Капитанът на „Дунав“ Мирослав Будинов ще сложи днес финал на професионалната си кариера в мача срещу „Литекс“. За Миро се знае почти всичко - че дойде в Русе, когато отборът бе едва в Трета лига, че бе в основата на щурма към елита, че спечели феновете със своята всеотдайност и че e техен безспорен любимец. И все пак има недоразказани истории. В навечерието на своя бенефис той бе любезен да говори за читателите на „Утро“.

- Да започнем оттам - кога започна твоята игра с футболната топка?
- Бях на 12 години, когато постъпих в спортното училище на „Септември“ /София/. По-рано тренирах лека атлетика в продължение на 4 години.
- Родителите ти имаха ли нещо общо със спорта?
- И двамата бяха гребци, футболът не беше в сферите на техните интереси.
- Сещаш ли се къде и кога беше първият ти мач?
- Беше толкова отдавна, че нямам такъв спомен. Дебютът ми в мъжкия отбор на „Септември“ се случи, когато бях на 17 години. Не мога да кажа срещу кой отбор играхме.
- Винаги ли си бил централен нападател?
- Играл съм на много позиции - централен защитник, опорен халф, крило, таран. 
Най-добре се чувствам като човек в атаката
Помня един дебютен сезон в „Б“ група с екипа на „Белите орли“ /Плевен/. Завърших на второ място при стрелците с 13 гола.
- Как се стигна до твоето преминаване в „Дунав“?
- Бях футболист на „Любимец“, когато отборът заигра в „А“ група. Старши треньор на тима беше Веселин Великов. В клуба обаче възникнаха неразбории и Великов беше освободен. 6 месеца по-късно си тръгнах и аз. Веднага се разбрах с отбор от Гърция, но останах със само 4 мача, защото скъсах менискус. А Великов беше дошъл в Русе. Потърси ме, проведе разговор с мене и Мартин Димов. После историята, както се казва, е известна - от Трета във Втора, от Втора в Първа лига, четвърто място в елита, евроучастие за „Дунав“ с мачове срещу „Иртиш“.
- Играл си за доста отбори. Може ли да се каже, че русенският период е най-силен в твоята кариера.
- Без никакво съмнение. Беше хубаво време с интересни мачове, много емоции, чудесна публика. Сега съжалявам малко, че напуснах после.
- И причината беше?
- Треньорът Малин Орачев. Не само аз, а и много други хора така и не намериха общ език с него.
Радвам се, че се върнах, за да помогна с каквото мога
но времето за последния ми мач дойде. Не изключвам, разбира се, възможността да поиграя някъде за удоволствие на по-ниско ниво.
- Усещаш ли със сърцето си, че приключването с  професионалния футбол затваряш една сериозна страница в живота си?
- Още не мога да осъзная напълно какво се променя. Може би ще ми трябва време. Иначе, като гледам нивото на футбола във Втора лига, мога да играя на добро ниво поне още 2 години.
- Преди време ти и съпругата ти Виолина Кочева - известна баскетболистка, шампионка с „Дунав 8806“ и националка - станахте родители на момченце. Този факт ли е причината да кажеш „край“?
- И този. Той е най-главният. Омръзнаха ми тези пътувания от град в град. Искам вече да съм по-близо до семейството си. Имам си Виолина, Алекс /синът/, имаме даже и куче. Те заслужават далеч повече внимание.
- „Дунав“ не се представи особено убедително през последния сезон. Къде са причините за това колебание?
- Смятам, че всичко се дължи на недобрата селекция. Със сигурност - подчертавам, със сигурност - ни липсва класа, а в някои мачове, в които превъзхождахме, ни споходи и малшанс.
-  Получавал ли си предложение да останеш на работа във ФК „Дунав“?
- Имало е само намеци, сериозни разговори не сме водили. Вижте, в момента клубът има затруднения и това не е тайна. Иначе ръководството прави всичко възможно да стабилизира ситуацията. Ако в близките години се успее с някакво надграждане - кой знае - мога и да помисля за работа в „Дунав“.
- Значи, твърдо се прибирате в София?
- Абсолютно.
- С какво смяташ да се занимаваш?
- Първо искам да си почина и да изчистя главата си. После ще мисля.
- Като дете на кой отбор и футболист беше фен?
- На „Ювентус“ и на Алесандро дел Пиеро.
- А от българските клубове?
- На нито един от тъй наречените грандове. Като ученици се разделяхме за мачове, уж едните са от ЦСКА и другите - от „Левски“. 
Аз така и не можах да прихвана особено отношение към нито един от тях
- Какво мислиш за българския футбол към днешна дата?
- Не ми се говори. Съжалявам да го кажа, но става въпрос за едно блато, за истинска помия. Като гледам какви сцени на откровена простотия се разиграват по нашите терени в мачове на „големите“, никога не бих завел сина си на стадиона.
- През главата ти минават ли мисли, че Алекс трябва да се насочи към футбола?
- Не, не, абсурд! Аз не съм от тези родители, които искат повече от децата си да имат футболисти вкъщи. Аз и Виолина, която беше отлична баскетболистка, сме спортисти, но това не означава, че ще му влияем накъде да върви. Ако пожелае сам да заложи на спорта, ще го подкрепим.
- Имаш два периода в „Дунав“. Бил ли съставил топотбор от момчета, с които си играл за Русе?
- Вратарският пост е за Мартин Луков. Близо до него е Станислав Антонов, но ще предпочета Луков. Десен бек - Искандар Джалилов. Моите централни защитници са Мартин Ковачев и Мишо Милчев. Ляв бек - Атанас Атанасов. По системата 4-3-3 моите халфове са Диян Димов, Васко Шопов и Самир Аясс. В атака ще включа себе си, Юлиян Ненов и Антон Огнянов. Бирсент Карагарен може би ще е първа резерва при нападателите.
- Кой е най-специалният гол в кариерата ти?
- Като футболист на „Септември“ 
пратих топката във вратата на „Левски“ със задна ножица
Беше красиво изпълнение.
- Мачът, който ще помниш винаги?
- Може би когато „Дунав“ победи ЦСКА в Разград с 2:0.
- Ти си любимец на феновете. Как ги спечели?
- Никога не съм се скатавал, винаги съм давал всичко, каквото мога. Знам, че има хора, които не ме харесват. Нямам никакво намерение и да се харесам на всички. Винаги ще се отнасям с уважение към тези, които ме уважават. Ще си тръгна от Русе с известна тъга, защото срещнах много приятели. Освен това тук минаха най-добрите ми моменти в спортен и житейски план.
- Желаем ти успех, накъдето и да тръгнеш!
- Благодаря!