Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В предложената езикова бележка ще изясня значението на някои турски думи и изрази, които се срещат в класически произведения на нашата литература.
1. Мурафет. Думата мурафет означава „умение, майсторство, изкуство“. В българския език производно от нея е прилагателното име мурафетлия. Тук ще посоча два примера за употребата на тези думи: 1. „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава?“ (Ал. Константинов, „Бай Ганьо журналист“); 2. „Ала не беше само хубостта на Райка. Колкото бе хубава и прилична, толкова беше и разумна, и паметна, па и мурафетлийка. Че майка ѝ от малка я учеше на ум и разум, и на всякакви мурафете – и кенета да шие, и млин да точи, и везани възглавници да тъче. Тя беше превзела и майчиния си мурафет, и майчиния си разум.“ (Т. Влайков, „Дядовата Славчова унука“). 
Думата мурафет е от арабски произход (вж. араб. maerifet) и в книжовния турски език е възприета в облика marifet, а в диалектите е maarufet.
2. Нафиле. Думата означава „напразно“. Ще посоча един пример за употребата ѝ в повестта „Чичовци“ на Иван Вазов: 

– Няма старото учение, няма — каза Хаджи Атанасия, като отваряше вратата.
– Нафиле, нафиле — продума дядо Йоси съкрушено, като излазяше.

Думата по произход е арабска и е възприета в турския език (тур. nafile), където означава „безполезно, напразно“.
3. Берберин. Съществителното име берберин (и бербер) означава бръснар, вж. напр. „Затова дядо Нистор, стар берберин и строг човек, като тегли хубаво чубучката и пухна дим из цялото кафене, каза доволно разсъдително“ (Ив. Вазов, „Чичовци“, I гл. – „Общество“).
Съществителното име е възприето в нашия език чрез турското езиково посредничество (вж. тур. berber), но по произход е италианско – от итал. barbierre. В италианския език думата води началото си от лат. barba „брада“. 
Във връзка с латинското съществително име barba ще припомня древната сентенция barba non facit philosophum „брадата не прави философа“. Тя води началото си от следния интересен разказ на писателя Авъл Гелий за консула Херод Атик: „Вървяхме веднъж с Херод Атик, прочут не само като бивш консул, но и със своя любезен нрав и пословично дар слово, когато към нас се приближи някакъв мъж с одърпан плащ, обрасъл, брадясал чак до пъпа си, и поиска пари „да си купи хляб“. Херод го попита кой е, а той с язвителен израз на лицето и груби нотки в гласа заяви, че е философ, и прибави колко му било чудно, дето Херод го пита за нещо, което сам вижда. „Виждам брада и плащ, отговори му нашият спътник, философ още не виждам. Но все пак те моля да ми кажеш, ако обичаш, на какви белези според теб трябва да обърна внимание, за да позная, че си философ?“ Междувременно няколко души от нас казаха, че тоя е скитник човек, никаквец, обитател на най-развратните кръчми, скандалджия, готов да обсипе всекиго с най-мръсни ругатни, ако не получи каквото иска. Тогава Херод се обади: „Хайде да му дадем малко пари, какъвто и да е. Защото ние сме хора, не защото той е човек“ – и заповяда да му наброят толкова пари, колкото ще му струва хлябът за тридесет дена.
После се обърна към всички нас и подхвана: „Музоний се натъкнал веднъж на някаква птица от същата порода, философ ужким-божкем, и заповядал да му дадат хиляда сестерции; когато всички около него се развикали, че просителят бил хаймана, нехранимайко и злодей, недостоен за нищо свястно, Музоний се усмихнал под мустак: „Значи достоен за пари.“
Ето много повече от това, продължи Атик, ме боли и ме мъчи фактът, че подобни мръсни и долни животни си присвояват пресвятото име философ и се кичат с него.“ (Авъл Гелий, Атически нощи, IX, 2; прев. от латински и старогръцки Вл. Атанасов; С., Издателство „Наука и изкуство“, 1985, с. 98 – 99).

Иво БРАТАНОВ