На 18 юни Математическа гимназия „Баба Тонка“ ще спази традицията и тържествено ще връчи дипломите на випускниците си. Тази година церемонията ще е с един нюанс по-тържествена от обичайното. Причината е, че ще бъде дадена диплома №12 000. Тя вече е готова, а нейният горд притежател ще е Мартин Илиев - момчето, което ще поеме към Париж, за да пристъпи през септември прага на едно от най-престижните учебни заведения в света - Сорбоната.
Той е талантлив, умен, възпитан, скромен, интересен, става рано, пие зелен чай, харесва джаз и класика и се интересува от света. В Сорбоната ще учи „История на изкуството“. Убеден е, че там му е мястото. Мартин удиви всички учители и ученици в гимназията, след като пожъна поредица от национални и международни признания по френски, литература, обществени науки и философия - всичко, до което се е докоснал.
Френският език - борба със скуката
Мартин започва да учи френски след една екскурзия до Париж с майка си. За нея това било сбъдната детска мечта, а за тийнейджъра просто разходка в добра компания. Сам признава, че дори пропуснал традиционното ровене из интернет преди пътуването. Тогава Марти е в осми клас и остава изключително впечатлен от този превъзходен град. Първата голяма европейска столица, в която стъпва, го оставя без дъх от атмосферата, архитектурата, хората и културата на Франция.
Взе ми се ума от възторг, спомня си сега младежът. Тъй като точно този осми клас е подготвителен и тогава се учи предимно английски език, Мартин се оказва с необичайно количество свободно време.
Избрах да уча френски и тръгнах на уроци при Вяра Абаджиева - два пъти седмично, по един час, като е имало дни да пропускаме срещи, обяснява Мартин. Твърди, че заради свободния му избор и порасналото съзнание нещата потръгват с изключителна лекота. Отделно Вяра Абаджиева успява да го запали още повече в опознаването на френската култура.
Две години по-късно се престрашава да се яви на първата си олимпиада по френски. Преминава без проблем във втори кръг и стига до национално ниво.
Станах първи в страната, което беше наистина изненадващо за останалите - ученик от Математическа гимназия, на когото дори в програмата няма френски, успява да изпревари всички от езикови гимназии, разказва Мартин. Тръпката на състезанията му харесва и още на следващата година е пак на терена, този път на „Лингвистично кенгуру“ за френска история и култура. И там е първи. На друг конкурс за стихотворение на френски печели една от двете големи награди - престой за две седмици в Южна Франция, Марсилския регион.
Там той е гост на пет семейства, които са изключителни приятели на България.
Те идват всяка година тук и изпитват голяма любов към природата и страната ни. Дори празнуват българските празници там, в Марсилия, разказва не без доза удивление Мартин.
Дните на Ривиерата само усилват интереса му към Франция, особено след като успява да се докосне до съвременното изкуство. В една от пещерите край Марсилия била организирана презентация на картини от различни творци на фона на музика. Когато Мартин е там, годината е посветена на Ван Гог и Гоген - автори, свързали по някакъв начин живота си с Ривиерата.
Българският език - оказа се интересно
С българския език се захваща сериозно покрай подготовката за матурите. Научава много нови интересни детайли, а учителката му Весела Николова му открива тайните на българската литература.
Без да плащаме нито стотинка, тя се занимаваше допълнително с тези, които имат интерес към българския и литературата, обяснява момчето, за когото хорариумът от два часа седмично по програма е крайно недостатъчен. Естествено целта е не само отличен на матурата, а и олимпиада - единствената надпревара, в която учениците наистина могат да покажат знания и умения. До националния кръг стигат Мартин и две момичета от СОУ за европейски езици. За жалост проверяващите не оценяват работата му като за отличен и му поставят 5. За компенсация обаче Мартин Илиев удря най-високата оценка 6.00 на матурата по български.
Иначе докато се подготвя и пише, получава признание с първо място от конкурса за поезия „Стоян Михайловски“ миналата година, а през тази е един от лауреатите от конкурса „Петя Дубарова“.
Пред талантливото момче стои въпросът с... втората задължителна матура. Не му е разрешено да се яви на френски, тъй като такъв предмет в програмата му просто липсва. Как да оценяват знания по нещо, което се приема, че не се учи, но се знае - ето още един актуален въпрос към министъра на просветата проф.Клисарова.
Ако учителката ми Весела Николова има заслуга за успехите по български език, то на другата си учителка д-р Магдалена Желязкова дължа отличната си оценка по философия и всички знания, които тя ми даде, казва Мартин Илиев и навлиза в дебрите на мислителите.
Философията - избор за втора матура
Събират се екип от трима съученици - той, Виктория Димитрова и Ева Начева, които се навиват да се пробват в олимпиадата по „Гражданско образование“. Проектът им е интересен, но преди всичко полезен. Тема са им социалните мрежи като среда и отношението на родителите към тях. Предлагат на възрастните практични съвети как да се държат и изобщо да използват тази нова форма на комуникация.
Фейсбук е като лекарство - всичко е в дозата и до един момент е полезно, но когато се прекали, вреди, обобщава Мартин и продължава със съвета, че родителите е по-добре да са „приятели“ на децата си, но да не им се месят в постовете.
Всъщност препоръчваме точно това - да са им в списъка, но да не им се месят, като им коментират статусите или снимките с приятели. Трябва да си знаят мястото - дистанцирано, но при тях. Ако родителите забраняват Фейсбук на децата си, със сигурност провокират още по-голям интерес у малките като всяко забранено нещо, дава уроци на възрастните Мартин.
Презентацията на тримата е оценена високо, но той не присъства на награждаването, тъй като то съвпада с друг конкурс в Дания.
След като става ясно, че наравно с българския зрелостникът трябва да подготвя още нещо, опитва с английски. Доскучава му. Д-р Магдалена Желязкова го поощрява да избере философията.
Това е единственият учител, за когото аз знам, че е нощна птица и дори в 1 или 2 часа посреднощ е на линия в Скайп и отговаря на всякакви въпроси на ученици. Тя ме научи да пиша философско есе, което е доста по-различно от другия тип, литературния, разказва момчето, което така, от състезателен дух, се навива да участва и в олимпиадата по философия. Темата на втория кръг е за човека като смъртно същество и какви са опитите му да преодолее тази смъртност. Неговата теза е, че това може да стане чрез изкуството и изобщо чрез духовността. Класира се на национално ниво и отново разчита на д-р Желязкова за подготовката.
Олимпиадата беше в Созопол и за двата дни с нея разнищихме цялата философска мисъл от античността до наши дни, обяснява Марти и допълва, че в автобуса, на плажа, в хотела, в ресторанта - само философия и при това не му омръзнало. Там темата „Бледа синя точка“ /снимка на Земята, снимана от „Вояджър“/ го кара да погледне на това как човек се съизмерва със света, какви въпроси си задава за Бог и къде му е мястото. Хубавото било, че организаторите се погрижили всеки участник да има на разположение компютър. Били наясно, че съвременните деца се справят много по-лесно с клавиатура, отколкото с химикала, а и редактирането на изреченията е далеч по-удобно. Сумата от точките му носи трето място и класиране на международен кръг в Дания, родното място на Ханс Кристиян Андерсен. Там участниците работят по тема за Киркегор и имат право да пишат на английски, френски или испански. Естествено, Марти избира френския и заслужено се прибира като единствен награден от българската група.
От „Баба Тонка“ към Сорбоната
Когато бях в седми клас, много ми беше интересна химията. Исках да продължа с нея и затова кандидатствах за биологичната паралелка на Математическата гимназия. Френският ме отвлече от химията и се осуетиха плановете ми да стана химик, разказва Мартин за кратката история на пътя си към Сорбоната. Докато срича на френски първите думи с Вяра Абаджиева, дори не е помислял, че някой ден ще си позволи дързостта да кандидатства и да учи в Сорбоната. Тя за мен е била издигната винаги на пиедестал и ми се е струвала недостижима, признава франкофонът. Там всъщност се кандидатства с мотивационно писмо, изпит по френски и академична справка - нормалните изисквания за западен университет. Учудващо за всички в семейството е, че таксите са много по-ниски и от българските - около 100 евро на година. Френската държава има такава политика, че покрива останалата част от таксата и осигурява на всички хора до 25-годишна възраст безплатен вход за всички музеи. Казват, че в Сорбоната изпитанието е първата година. Който я премине, значи има всички шансове да завърши. В края на септември Мартин започва с лекциите и е много мотивиран да успее.
Плановете - България и Русе
Русе е супер град! Това е най-красивият град и е престъпление архитектурни шедьоври да се изоставят на времето. Когато се разхождам, често се пренасям мислено в началото на 20 век и си представям колко романтично и красиво е било, споделя Марти и твърди, че с гордост ще обяснява във Франция откъде идва. Казва, че има план и той е свързан с България и Русе. Да му го припомним след пет години, в Русе, България!