новата 2025 година да е благодатна, мирна, по-успешна и здрава.