Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
Преводът на този текст е на Таня Якимова.

През последните години се наблюдава влошаване на поведението и отношението на някои ученици. Не на всички, но се вижда, че броят на тези, които не се интересуват от учебния процес, се увеличава.  Разрешаването на проблема с отношението и поведението няма да бъде лесно. Въпреки че се отнася за повечето аспекти на българската образователна система като цяло, ще е необходимо тази тенденция първо да се идентифицира като провал на системата. Ще е необходим дългосрочен систематичен подход, който да разреши както причините, така и симптомите на този проблем.   
Как е организиран животът на учениците в училище и какво отношение имат към него
Въпреки унизителния провал на командната икономика в България преди 1989 г., образователната система сякаш се намира в изкривено време и реалност и продължава да дава прекалено много предписания за:
* начин, по който трябва учениците да учат и се обучават се предписва до най-умопомрачителния детайл;
* учебната програма е много наситена и се базира на предаването на знания, а не на развиването на умения и разбиране;
* учебниците са скучни, повтарят материал и са създадени така, че да предават фактологична информация, както е по учебна програма;
* немодерираните оценки на учителя, където няма зададени правилно цели за постиженията;
* системата не прави достатъчно разлика между способните и много умните ученици;  
* прекалено много от тях получават високи оценки;
* матурата, която е изкуствено пришита върху системата от оценки на учителя, за да може да даде достъп на учениците до кандидатстване в университети в ЕС, е също толкова остаряла като форма;
* въпросите с избор от няколко варианта се проверяват много бързо, но измерват зазубрянето на факти, а не оценяват в дълбочина разбирането на учениците.
Училищните директори трябва да имат две главни цели
(тук става дума за цели, а не за това, за което отговарят) - първата е подобряване на качеството на образованието, на учебната програма, на преподаването и на оценяването и втората - повишаване на стандартите за постиженията.
Вместо това, работата им е сведена до изпълнение на незначителни административни задачи - първо въвеждане на подробно разписани, неефективни политики и инициативи и второ - писане на доклади с безполезна и излишна информация.  
Обаче, дори и времето им да не беше запълнено с бюрократични безсмислици:
1. цялостната структура на учебната програма и нейното съдържание идват с прекалено много предписания и училищните директори, учителите и най-вече учениците имат много малък или никакъв избор;
2. няма подходяща рамка за оценяване на качеството на преподаване; регионалният инспекторат просто се концентрира върху съответствието с нормативните изисквания и директивите - и дума да не става те наистина да влязат в класните стаи, да оценят качеството на преподаване и самите те да преподадат някой и друг открит урок;
3. няма ефективен анализ на данните от резултатите на учениците, следователно няма и сравнителен анализ на училищата, нито пък вертикален анализ на напредъка на отделните ученици.
Всъщност, управлението и публикуването на данните за представянето на учениците е толкова неадекватно, че
единственото заключение, което може да се направи е, че е тенденциозно
 Един след друг министрите и техните чиновници не желаят да признаят публично очевадния провал на системата, която не успява да изпълни целите, които е обявила, че си поставя, а и със сигурност не искат да поемат отговорността за този провал.
Подробните предписания се отразяват на начина, по който е организиран живота на  учениците в училище:
1. структурата на учебната програма се базира на отделните предмети;
2. всички часове са по 45 минути;
3. всички ученици трябва да имат достъп до равни ресурси, т.е. класовете са еднакви по брой на учениците в тях;
4. учебната програма на 18-19-годишните има същата структура като тази на 14-годишните;
5. учителите са ограничени в работата си и са принудени да се придържат към ниско равнище на преподаване, прилагайки стратегия, която фокусира начина на преподаване изцяло върху учителя;
6. в резултат на това преподаването е насочено към възприемане на информация и назубряне, вместо към обобщение и адаптиране (разбиране) на материала;   
7. всички ученици трябва да носят ученически униформи.
Учениците от 12. клас са на същата възраст, както студентите първи курс в други страни; трудно е да си представим на студенти първи курс в Оксфорд, Харвард или Виена да им се казва какви дрехи да носят, когато ходят на лекции. Няма нищо, което в действителност да различава живота на учениците от 12. клас от този на учениците от 7. клас в училище.
Промяна на организацията на живота на учениците в училище
и овластяване на училищните директори, така че да се справят с прояви на непристойно поведение
Разглеждането на причините за неудовлетворение у учениците и справянето със симптомите изисква фундаментална промяна в идеологията, нагласите и поведението на политическата власт и държавните служители. Те трябва да започнат да гласуват доверие на директорите и учителите и да им делегират истински права и отговорности.
Разглеждане на причините за неудовлетвореност у учениците
Организацията на всекидневния живот в училище трябва да третира 17-19 годишните така, както се отнасят към студентите в университет в другите страни.
1. Униформите трябва да бъдат премахнати за 11. и 12. клас, въпреки че учениците трябва да са подходящо облечени (училищата не са нощни клубове, все пак);
2. ако е възможно, разпределението на класните стаи би трябвало да се промени така, че по-големите ученици да се обучават в отделно крило на училищната сграда;
3. учениците наистина трябва да имат право на избор какво да учат - дори в по-голяма степен от предложеното наскоро от Министерството на образованието (80% от учебната програма да е избираема, вместо само 40%);
4. обемът съдържание в учебната програма трябва да се редуцира и критериите за оценяване би трябвало да се фокусират върху разбирането на материала, а не върху наизустяването му;
5. изпитите трябва да обхващат материала от цялата учебна програма;
6. учебното разписание трябва да се структурира така, че по-големите ученици да учат в двойни, а дори и тройни блок-часове (задължително за природните науки и практическите предмети) - това ще доведе до промени в начина на структуриране на програмата за всички ученици и в начина на преподаване на учителите;
7. учениците трябва да имат възможност да поемат отговорност за начина, по който учат.
Качеството на преподаване: учителите са потърпевши от същото бюрократично управление
Учебници, които се плащат от държавата, в които се отразява прекалено подробно разписаната учебна програма и  се тества запомнянето, също като в матурата, а също микро-менажирането на вътрешната структура и организация на училищата прави така, че учителите са ниско платени и прекалено натоварени и оцеляват (и до голяма степен се налага да оцеляват) като следват материала по задължителните учебници.  
Качеството на преподаване трябва да се промени значително.   
Обобщено казано, качеството на образованието представлява организацията на мястото и времето за преподаване; качеството и обхвата на учебната програма и качеството на преподаване. Всичко това трябва да се подобри радикално, за да може да се преодолеят структурните причини за неудовлетворение у учениците.
Как да се справим с последващо лошо поведение
При подходящо делегиране на права и отговорности към училищните директори и настоятелствата, всички училища биха си съставили политика за поведението и дисциплината на учениците, която да се публикува на училищния уебсайт. Политиката трябва да бъде сведена в писмен вид до учителския състав, родителите/настойниците и учениците, поне веднъж годишно.
След като се обсъди от цялото училище, настоятелството трябва да определи ценностите, към които училището ще се придържа. Училищното настоятелство изработва основните принципи за поведение и дисциплина.
След като вземе предвид предписанията на настоятелството за принципите за добро поведение, училищният директор разработва политиката за добро поведение и дисциплина за цялото училище.
Политиката за добро поведение трябва да включва мерки за предотвратяване на всички форми на тормоз сред учениците или да препраща към политика за предотвратяване на насилието в училище.
Разработване на политика за добро поведение
Политиката за добро поведение в училище би следвало да създаде дух на позитивност и да подпомага ефективното учене като установи:
* последователен подход за контрол на поведението;
* силно лидерство в училище;
* ефективно управление на реда в класната стая;
* правила, награди и последствия;
* стратегии за поведение и как да се постигне добро поведение чрез заявяване на очакваното такова;
* усъвършенстване на учителите и служителите и тяхното подпомагане;
* системи за подкрепа на учениците;
* връзка с родители и други агенции;
* управление на промяната у учениците;
* организация и материална база.
Политиката за добро поведение в училище би трябвало да съдържа дисциплинарни мерки, които да се предприемат срещу ученици, отправящи злонамерени нападки срещу учителите и персонала в училище.
Политиката за добро поведение в училище трябва също да уточнява и какво ще предприеме училището в отговор на лошо поведение (без криминални прояви) и тормоз, който би могъл да се прояви в сградата на училището, на което служителите и учителите са били свидетели, или пък за което е докладвано в училището, включително наказания, които да се налагат на учениците.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ