„Той не може да падне в пропаст като Шерлок Холмс и след това да се появи отново в други образи. Той не умира“. Това казва за най-известния си герой, който го дарява със световна слава, роденият на днешния 6 септември 1925 година писател. А героят се казва Салво. Салво Монталбано. И е познат от тв екрана в блестящото изпълнение на Лука Дзингарети - студент на автора на поредицата, за когото говорим - Андреа Камилери. Но той е нещо много, много повече от бащата на комисар Монталбано, както е известен по света.
Бъдещият писател се ражда в пристанищния град Порто Емпедокле, Провинция Агридженто, Сицилия. Той е единствено дете на Кармелина Фрагапане и Джузепе Камилери, инспектор на пристанищните компании, участвал в Похода на Рим.
От 1939 г. до 1943 г., след кратък опит в Епископския колеж „Пио X“, от който е изключен за хвърляне на яйца по разпятие, той учи в Класическия лицей „Емпедокъл“ в град Агридженто. През 1943 г. завършва лицея без матура, защото, поради бомбардировките и в очакване на предстоящия десант в Сицилия на Съюзническите сили, училищните власти решават да затворят училищата и да считат второто тримесечие за валидно. През юни същата година той започва „нещо като перипъл на Сицилия пеша или на немски и италиански камиони 
под непрекъснат картечен огън, заради което трябваше да се хвърлиш на земята, да се изцапаш с прах, кръв, страхове“
Между 1946 и 1947 г. живее в град Ена, в две мизерни стаички без отопление, и небрежно, отначало привлечен от топлината, започва да посещава Общинската библиотека, ръководена от адвокат Фонтанаца. След като става негов приятел, той го запознава с оригиналните писания на две местни литературни знаменитости - Нино Саварезе и Франческо Ланца. Той също става приятел на Франко Канарозо, който по-късно става известен писател на научнофантастични романи под псевдонима Франко Ена. Камилери си спомня, че периодът в Ена го е накарал да участва в литературни конкурси и точно през 1947 г. печели Наградата „Флоренция“ с някои от своите стихове.
Започва работа като театрален режисьор през 1942 г. През 1944 г. се записва във Факултета по Хуманитарни науки на Университета в Палермо, но не го завършва. Присъединява се към Италианската комунистическа партия.
От 1945 г. публикува разкази и стихотворения, и достига до финалите на журналистическата награда „Сен Венсан“.
През 1949 г. е приет като единствен студент-режисьор за годината в Националната академия за драматично изкуство в Рим, където завършва обучението си през 1952 г. Завършва по същото време с приятелите му Луиджи Ванучи, Франко Грациози и Алесандро Сперли - актьори, които ще станат известни. Оттогава Камилери режисира повече от сто пиеси, особено пиеси на Луиджи Пирандело.
Между 1945 и 1950 г. публикува разкази и стихотворения, печелейки и наградата „Сен Венсан“. Някои от стиховете му са публикувани в антология под редакцията на Джузепе Унгарети. Пише първите си разкази за списания и вестници като „L‘Italia socialista“ и „L‘Ora“ от Палермо.
Камилери е 
първият, който показва Самюъл Бекет на театралната публика в Италия
поставяйки „Краят на играта“ през 1958 г. в Театър на сатирите в Рим и след това курира телевизионна версия с Адолфо Чели и Ренато Рашел. Той е отговорен и за театралното представяне на текстове на Йожен Йонеско („Новият наемател“ през 1959 г. и „Столовете“ през 1976 г.), Артур Адамов („Както бяхме“ през 1957 г., премиера в Италия), Аугуст Стриндберг, и Т. С. Елиът. Той пренася стиховете на Владимир Маяковски в театъра в пиесата „Гримът и душата“.
През 1954 г. участва успешно в конкурс за служители на телевизия Rai, но не е назначен, защото е комунист, както самият той казва. 
Влиза в Rai три години по-късно
През 1957 г. се жени за Розета Дело Сиесто, от която има три дъщери и четири внука.
Преподава в Експерименталния център по кинематография в Рим от 1958 до 1965 г. и след това от 1968 до 1970 г. Oт 1977 до 1997 г. завежда Катедра „Режисура“ в Националната академия за драматично изкуство. Пише в италиански и чуждестранни списания.
Камилери е и актьор. Той играе ролята на стар археолог във филма на Роко Мортелити от 1999 г. „Стратегията на маската“. Криминалният филм, който има малък успех както сред критиците, така и сред публиката, разказва за събитията, които се случват между Сицилия и Рим, свързани с изчезването на ценни археологически находки. Актьорът новобранец казва, че всъщност
„Това не е първият ми път като актьор
- това ми се случи преди години в „Този влак от Виена“ - вторият от трите телевизионни филма, базирани на романите на Корадо Аугиас, с Жан Рошфор. Бях му шеф в тайните служби“.
В края на 2002 г. той приема назначението за артистичен директор на Общински театър „Кралица Маргарита“ в Ракалмуто, открит през февруари 2003 г. в присъствието на държавния глава Карло Адзельо Чампи.
На 11 юни 2018 г. рецитира монолога си „Разговор за Тирезий“ в Гръцкия театър в Сиракуза, в който проследява живота на слепия гадател, като го свързва с внезапната му слепота.
През 1978 г. Камилери дебютира в художествената литература с романа „Течението на нещата“, написан десет години по-рано и публикуван безплатно от издателство „Лали“, за собствена сметка, който не се разпространява и остава неизвестен за четящата публика.
През 1980 г. публикува в издателство „Гардзанти“ „Струйка дим“ -
първият от поредица от романи, чието действие се развива във въображаемия сицилиански град Вигата
между края на 19 век и началото на 20 век. Благодарение на тази последна творба Камилери получава първата си литературна награда в Джела.
През 1984 г. той публикува романа „Забравеното клане“, но без успех.
През 1992 г. авторът възобновява писането след 12-годишно прекъсване и публикува романа „Ловният сезон“ и през 1993 г. документалната творба „Балонът на компонентите“. През 1995 г. излиза романът „Пивоварната на Престън“, която участва за наградата „Виареджо“ и благодарение на която, макар че не е класиран, успява да постигне умерен успех сред публиката, като продава почти 70 хил. копия. С тази творба участва в Сиракуза през 1996 г., също и за наградата „Виторини“, влиза в списъка на тримата победители, но Супер наградата на журито се присъжда на Густав Херлинг-Груджински.
Постепенно Камилери
става много успешен автор
и книгите му, преиздавани няколко пъти, се продават средно в тираж около 60 хил. копия, дори ако не всички намират единодушното съгласие на критиците, които го обвиняват, че понякога се повтаря.
От 1995 до 2003 г. се разраства феноменът „Камилери“, който „експлодира“ през 1998 г. Заглавия като „Телефонна концесия“ и „Ходът на коня“ са разграбени. Вторият роман е детективска история, вдъхновена от истинска история, случила се в Барафранка (Провинция Ена) през 19 век. От него е взет телевизионният филм „Движението на коня - Имало едно време във Вигата“, излъчен от Rai 1 на 26 февруари 2018 г. с участието на Микеле Риондино. Това е първото телевизионно транспониране на исторически роман на писателя.
През 1994 г. Камилери публикува
„Формата на водата“ - първият криминален роман с участието на комисар Монталбано
герой, предопределен да си направи име в литературната панорама на трилърите в Италия, докато телевизионният сериал за Монталбано, изигран от Лука Дзингарети, прави Камилери култов автор.
Името Монталбано е избрано от Камилери в знак на почит към испанския писател Мануел Васкес Монталбан, създател на друг известен детектив - Пепе Карвальо: двамата герои имат обща любов към добрата храна и добрата литература, доста прибързаното и нетрадиционно в разрешаване на случаи и противоречива и сложна любовна история с жени, които също са сложни.
През 1996 г. той публикува романа „Крадецът на закуски“ - първият и основен източник на новини за семейния произход на Монталбано. Две години по-късно, през 1998 г., е ред на „Месец с Монталбано“ - първият сборник с разкази за инспектора, последван на следващата година от друга антология с разкази, озаглавена „Аранчините на Монталбано“. След това поредицата продължава с романа от 2000 г. „Екскурзия в Тиндари“.
Камилери и инспектор Монталбано
промениха отношението на хората към Сицилия
- мафиотите не са стереотипът за безмилостни убийци, те притежават чувство за хумор, обичат хубавата храна и гледат леко на живота в „полурайското кътче“ Вигата.
Не са създадени други мистерии, които да описват по толкова ефективен начин и с толкова цветни персонажи сицилианската „gioia di vivere“ („радост от живота“). Дните на детектива са съпътствани с плуване всяка сутрин, похапване на спагети с миди и проблеми с неграмотен рецепционист от местната полиция.
Къде другаде може да се намери следовател с прикрита страст към сицилианските каноли?
За базираната в Лондон писателка Симонета Агнело Хорнби „безспорно най-великият сицилиански писател след Втората световна война“ е именно Камилери.
„Трябваше да бъде номиниран за Нобелова награда“, заявява тя, като добави, че той е бил „мъж с велик интелект, огромна култура и несломими леви принципи, които, ако не друго, са се разраствали през годините“.
„Страстта му за свободата и подкрепата за неоправданите, било то бедни италианци или бежанци, идващи от Африка, никога не бе сломена“, добавя Хорнби.
Как фактите се преплетоха с фантастиката
Камилери пише повече от 100 книги. По жанр неговите истории са фантастични, но са вдъхновени от актуални събития или са резултат от часове прекарани в архивите.
Романите за Монталбано, всеки от тях публикуван във формат от 180 страници (18 глави на по 10 страници), са разпродадени в 25 милиона копия по света и са преведени на над 120 езика.
Последната му книга въобще „Готвачът от Алцион“ е публикувана през май 2019 година в Италия и бързо се превръща в бестселър.
Що се отнася до приключенията на инспектор Монталбано, финалният роман от поредицата е написан през 2006 г., но стои заключен в кабинет на издателската къща в Палермо. Постигнато е споразумение да бъде публикуван по-късно.
Популярността на писателя се увеличава, когато историите му са адаптирани за телевизията: неговите 24 романа и 10 кратки истории са екранизирани в 34 епизода, които до днес са излъчвани в около 60 страни.
През май 2019 г. сериалът празнува 20 години от излъчването на първия епизод.
Как Монталбано грабна италианското въображение
Интересът на италианците около образа на Салво Монталбано се събуди след публикуването на романа „Формата на водата“ в Сицилия през 1994 г. По това време Камилери бе 67-годишен пенсионер, с успешна кариера на телевизионен режисьор зад гърба си.
Читателите веднаха се впечатлиха от Монталбано заради ценностите му: полицай с чувство за уважение към хората, желязна откровеност и силно недоверие към бюрокрацията. След време те започнаха да се прехласват и заради скромността му, ината, дръзкия подход и свободолюбивия дух - той обича да похапва сам, в пълна тишина.
Чрез книгите почитателите преоткриха и прекрасния сицилиански диалект. Употребата на Камилери на местни изрази спомогна да се промотира културата на острова. Произведенията му се изучават в училищата в Сицилия.
Персонажът на Катарела - комичният неграмотен полицейски служител, който говори със смесица от бюрократически италиански и местен диалект - е забавен на всички възможни езици.
Монталбано грабва въображението на широката публика с описанието на невероятния морски пейзаж край Вигата, гледката от терасата на къщата на детектива, кулинарните изненади на домакинката му Аделина и пиршествата в ресторант „Калогеро“.
Всеки детайл е едновременно истински и въображаем. Едно от най-ранните вдъхновения на Камилери е книгата на Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата“, която му е четена като малко дете от баба му.
Ефектът „Монталбано“
От години Сицилия се е превърнала в популярна туристическа дестинация, но също така е забелязан ефектът „Монталбано“ - повишен е интересът към градовете в района на Рагуза (където са снимани епизодите от сериала).
В Ното, Модика и Шикли са построени множество красиви барокови сгради, които са защитени от ЮНЕСКО.
Писателят си отива от този свят на 17 юли 2019 година.
По материали от интернет