Има едно място, където осиновените деца могат да оставят своите данни и чрез тях да потърсят биологичните си родители или просто да споделят с други деца в тяхното положение своята история. Там те говорят свободно на своя език и често използват неразбираемите на пръв поглед съкръщения БМ и БР. А те няма как да не бъдат въведени, след като биологичната майка или биологичният родител са може би най-често споменаваните и коментирани хора, когато става дума за изоставено дете. Това е каузата, на която слага начало русенката Магдалена Миланова, когато създава страницата Осиновените деца на България/Adopted children of Bulgaria във Фейсбук.
Идеята е тези интерактивни
диалози и изповеди да се водят свободно, без цензура и нападки
Което се оказва доста трудна задача в интернет пространството. „В други форуми, когато изоставено дете се изрази негативно по отношение на биологична майка или на биологичен родител, започва да бъде нападано именно от жени, които са изоставили рожбата си. Лично аз бях доста оплюта, независимо че спазвах много добър тон и не съм обидила никого. Но в момента, в който се разбра, че обичам само и изцяло осиновителите си, а не зачитам биологичните си родители, бях меко казано обиждана и категоризирана с епитети“, разказва Маги. И това далеч не е единичен случай, а се оказва масова практика. „Другата жена, която направих администратор на страницата, също бе обиждана както мен и това всъщност ни свързва“, продължава разказа си русенката.
Грубостите, които се изливат по неин адрес
не са никак лесни за преглъщане. Отначало обидите били по-леки - маскираните зад измислени потребителски имена хора я определяли като нетолерантна и неразбираща болката на майките, които са изоставили децата си. Впоследствие обаче, когато започнала да обяснява защо не търся своите кръвни родители, а в същото време държи безкрайно много на осиновителите си, помията започвала да се сипе с пълна сила. „Грубите изпълнения започваха от това, че съм проста, до това, че правилно са направили като са ме захвърлили“, споделя Маги.
Неразбирането между двете страни - майки, изоставили рожбите си, и самите нежелани и отритнати деца - се пораждала от това, че биологичните родители винаги смятали, че
децата им ги търсят и мечтаят да ги открият
„Не съм правила опити да се свържа с моите биологични родители, не бих и направила, нямам това желание, но подкрепям хора, които го искат. Все пак всеки си решава, но аз нямам причина да го правя“, споделя своя случай младото момиче. А безкомромисната й позиция по този въпрос се дължи на факта, че самата тя не приема каквато и да е причина за изоставяне на дете. Отсрещната страна - на родителите, захвърлили децата си, пък не приемали нейното мнение. Според Маги хората с по-лабилна психика и с объркано съзнание са тези, които копнеят за майките си, макар да са ги изоставили.
Случаят на Маги обаче не е такъв. Напротив - тя дори се определя като късметлийка. Макар да е осиновена още на седмия ден от раждането си, нито за миг не е усетила липсата на родителска грижа, топлина и внимание. Както става в повечето случаи,
„съвестни съседи“ решили да внесат яснота в нейния живот
когато тя е в 6 клас. Така момичето научило, че е осиновено. Новината няма как да не я стъписа. Но шокът продължил едва 2-3 часа. „Прибрах се вкъщи и си казах, че това не е моят дом, но не беше нужно повече и от 10 минути, за да кажа сама на себе си, че това именно е моят дом, моят и на никой друг“, споделя Маги. Цялата драма, макар и не толкова дълбока, трае около 5 часа. А това според нея се дължи на възпитанието, което е получила, и стремежа да е винаги силна по дух и характер. „Не чувствам болки, загуби или други щуротии, от каквито се оплакват други изоставени деца, които може би така по-лесно играят ролята на жертвата. За мен е по-важно да си силен и да не мрънкаш“, убедена е Магдалена. И споделя, че самата тя,
макар да има собствено дете, мисли да си осинови малчуган
Но не защото тя е била осиновена, а защото определя децата като важна част от цялата планета, които не могат да бъдат захвърляни като ненужна вещ до контейнера, която да се потърси след 30 години.
Допреди „съвестните“ хора да й разкрият истината за нейното съществува, тя никога не е усещала, че е осиновена. След като научава, Маги спестява разговор с осиновителите си и не им споделя чутото. Докато майка й не решава да подхване темата. Щом чува думите й „не знам след като ти кажа, какво ще стане“, веднага се усеща накъде върви разговора. „Просто нямаше нищо друго в живота, за което да седне и да плаче пред мен“, спомня си Маги. Тя обаче не дочаква майка й да си излее мъката и й казва, че знае, че е осиновена. Но това няма да промени нищо, защото не иска да знае кой я е родил.
Двете решават да забравят този ден и започнатия тежък разговор
„След което станах, облякох се и отидох с приятели навън. Върнах се после вкъщи и до днес животът ни си е по същия начин като във всяко нормално семейство“, разказва за деликатния момент младата жена.
Освен че Маги не търси хората, които са й дали живот, тя няма и представа защо е изоставена. Но много добре знае дежурните оправдания на майките, захвърлили децата си.
От 2 години Магдалена е сменила Русе с Перник. Там тя организира сватби и различни тържества, а съвсем скоро се надява да отвори своя сладкарница с неустоими изкушения, които лично ще произвежда. И през всичкото време ще продължи да живее с мисълта за изоставените деца и с каузата да им помага да намерят това, което търсят, или да открият истинските ценности в живота.