- Д-р Даскалова, имате ли свое обяснение защо частните клиники поеха грижата за лечението на стерилитета, а държавните изостанаха?
- Според мен защото няма финансиране от страна на държавата. Медицината в областта на технологиите много бързо напредна и особено чувствителен беше напредъкът в областта на репродуктивното здраве. Нашата здравна система не успя да догони новостите. Ако един лекар е добре квалифициран и иска да работи според стандарта, той трябва да купи апаратура, да инвестира в себе си с постоянни курсове в чужбина и много учебници. Това обаче е непосилно за държавата.
- Това прави и изследванията за пациентите по-скъпи, така ли?
- Разбира се, реално потърпевш винаги е пациентът, каквото и да се случва в здравната система. Голямото желание на двойките да имат бебе обаче не е оправдание държавата да не си поема функциите и да не помага на тези млади и работоспособни хора.
- Нали държавата точно финансира три опита ин витро?
- Да, но от прилагане на метода ин витро имат нужда само 5% от хората с безплодие. Останалите 95% се нуждаят от диагностика за установяване на причината, изследвания, процедури, лечение и чак тези, които не са успели по тези начини, отиват на ин витро. За тези 95% финансирането е нула лева. Ще ви дам пример. Ако една жена има хормонален проблем, Здравната каса й отпуска еднократно в годината изследване на някакъв минимален набор от хормони. А хормоналното й състояние трябва да се следи поне на два месеца, да й се даде лечение и да бъде проследявана. Разходите са за нейна сметка. Ако се наложи оперативна дейност - също. По отношение на мъжкия стерилитет, има клинична пътека само за рак на тестиса, което очевидно е твърде рядко състояние за мъж в млада възраст. Няма никакво финансиране от касата нито по диагностика, нито по лечение. Какво да кажем за по-сложните генетични изследвания! Има маркери, които са по 1000 лева и това често е непосилно за стандарта на българите.
Хубаво е, че все пак има финансиране за най-тежките случаи с ин витро, но то реално покрива съвсем малка част от пациентите. На всичко отгоре изискването за кандидатстване е да са направени поне четири неуспешни инсеминации, а пък те не се покриват от никого като разход. Преди това трябва да се направят тестове за проходимост на маточните тръби, спермограма и още куп процедури, които определят дали една двойка отговаря на критериите. Няма да отварям дума за разходите за пътуване и престой в други градове.
- Има ли увеличение на двойките с репродуктивни проблеми?
- Според мен не. Те са били винаги толкова, колкото са и сега. Вероятно има мъничко нарастване, което се дължи на забавянето в плана „Бебе“ и ненавременно лечение на някакъв проблем. Ако пациентът отиде бързо на лекар и му се реши проблемът, шансът за оздравяване е далеч по-голям, преди да се е превърнал в хроничен. Една от причините е, че клиники като нашите има само в големите градове. Какво да правят хората от селата и малките градчета? Защото едно отиване на изследвания и лечение предполага отсъствия от работа. Кой работодател ще се окаже толкова съпричастен към младото семейство, че да разреши такова отсъствие? Малко са. От друга страна, докато младите и образовани хора искат да се наложат в професията и да имат финансова самостоятелност, времето им за основната природна функция просто отлита безвъзвратно.
- Ромското население има ли репродуктивни проблеми?
- О, да! Няма етнос, който да е пощаден. Проблемът в тези общности е малко по-различен. Стерилитетът, който се появява с фактор възраст, отсъства, тъй като те се женят много млади, да не кажа малки. Много често ако семейството е безплодно, то се разпада и веднага се женят за други мъже или жени. По този начин се намалява и вероятността за несъвместимост между точно определените двама партньори. Сред ромите не се говори много за тези проблеми, но е факт, че и при тях има безплодие. Те пък имат висока раждаемост за сметка на тези, които не са успели да имат свое бебе.
- Вие „за“ или „против“ донорството на яйцеклетки и сперматозоиди сте?
- Разбира се, че „за“! Ако аз бях на възраст под 35 години, също бих станала донор. Всеки ден се срещам с хора, които имат нужда от донорски яйцеклетки. Не виждам нищо лошо в естествения стремеж на човека да се размножава. Лично за мен няма проблем да бъде възпроизведен моят генетичен материал. Когато става дума за донорство на яйцеклетки, при жената има известен риск от хормоналната стимулация и от аспирацията на яйцеклетките. Това се случва свръхрядко, но съществува.
- Колко пари вземат донорите?
- На тях им се осребряват разходите за път, престой в града и евентуално пропуснати ползи. Реално не получават никакво възнаграждение. Това е причината да няма донори. Законът защитава всички страни - реципиент, донор и бъдещо дете. Затова има възрастово ограничение за донорството в защита на детето, тъй като реално с увеличение на възрастта на жената се получават генетични изменения на яйцеклетките и съществува вероятност за раждане на дете с увреждания.
- Какъв е тогава мотивът на една жена да стане донор?
- Да помогне. Често това се случва между сестри и братовчеди. Ако бъде близък приятел, това означава, че ще се разсекрети анонимността на донора, което също не е добре за детето.
- Ако за жените има някакъв дискомфорт, как стоят нещата при мъжете?
- Те нямат абсолютно никакъв проблем. За мен проблемът с донорството в целия му аспект, е отношението на обществото. Виждала съм на Запад как е и правя разлика. При нас няма достъпна информация и затова и близките на изпаднали в мозъчна смърт хора не се решават да бъдат полезни на друг. Това е най-чиста форма на милосърдие, а нашата православна църква има изключително отрицателно отношение към него. Не мога да си го обясня, но е факт. За добро или лошо българите не се съобразяват с църквата, но и тя с такива позиции няма как да е адекватна на обществото. Те не подкрепят дори кръводаряването. Оставам без коментар.
- Българинът склонен ли е да отгледа дете, което не носи неговите гени?
- Разбира се, и това е реалност от векове. Спомняте си, че във фолклора има дума „хранениче“. Това е било дете от бедно семейство, може и да не е роднинско, което бива отглеждано от други хора. Нещо повече - то е знаело кои са му биологичните родители, но е наследявало целия имот на осиновителите си. Нашият народ е грижовен и добър към децата.