В центъра на Хасково вечерите в началото на юни вече са топли, а заведенията - пълни.

Годината е 1983-а, денят - събота, а часът - след 22,30. Тогава отговорничката в центалния пункт на “Спортния тотализатор” Иванка Петрова привършва работа. Целият Кърджалийски окръг също се отчита тук, служители чакат парите и фишовете на жп гарата.

“Събираха се много пари, поне по стандартите за онова време. Тогава тотото нямаше
алтернатива за залози, хората имаха пари да си пускат фиша”, спомня си най-дългогодишният ръководител на игрите на щастието, сега 90-годишният Аврам Ниего.

По предварителна уговорка 37-годишната отговорничка трябва да се види с мъжа си Спас на паркинга до сегашната сграда на НАП в Хасково. Петрова трябва да извърви около 300 м пеша до мястото на срещата, след което със съпруга си да внесат парите в денонощния трезор на БНБ.

“И досега за случая си спомнят само под сурдинка. Никоя медия навремето не го отрази, времената бяха такива”, уточнява Ниего. Според него дежурният пазач бил освободен.
“Изчаках съпругата ми. Бях с нашия “Москвич”. На следващия ден щяхме да пътуваме със съдружник до Симеоновград, бяхме взели там бостан под аренда. Напазарувах храна, това - онова”, спомня си бившият футболист Спас Петров - Пасинката.

Явно късметът не е на страната на Петрови. Докато Иванка товари хранителните продукти, сакът с оборота от 24 000 лв. остава на тротоара. Пасинката пали двигателя и тръгва.

“Още на 100 м се усетих, че нещо не е наред. Чувала с парите го нямаше. Веднага тръгнах обратно, да сме се върнали за не повече от минута-две. Бяхме в шок! Торбата с пари за 3 апартамента по онова време я нямаше. Докато чаках по-рано, един млад мъж с бели панталони и горна дреха се мотаеше наколо и на няколко пъти ме попита за часа”, разказва Пасинката.

Той веднага изтичал до центъра на града, където имало няколко дежурни полицаи, и им разказал за станалото. Описва им подробно и външността на случайния младеж. “Заведоха ме в криминална полиция. Предложих им веднага да пуснат следово куче. Отговориха ми, че няма работа за проследяващо куче. Вероятно са имали съмнения за инсценировка. Единият от сержантите ми каза: “Ако си ти, признавай и да се свършва историята”, продължава Пасинката.

“Нямаше как, образуваха дело срещу съпругата ми. Тръгнах за София, ей така, без предварителна уговорка”, казва още Петров. В ЦК на БКП го приема Милко Балев, който тогава е шеф на канцеларията на Тодор Живков. Той влязъл в положение и обещал да съдейства. Същото се случило и на срещата при шефа на тотото. Нямало да искат лихви, ако съберат и върнат изчезналото в разумен срок.

“Да дойде този от Хасково”, призовала пророчицата Ванга, без да види или знае предварително за фамилията, отишла за помощ след време. Отвън чакали много хора.
“Няма да намериш парите. Те са у човек, който ще умре. Той ги пази така, както змията пази съкровището”, били думите на леля Ванга.

“Единственият начин да съберем нещо тогава бе постановлението за работа в животновъдството”, казва Спас. Семейството с 2 малки деца се преселило в близкото с. Подкрепа и започнало работа в ТКЗС.

Още при постъпването им дали по 5000 лв. на човек, както се полагало. Останалото до 24 хил. взели като борч от приятели и познати за няколко месеца. Въпреки това гражданското дело трябвало да се проведе, а подсъдимата Иванка нямала как да избегне и наказателната лихва. За да върнат дълговете, бившият халф на футболния отбор се цанил на работа на скъпоплатени национални строителни обекти в следващите няколко години.

И той, и Ниего досега са убедени, че престъплението е останало неразкрито. “Никой не ми е казвал дали историята има продължение. Явно случайният минувач или проследилият инкасото мъж, който е прибрал чувалчето, е бил интелигентен.

Не е демонстрирал богатство по заведения, както тогава обикновено хващаха крадците. Или пък след случая се е преселил в друг град, където притежаваното може да остане скрито”, разсъждава Ниего.

“И до днес съм любопитен какво точно е станало на процеса, бих искал да прегледам материалите”, моли за съдействие Петров. Всъщност и двамата не знаят, че историята има развитие, и че предсказанието на Ванга ще се окаже вярно.

“На втория ден оперативни данни сочеха, че прибралият сака с парите е към 30-годишен мъж от кв. “Хисара” от турски произход”, спомниха си бивши криминалисти. Въпросният заподозрян бил извикан на разпит. След това го поканили още веднъж в милицията на кръстосана беседа. След още денонощие предполагаемият извършител не издържал. На сутринта го намерели обесен в къщата му.

И днес разследващите не можаха да си спомнят нито име, нито подробности от битието му. Май наскоро се бил преместил от Кърджали в хасковската махала по тогава течащия възродителен процес.

Последвалите мащабни оперативни мероприятия също не успели: въпреки че имотът на самоубиеца и цялата околност били прекопани и претърсени, от пачките нямало и следа.
Забележителното е, че половин година след изчезването на тотопарите в Хасково става най-големият обир по онова време. В края на януари двама нападат инкасовата кола на “Търговия на дребно” и си тръгват със седмичния оборот на хранителната верига магазини от близо 300 000 лв.

Това става пред сградата на БНБ, където е трябвало да бъдат внесени и тотопарите. Тогава целият ресурс на държавата се включва в издирване на нападателите. След месец те са заловени и предадени на съд. Въпреки че НК тогава не предвижда най-тежкото наказание за въоръжен грабеж, двамата получават смъртни присъди - за назидание за дръзкото нападение. И двамата са разстреляни.

Касиерката и отговорничка на тотото Иванка Петрова се разболява от рак 14 г. след станалото и умира в края на 1998 г.