Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си. Това е едно от най-популярните философски прозрения на Конфуций. Като прибавим личната мисия да помага на хората и веруюто, че трябва да се раздава доброта и никой не заслужава да му се вреди, избистрихме пълната житейска философия на Татяна Дончева. Макар да е минала през магията на танците, романтиката на френския език, амбицията да стане медик и работата като фелдшер, директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане признава, че в социалната служба се чувства в свои води. Докато стигне до нея обаче, съдбата й я праща на
пътешествие от град на град, чиято крайна спирка се оказва... началната
Всичко започва преди 45 години в русенското село Пиргово. Таня се ражда на 12 февруари, Водолей, но както сама казва, не обича да подлива вода. В Пиргово преминават детството и първите й ученически години и още тогава се открояват лидерските й качества. Винаги бях начело при организирането на извънкласни събития, карнавали и образователни беседи - за билките, вторичните суровини и какво ли още не, връща се назад във времето лъчезарната дама. Въпреки че пази мили спомени от своето училище „Христо Ботев“, има и немалко тъга в разказа й. Причината - школото вече е закрито, а на учителите си там тя дължи добрата си подготовка и интензивния извънучебен живот. Но випускът на Таня все още си организира срещи, сред съучениците й е и бизнесменът Пламен Бобоков. Една
обява в тогавашния вестник „Дунавска правда“ променя живота
на усмихнатата дама. Прочетох, че във Варненската езикова гимназия има прием за паралелка с френски език, спомня си Таня. А заради любовта си към този романтичен език тя твърдо била решила да продължи да го изучава и след 7 клас. Основна заслуга за увлечението на Таня по езика на Волтер, Молиер и Дюма имала нейната класна Виржиния Пометкова. Тогава в Русе паралелка с френски нямало и родителите й, макар и с притеснения, я изпратили да учи във Френската гимназия във Варна. Изкушения и тогава не липсвали, още повече че ученическият пансион бил в района на Морската градина. Таня обаче била стриктна, не нарушавала вечерния час, нито пък търсела варианти да заобиколи правилата. И в това училище лидерските й качества изпъкнали и много скоро на никого не му правело впечатление, че не е морско чедо. Избраха ме за секретар на училищния комитет, спомня си лъчезарната дама. И отново била в стихията си с организирането на фестивали, френски театрални постановки и студиа по танци. Впрочем освен френския, от малка Таня има и друга голяма любов - народните танци. Още в родното Пиргово е солист на танцовия състав, продължава и в гимназията, но
мечтата й да танцува в „Найден Киров“ не се осъществява
За сметка на това във Варна Таня имала възможност да черпи опит от французи, но не само по отношение на езика, но и на техните маниери и начин на поведение. Чужденците учили тийнейджърите да изразяват мнението си точно, колоритно и стегнато само в рамките на 20 реда. Дори и с един ред да удължиш позицията си, французите вече не я признават, спомня си строгите правила Таня. А една от задачите, които чужденците поставяли тогава, е популярна и до днес. Младежите трябвало да изразят конкретно, обосновано, но и кратко, какво биха взели със себе си на самотен остров. Подобни практически уроци - подготовка за реалния живот, били чести в гимназията. Но Таня признава, че и до днес не може да бъде толкова стегната в изказванията, колкото са я учили. Е, разбира се, младежите имали и други ползи от френските учители. Те им носели чуждестранна литература и момичетата тогава за първи път разгърнали модни списания като „ELLE“.
Татяна се дипломира с отлична диплома. Но не толкова отлична, колкото родителите й очаквали. И
заради 2 стотни не успява да види Айфеловата кула
Бяха ми обещали, че ако завършва с 5.80, ще получа като подарък екскурзия до Париж, но успехът ми беше 5.78, с усмивка разказва Таня. А огромното й желание да пътува до френската столица и да се докосне до автентичния френски дух и до днес не се е реализирало. Този път топката е в полето на съпруга й, който обещал да сбъдне мечтата й.
След като завършва гимназия, Таня трябва да се примири с друга нереализирана мечта - да учи медицина.
Много исках да остана във Варна, но сега като се връщам назад във времето, изглежда майка ми е била права със съветите си, признава социалната шефка. Тогава майка й Мария, която винаги й е била опора и духовен водач, я съветва да кандидатства фармация. Идеята да продава лекарства обаче не допаднала на младото момиче, нито съвпадала с желанието й да помага на хората като медик. А решила да става лекар и заради заболяване на майка си. Таня смятала, че солидната й подготовка по химия, и то на френски език, ще й помогне при кандидатстването, но точно химията я спънала на прага на Медицинския университет във Варна. Това объркало плановете й да остане в морския град и тя се върнала в Русе. Но без да изоставя голямото си желание да учи медицина. За да кандидатства отново обаче, порядките тогава изисквали да натрупа 8 месеца стаж и Таня се озовала в училището в Средна кула като преподавател по френски на децата от 5 до 8 клас. Кратката й едва едногодишна учителска авантюра й е оставила незабравим спомен. Веднъж заместник-директорката й казала: Какво правиш, не зная, но
нито едно ромче няма избягало от твоите часове
Години по-късно Дончева все още не знае на какво се е дължало това, но смята, че е провокирала детския интерес с модерни за времето си техники. Днес уроците се водят на интерактивни дъски, понякога изцяло онлайн, а тогава дори темите, записани на аудиокасета, са били върхът на сладоледа и са задържали вниманието на учениците. Освен това Дончева организирала в клас и мини вариант на популярното предаване „Всяка неделя“. Бях най-често каненият събеседник по желание, казва през смях Татяна. Паралелно с преподаването тя продължила да се готви за кандидатстудентските изпити. Но и вторият й опит да учи медицина ударил на камък. Тогава се отворила възможността да кандидатства в Полувисшия институт за фелдшери, който бил открит в Русе. Приета е с пълна шестица по биология и днес ясно си дава сметка, че химията е била препъникамъкът й за Медицинския университет. А явно това върви и по наследство, тъй като и двамата й синове не са особени любители на предмета. И до днес спазва научените в института принципи за работа с хора. Най-често това е правилото да не кара хората да чакат.
След трите години обучение Таня започва работа в здравния участък в Иваново. Седем години - от 1992 до 1999, е фелдшер в Тръстеник и Пиргово. И още в началото се запознава с бъдещия си съпруг. Но не по време на преглед или превръзка, а... в колата. Таня решила да кара шофьорски курсове в школата на СБА. Той пък бил инструктор по кормуване. И така
любовта между ученик и учител припламнала бързо и спонтанно
Той винаги е бил кавалер, казва скромно Таня и предпочита да не издава повече за личния си живот. През 1994 година, две години след като се оженили, съпругът й заминава за година в Либия с едничката цел да реализира мечтите на своята половинка. Първата от тях - да имат собствено жилище, се сбъдва през 2005 година, откогато семейството живее в Русе. Преди това семейната къща в родното Пиргово приютявала Дончева и съпруга й. Съвместното съжителство улеснило майчинството на Таня, която само няколко месеца след раждането на големия си син Милен бързала да се върне на работа. А майка й Мария се отдала на грижите за внучето.
През 1999 година Таня приема поканата да оглави социалната служба в Иваново. Налага й се отново да седне на студентската скамейка, и то в друг нейн любим град - Велико Търново. Във Великотърновския университет първо става бакалавър по Социални дейности, а след това и магистър по Социален мениджмънт.
Никак не съжалявам за начина, по който се стекоха обстоятелствата, прави равносметка днес Дончева. След 10 години служба в Иваново настъпва реорганизация в структурата и Дончева се явява на конкурс за директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане. И от февруари 2010 година досега я оглавява. Макар отговорностите и напрежението да са в пъти повече, се чувствам в собствени води, казва социалната шефка. Гузна е единствено за семейството си, на което отделя все по-малко време. И с неохота споделя, че редовно закъснява за ученическите тържества на малкия си син. Но той знае, че това е защото помагам на хората, успокоява се Таня. И споделя, че дори да планира деня си отдалеч, той никога не протича по същия ред, защото спешните случаи и извънредните задачи са ежедневие. Заради това Дончева не харесва определението социална администрация, защото за нея това е служба и призвание.
Днес
любимите танци и романтичният френски не
намират никакво приложение
в деня на Таня. За сметка на това шофьорските й умения са признати дори от съпруга й, който е професионалист зад волана. Страстта към мощните двигатели е наследил и 19-годишният й син Милен, който обожава моторите. Дори миналата година на абитуриентския му бал го е изпратил цял ескорт ревящи зверове. Милен е изкарал категория „С“ и е професионален шофьор. Но според Таня той няма техничарските умения на баща си. Може би и затова е прекъснал обучението си в Транспортния факултет на Русенския университет. За сметка на това е завършил училището в Пиргово, където е учила и майка му, а след това и Икономическата гимназия. Макар че искал да учи в Електротехникума, но волята на майка му и баба му надделяла. Въпреки разнообразните си умения, младият мъж все още търси своето поприще. Четвъртокласникът Велин пък се интересува от биологията и човешкото тяло и на крачка да стане солист на танцов състав, решил, че не иска повече да танцува. Таня се радва, че момчето все по-често предпочита книгите пред компютъра. Самата тя в последно време е в плен на приложната психология. Но успява да задели и време, за да приготви на мъжкото царство вкъщи любими кулинарни изкушения.
С какви сладкиши Таня глези тримата си мъже вкъщи на стр.11